Решение № 82 от 21.05.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Разлог, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Кристиян Стоилов, Адм. нак. дело №

20241240200171 по описа за 2024 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е въз основа на подадена жалба от „Е.5П.“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Д., у.„Д.22, с управител Н.М.П., против НП №*/15.02.2024 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на дружеството е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 3`000,00 лева за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно поради това, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В СЗ въззивната страна - редовно призована, не се явява законен представител, явява се процесуален представител, който поддържа жалбата на всички основания, посочени в нея.

Излага подробни съображения в посока отмяна на процесното НП в депозирани писмени бележки. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - редовно призована в СЗ се представлява от юрк., който оспорва жалбата и моли постановлението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение. Депозира писмени бележки.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.10.2023 г., служители на Д„ИТ“-Б. - Т.Г.К. и Б.В.И., извършили проверка по раб. места относно спазване на разпоредбите на трудовото законодателство в обект, цех за производство на пелети в г.Д., у.„Г.“№1, стопанисван от „Е.5П.“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Д., у.„Д.“№22, с управител Н.М.П.

На процесния обект било заварено да работи лицето В.В.К., ЕГН*, като описаното нарушение е било потвърдено от попълнената в хода на проверката по раб. места декларация лично от лицето К., в която е удостоверено извършване на трудова дейност при установено раб. време от 08:00 ч. до 17:00 ч., изпълнявайки длъжността „общ работник“ с уговорено трудово възнаграждение 500,00 лева на седмица, с отразена почивка за хранене от 1 час, с определени физиологични почивки в работния ден „2х15“. В декларацията е посочено, че лицето К. няма сключен трудов договор и не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов договор. Като начална дата на започване на работа в 1 предприятието е отразено „3 дни“.

При проверката по документи относно правоотношението м/у дружеството и В.К. не е представен сключен трудов договор с лицето. Проверяващите са констатирали, че на 23.10.2023 г., К. е полагал труд на работната площадка, стопанисвана от „Е.5П.“ЕООД-Д. в определеното от търговеца раб. време, съобразно създадената от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за дружеството.

В хода на документалната проверка от страна на жалбоподателя не бил представен трудов договор за В.К., а от извършена служ. проверка на 29.11.2023 г. в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП от ИС на ИА ГИТ, проверяващите установили, че жалбоподателят не е подал и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, за регистриране на писмен трудов договор с лицето К. към дата 29.11.2023 г.

На 12.12.2023 г. с/у дружеството бил съставен АУАН от Т.Г.К. - актосъставител и Б.В.И. свидетел, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбите на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като в качеството му на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 23.10.2023 г. не е сключил писмен трудов договор с В.К. за предоставената от него раб. сила в стопанисвания от търговеца обект - Цех за производство на пелети в г.Д., у.„Г.“№1.

АУАН бил съставен в присъствие на упълномощен представител на управителя на дружеството, същият му е връчен, а възражения не са постъпили в законоустановения срок.

НО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „Е.5П.“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Д., у.„Д.“22, с управител Н.М.П. адм. наказание „имуществена санкция“ от 3`000,00 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

В хода на съд. следствие като свидетел е разпитана Т.К. - инспектор в Д„ИТ“-Б.

(актосъставител) и Б.И. – свидетел при установяване на нарушението, участвала в проверката. Свидетелите в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си по време на проверката и потвърждават констатациите, отразени в акта.

По делото са разпитани и полицейските служители Т. и Г., които са придружавали инспекторите в момента на проверката. Те излагат непротиворичиви показания относно заварените на място лица като потвърждават, че всичките са излезли от стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект, но след това са върнати за осъществяване на проверката.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Описаната фактическа обстановка се установява ч/з събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно - от показанията на свидетелите, дадени в СЗ, АУАН, декларация по чл.402 от КТ, обяснения, постановления по чл.405а от КТ, протокол от извършена проверка, заповед и от останалите писмени доказателства по делото.

При така изведената фактическа обстановка, съдът счита че с атакуваното НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Съобразно чл.6 от ЗАНН, адм. нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държ. управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо. Предвидената в чл.83 от ЗАНН, имуществена отговорност на ЮЛ е обективна, безвиновна, като НО при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма.

За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставяне на раб. сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма.

