Решение № 1790 от 23.10.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1790

Смолян, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - V състав, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ОДЖАКОВА административно дело № 20267230700366 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.10 ал.6 от Закона за семейните помощи вр.чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Л. С. Ф., [държава] с предоставена временна закрила по Закона за убежището и бежанците, с настоящ адрес гр.*, като майка и законен представител на детето Д. Д. Ф. срещу Заповед № 3СПД/Д-СМ/2388/04.09.2026 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Смолян, с която е отказано отпускане на еднократна месечна помощ за ученици по чл. 10а ал.1 ЗСП.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е постановена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като според чл. 39 ал.1 т. 4 ЗУБ чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, като семейните помощи за деца са именно вид социално подпомагане. Твърди се, че Директива 2001/55/ ЕО - Директива за временна закрила, предвижда, че държавите – членки създават норми за предоставяне на помощи от Социални грижи на лицата, ползващи временна закрила и такива норми има в ЗУБ. Сочи се, че помощта е по ЗДПД и е вид социално подпомагане, а според КРБ отглеждането на деца се подпомага от държавата, като чужденците в България имат всички права с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателката лично поддържа жалбата, като моли да се отмени атакувания акт.

Ответникът – директор на Дирекция социално подпомагане Смолян се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата. Представя писмена защита и моли да се остави в сила атакувания административен акт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК, от адресат на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима.

Административен съд – Смолян, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и приложимите материални разпоредби, намира за установено от фактическа страна, следното:

Жалбоподателката и малолетната и дъщеря Д. Д. Ф. са граждани на [държава], с предоставена временна закрила по чл. 39 ал.1 т. 1 от Закона за убежищата и бежанците, и постоянен адрес гр.* [улица]ап.*, което е видно от Регистрационна карта № *. Според посочената норма, чужденците с предоставена временна закрила имат право да останат на територията на Република България. Видно от Удостоверение №217/7.08.26г. на директора на Основно училище „**“- * е, че малолетната Д. Д. Ф. е записана за учебната 2026-2027г. в първи клас. На 26.08.2026г. Л. С. Ф. подава Заявление – декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от Закона за семейните помощи за деца. В заявлението си декларира, че е [семейно положение] за Д. И. Ф.. За посоченото лице, по делото е приложено Удостоверение за продължително пребиваване в РБ до 30.04.2027г.

Заявлението - декларация е разгледано от социален работник, който на 04.09.2026г. дава заключение, че не е изпълнено условието на чл. 3 ал.5 ЗСПД – няма сключен договор между България и Украйна.

Със Заповед № 3СПД /Д-СМ/2388/04.09.2026г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Смолян е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици за детето Д. Д. Ф. по чл. 10а ал.1 ЗСПД на основание чл. 3 ал.5 от ЗСПД, тъй като няма договор между България и [държава].

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

При извършване на проверката по чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 10, ал. 4 от ЗСПД – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Смолян, в предвидената писмена форма и при спазване на задължението за мотивиране по чл. 10, ал. 5 от ЗСПД и чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което не страда от пороци, обосноваващи извод за нищожност или за отмяна на основание чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Заповедта е волеизявление, което съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който я издава, посочен е адресатът на акта, изложени са достатъчно фактически и правни основания за постановяване на отказа по заявлението. Заповедта съдържа ясна разпоредителна част, номер и дата на издаването й, имена, длъжност и на подпис на лицето, което я издало.В Заповедта е посочена възможността за обжалването й, както и указания за реда и сроковете за оспорването й. При проверката на производството по издаването й не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната й само на това основание.

Заповедта обаче е материално незаконосъобразна по следните съображения:

Отказът за отпускане на помощта по чл. 10а от ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, според която право на семейни помощи за деца имат бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В случая между Република България и [държава] е сключен Договор за социално осигуряване (Ратифициран със закон, приет на 28 ноември 2001 г. - ДВ, бр. 107 от 2001 г.,в сила от 1 април 2003 г.). По силата на Решение № 144/10.03.2022 г. на МС е предоставена временна закрила на разселените лица от [държава] в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 04 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от [държава] по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Съдът счита обаче, че доколкото социалните помощи не са част от системата на социалното осигуряване, то цитираният по-горе договор между Република България и [държава], се явява неприложим в конкретния случай.

По отношение на чужденците разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД предвижда само, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в друг закон или международен договор. ЗСПД не съдържа изрична уредба дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, пребиваващи в страната, на които е предоставена временна закрила.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденец е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

От данните по делото се констатира, че жалбоподателката - [държава] е чужденец с предоставена временна закрила, следователно има право на социално подпомагане. Както беше казано, разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не съдържа нарочна уредба по отношение възможността за получаване на семейни помощи за деца от чужденци с предоставена временна закрила, но предвижда такава възможност за чужденци, ако това е уредно в международен договор или в друг закон. В случая е налице втората хипотеза, а именно друг закон - ЗУБ, въз основа на който /чл. 39, ал. 1, т. 4/ следва да се приеме, че чужденците с временна закрила имат право на семейни помощи за деца.

На следващо място, цитираната норма на чл. 3, т. 5 ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила (какъвто е и настоящия случай), следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право. Съгласно § 2 на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл семейните помощи за деца следва да се разглеждат именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения, които не подлежат на ограничаване.

С оглед изложеното, отказът за отпускане на помощта по чл. 10а ЗСПД се явява незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Оспорената заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Смолян

РЕШИ

ОТМЕНЯ Заповед № 3СПД/Д-СМ/2388/04.09.2026 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Смолян, с която на Л. С. Ф. е отказано отпускане на еднократна месечна помощ за ученици по чл. 10а ал.1 ЗСП за детето Д. Д. Ф..

ВРЪЩА преписката на Дирекция "Социално подпомагане" – Смолян за ново произнасяне в съответствие с дадените указания за тълкуване и прилагане на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