Решение № 192 от 12.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Пловдив, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай С. Въззивно гражданско дело № 20255300502612 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба , подадена от „*********, със седалище и адрес на управление гр. **********, против решение № 1592/07.04.2023 г., постановено по гр.д. № 5477/2021 г. на Районен съд - Пловдив, VІ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу К. С. В. с ЕГН ********** и П. С. С. с ЕГН ********** иск за делба на недвижим имот: двуетажна еднофамилна жилищна сграда, състояща се от: подземно ниво на коти „-2.25 и -5.40“ със ЗП= 60 кв.м., на което са разположени западно избено помещение, източно избено помещение и южно избено помещение; първи етаж на кота „0.00“ със ЗП=100 кв.м., на който са разположени: проход, осигуряващ достъп до улицата, салон, четири стаи и вито дървено стълбище за втория етаж, подходът за избата е в салона, под дървеното стълбище; и втори етаж на кота „+3.65“ със ЗП=114.80 кв.м., на който са разположени: салон, четири стаи и дървено стълбище за тавана, ведно с прилежащите на тази сграда 6/8 идеални части от Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед РД -18- 48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота е от 08.10.2018 г., с адрес на имота: *********, с площ от 202 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 823 , квартал 62 по плана на Старинна градска част, парцел ІІІ-823, при съседи: имот № ***, имот №***, имот

№***, имот

№*** и имот

№***.

Жалбоподателят поддържа, че така постановеното

1 първоинстанционно решение е неправилно и, че е налице съсобственост в спорния имот. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго решение по същество, с което да се допусне извършването на делбата между страните по делото с посочените в исковата молба квоти. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

С решение №170 от 05.02.2024г., постановено по в. гр. д. № 2796/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен, съдът е потвърдил решение № 1592/07.04.2023 г., постановено по гр.д. № 5477/2021 г. на Районен съд - Пловдив, VІ гр. състав.

С решение №503 от 02.09.2025 г. по гр.д. № 2357/2024 г. по описа на ВКС, съдът е обезсилил въззивно решение № 170, постановено на 05.02.2024 г. по в. гр. д. № 2796/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна К. С. В. с ЕГН **********, подаден чрез адвокат К. А., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за прекратяване на производството по делото поради неизпълнение на дадените от съда указания.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и от другата въззиваемата страна П. С. С. с ЕГН **********, чрез адв. В. К., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за прекратяване на производството по делото поради неизпълнение на дадените от съда указания.

Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно , като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма. Същото обаче е недопустимо и подлежи на обезсилване,респ. производството по делото на прекратяване, като съображенията за този извод са следните:

Първоинстанционният съд е сезиран иск за делба, с правна квалификация по чл. 34 ЗС, предявен от „********** против ответниците К. С. В. и П. С. С., с който се иска от съда да се допусне извършване на съдебна делба на недвижим имот, представляващ двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 118 кв.м., находяща се в поземлен имот ***, ведно с прилежащите 6/8 ид. части от посочения поземлен недвижим имот. Основал е иска си на твърденията, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №******* г. на нотариус Е. С., р-н на д-ие ПдРС, ищецът е придобил собствеността върху самостоятелни обекти в сграда с идентификатори ***, ***, ведно със 76/202 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***. По силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ******** г. на нотариус ********, р-н на д-ие ПдРС, ответниците К. С. В. и П. С. С. са придобили при равни части за всеки от тях правото на собственост върху 2 самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с 1/2 ид. част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № *****, р-н на д-ие ПдРС ответницата К. С. В. е придобила право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, 1/2 ид. част от 1/4 ид. част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***. Ищецът поддържа, че реално в имота има построени две самостоятелни сгради - двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 118 кв.м. и РЗП - 229,10 кв.м., и едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 31,44 кв.м.

Според ищеца неправилно в кадастралната карта и кадастралните регистри двете сгради са заснети като една обща, като в същата са заснети и самостоятелни обекти, каквито няма реално обособени. Твърди, че при своеобразното разделяне на сградата на отделни самостоятелни обекти не са спазени условията за създаване на самостоятелни обекти. Навеждат се доводи, че в хипотеза, при която несамостоятелни реални части от един обект са продадени на различни собственици, настъпва придобИ.е на идеална част от вещта, респ. когато предмет на договор е прехвърляне на право на собственост върху несамостоятелна реална част от жилищен имот, който не може да бъде обособен като самостоятелен обект, следва да се приеме, че договорът поражда действие за съответната идеална част от имота. Според ищеца такъв се явява и настоящият случай, като същият е придобил едноетажната жилищна сграда, а страните са съсобственици на двуетажната жилищна сграда, ведно с 6/8 ид. част от поземления имот, при следните квоти: 2/8 ид. части за ищеца, 4/8 ид. части за ответницата К. В. и 2/8 ид. части за ответника П. С. В исковата молба се съдържа изложение на обстоятелства, обосноваващи настъпването на института на правната конверсия, респективно на възникване на съсобственост между страните по отношение на двуетажната жилищна сграда, ведно с 6/8 ид. ч. от поземления имот, в който същата е построена. Поради изложеното от съда се иска да допусне до съдебна делба двуетажната жилищна сграда, ведно с прилежащите 6/8 ид. части от имота.

