Разпореждане № 136110 от 25.09.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 136110 гр. София, 25.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. Д. като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. Д. Частно гражданско дело № 20241110147585 по описа за 2024 година

Постъпило е в съда заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. Д., с ЕГН: **********.

Видно от изготвената справка за адресна регистрация на М. Д. е, че е вписан настоящ адрес от 13.04.2010г. във Великобритания. Служебно е изискана справка за трудовата ангажираност на задълженото лице, от която е видно, че няма вписани действащи трудови договори.

Правните изводи, до които достигна настоящата съдебна инстанция са следните:

Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са посочени в чл.411, ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.5 от ГПК пречка за издаване на заповед за изпълнение е липсата на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на Република България. На основание чл. 48, ал. 7 от КМЧП обичайното местопребиваване на физическо лице представлява мястото, в което се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на обичайно местопребиваване на физическо лице следва да бъдат съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, произтичащи от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В съдебната практика се приема, че обичайното местопребиваване на физическото лице представлява изцяло фактическа връзка на лицето с територията на съответната държава, предопределена от интеграцията му в 1 социалната и семейната среда.

В процесния случай длъжникът няма вписан настоящ адрес на територията на страната. Не са налице данни за трудова ангажираност или получаване на други доходи на лицето на територията на Република България.

С оглед на горното следва да се приеме, че задълженото лице няма обичайното местопребиваване на територията на Република България. По тези причини и на осн. чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК заявлението подлежи на отхвърляне.

Заповедното производство е факултативен правен ред, като за заявителя е налице възможността да предяви претенцията си по исков ред по правилата на международното частно право.

Така мотивиран, на основание чл.411, ал.2, т.5 от ГПК, съдът, РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. № 48388/14.06.2024г., относно издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в полза на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК: ..., срещу М. Д. Д., с ЕГН: **********.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

Да се връчи препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2