2

В конкретния казус съдът намира за правилен извода направен от НО, че работодателят „Е.5П.“ЕООД, ЕИК*, е извършил нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, като при осъществяване на неговата дейност е приел на работа в стопанисван от него обект като „общ работник“ лицето В.К., без да е сключил с него трудов договор. Изложеното в АУАН и в НП се потвърждава по безспорен начин и от разпита в СЗ на актосъставителя и свидетеля по акта, които заявяват че по време на извършване на проверката, в обекта е работило лицето В.К., като същият е работил на машина, която се намирала в обекта и извършвал трудова дейност. Съдът намира за неоснователни възраженията, касаещи твърдението че проверяващите не са установили дали действително завареното на място лице В.К. е престирал трудова сила за дружеството, стопанисващо обекта. Лицето не е разпитано като свидетел, въпреки опитите за това, но от декларацията му и от останалите свидетелски показания се установява, че се е намирал в обекта и е осъществявал трудова дейност. Самият работник е посочил в своята декларация, описаното в която не е оборено от жалбоподателя, че полага труд като „общ работник“ в предприятието „Е.5П.“. Нарушението е констатирано на 23.10.2023 г., а проверка за наличие на сключен трудов договор е направена на 29.11.2023 г. т.е близо месец след това и проверяващите са констатирали, че не е налице такъв и с него не е бил сключен писмен трудов договор за предоставената раб. сила в стопанисвания от търговеца обект - Цех за производство на пелети в г.Д., у.„Г.“№1.

Поради изложеното, съдът намира че в конкретния случай жалбоподателят като е допуснал на работа лицето В.К., без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ нарушение. В тази вр. съдът счита, че в настоящия случай именно дружествотожалбоподател се явява работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно то е ЮЛ, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. Ето защо изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение.

Съдът намира, че НО правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Нарушението е установено по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата вина. Съдът счита, че АНО правилно е индивидуализирал наказанието, но е наложил наказание, който съдът счита, че следва да бъде редуциран до 1`500.00 лева. АНО при квалифициране на нарушението, е обсъдил и невъзможността за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ. При преценка на тази разпоредба следва да се вземе предвид, че в конкретния случай, по време на проверката, лицето е работило във фирмата, като е извършвало трудова дейност. В същото време този период от време, въпреки че същото е престирало работната си сила, не може да бъде зачетен за негов трудов стаж, както поради липсата на сключен трудов договор, респективно подадено уведомление в ТД на НАП, а така също и поради липсата на заплатени осигурителни вноски. Това обстоятелство само по себе си е причинило на работника вредоносни последици дори да приемем, че същото редовно би получавало трудово възнаграждение. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай не може да бъде приложена нито разпоредбата на чл.415в от КТ, нито разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на посочената разпоредба. В същото време разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, изрично изключва възможността за квалифициране на деянието по чл.62, ал.1 от КТ, като маловажен случай.

Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че м/у страните са постигнати договорки относно точно определено раб. време, трудово възнаграждение и други, които са сред задължителните хар-ки, които следва да съдържа един трудов договор, съгласно изискванията на чл.66, ал.1 от КТ. При така установеното, съдът приема че безспорно се касае за прикрити трудови отношения, като действителните отношения м/у санкционираното дружество и В.К. са трудовоправни отношения м/у 3 работодател и работник.

Предвид гореизложеното, съдът приема че посоченото лице е полагало труд за дружеството, но с него не е бил сключен трудов договор в изискуемата от закона писмена форма.

Нарушението е описано точно и пълно в АУАН и в издаденото НП, посочена е датата и мястото на извършване на нарушението, неговото пълно описание, нарушените законови разпоредби.

Съобразно чл.414, ал.3 от КТ, работодател който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба от 1`500.00 до 15`000.00 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба от 1`000.00 до 10`000.00 лв., за всяко отделно нарушение. В случая на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция от 3`000.00 лева, която е необоснована в този размер. Съдът намира и че с наказание към минимума, предвиден в чл.414, ал.3 КТ, а именно имуществена санкция от 1`500.00 лв., не би се стигнало до необосновано подценяване на необходимостта от укрепване на гаранциите за адм. нак. защита на основните трудови и осигурителни права на работници и служители. Практическото проявление на наказанието, в т.ч. адм. наказание, не може и не следва да бъде инертно определяно в стойности, надвишаващи законовия минимум при липса на повишаващи обществената опасност на нарушението обстоятелства.

Ето защо, според настоящия съд. състав справедлива се явява санкция от 1`500,00 лева, което е към минималния размер, предвиден от законодателя. Санкцията от 1`500,00 лева се явява съответна на критериите по чл.27, ал.2 от ЗАНН, и е от естество да осигури постигане на целите на адм. наказание по чл.12 от ЗАНН. Поради това атакуваното с жалбата НП следва да се измени в частта относно р-ра на наложеното адм. наказание, като наложената глоба се намали в минималния размер от 1`500,00 лева.