С отговора на исковата молба от ответниците К. В. и П. С. са оспорили иска като неоснователен с възражението, че между страните не е налице съсобственост.

Поддържат, че съществува двуетажна многофамилна жилищна сграда със самостоятелни обекти, всеки от които е посочен в исковата молба с отделен идентификатор. Възразява се, че липса на реално обособени самостоятелни обекти, не би довела до конверсия, а до липса на вещен ефект по сделката, като прави и възражение за нищожност на сделките, от които ищецът черпи права поради невъзможен предмет. Освен това поддържат, че вторият етаж от двуетажната жилищна сграда е собственост изцяло на ответниците и че ако ищецът би могъл да придобие реална част от сградата, посоченото би се отнасяло единствено до първия етаж.

С решение №170 от 05.02.2024г., постановено по в. гр. д. № 2796/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен, съдът е потвърдил решение № 1592/07.04.2023 г., постановено по гр.д. № 5477/2021 г. на Районен съд - Пловдив, VІ гр. състав.

С решение №503 от 02.09.2025 г. по гр.д. № 2357/2024 г. по описа на ВКС, съдът е обезсилил въззивно решение № 170, постановено на 05.02.2024 г. по в. гр. д. № 2796/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд., като е дал указания исковата молба да бъде оставена без движение.

Поради това въззивният съд с определение от 23.09.2025 г. е оставил без движение депозираната искова молба като е указвал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис за другите страни да посочи 3 факти и обстоятелства от които произтича съсобствеността върху процесната двуетажна жилищна сграда и да представи доказателства, установяващи съществуването й. На 20.10.2025 г. ищецът е депозирал молба, с която обаче констатираните от съда нередовности не са били отстранени. Ищецът отново навежда твърдения, че съществуваща съсобственост между страните е възникнала единствено от неправилното заснемане в кадастралната карта на съществуващите две сгради като една и от приложимостта на института на конверсията по отношение на сделката покупко-продажба, с която се легитимира като собственик на самостоятелни обекти.

Настоящият съдебен състав намира, че неправилното заснемане на сградите в кадастралната карта не може да доведе до пораждане на право на собственост, респективно до възникване на съсобственост.

За да бъде редовна исковата молба в конкретния казус, е нужно ищецът да твърди, че съществува съсобственост, да посочи фактите, от които тя произтича, т.е. на какво основание е възникнала и да представи доказателства, установяващи съществуването й - това са изискванията на чл. 341, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

Съдът следи за редовността на исковата молба за съдебна делба. Когато исковата молба е нередовна, първоинстанционният и въззивният съд следва да дадат указания за отстраняване на нередовностите.

В процесния случай въззивният съд е дал указания за отстраняване на нередовностите. В указания едноседмичен срок, изтекъл на 22.10.2025 г., ищецът не е отстранила посочените от съда нередовности. Изрично е указано на страната, че при неотстраняване на нередовността на исковата молба в посочения срок, въззивният съд ще обезсили решението на първата инстанция и ще прекрати производството по делото. С оглед неотстраняването от страна на ищцата на указаните й от въззивния съд нередовности на исковата молба и съобразявайки дадените с ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело №2/2004г. на ОСГК и ТК задължителни указания, настоящия състав намира постановеното първоинстанционно решение за недопустимо – постановено по ненадлежно предявен иск, поради което следва същото да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите страни – ответници направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както следва:

К. В. претендира следните разноски: 3000 лв. по гр.д. № 5477/2021 г. на Районен съд – Пловдив; 5150 лв. за в.гр.д. № 2796/2023 г. по описа на ПдОС; 3860 лв. за гр.д. № 2357/2024 г. по описа на ВКС и 4920 лв. с ДДС по настоящото производство или общо 16 930 лв.

П. С. претендира следните разноски: 1300 лв. и и 35 лв. – съдебноделоводни разноски по гр.д. № 5477/2021 г. за Районен съд – Пловдив; 2750 лв. за в.гр.д. № 2796/2023 г. по описа на ПдОС; 2050 лв. за гр.д. № 2357/2024 г. по описа на ВКС и 2500 лв. по настоящото производство или общо 8635 лв.

Жалбоподателят е направил възражения за прекомерност по 78, ал. 5 ГПК на платения адвокатския хонорар от въззиваемите страни, което възражение следва да бъде разгледано. Съдът приема, че възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е частично основателно. В съобразителната част на т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Ако в резултат 4 на тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване от СРС, посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК.