Определение № 69 от 30.01.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. Сливен, 30.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Въззивно частно наказателно дело № 20242200600055 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.249 ал.3, вр.чл.341 и сл. от НПК.

Образувано е по частен протест на Районна прокуратура - Сливен, срещу протоколно определение от 06.11.2023г. по НОХД № 715/2023г. по описа на Районен съд - Сливен, с което съдът е констатирал, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия. С атакуваното определение, съдът е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, като съобрази обвинението си с указанията на РС-Сливен.

В протеста се твърди, че обжалваното определение е неправилно и противоречащо на процесуалния закон, като счита, че в досъдебната фаза няма допуснати процесуални нарушения от категорията на отстранимите и съществените, които са попречили или да попречат на подсъдимия да се защитава в съдебната фаза на процеса, и да обуславят прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Сочи се, че така повдигнатото обвинение не противоречи на закона и не накърнява правата на подсъдимите. Изразява несъгласието си относно така приетото от РС-Сливен, а именно, че обвинението на прокуратурата следва да бъде прецизирано с оглед посоченото в обвинителния акт, че с деянието са причинени значителни вреди. Не се съгласява с мотивите на районния съд, че прокурорът в така повдигнатото обвинения с правна квалификация по чл. 216, ал. 5 от НК следва да посочи конкретната точка, по която са обвинени двамата подсъдими, а именно т.2 от разпоредбата. Сочи, че текстът на цитираната правна норма е изменен с ДВ бр. 67 от 2023 г. и не е приложим към конкретното деяние, тъй като деянието е извършено на 29.12.2021 г. – тоест действа старата редакция на разпоредбата на чл. 216, ал. 5 НК.

Иска от съда на основание чл.345 от НПК да се отмени така 1 протестираното определение и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Двамата подсъдими са редовно уведомени, като са постъпили две възражения от техните защитници – адв. Д. Д., АК-Сливен и адв. П. Н., АК – Сливен.

Във възражението, подадено от адв. Д. Д. се изразява несъгласие с частния протест на прокуратурата. Счита, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е налице несъответствие между цифровата и словесната правна квалификация на така повдигнатото обвинение. Сочи, че структурата и съдържанието на обвинителния акт не удовлетворяват стандарта на чл. 246 от НПК, като следва да бъде посочено по кое конкретно предложение от текста на разпоредбата на чл. 216, ал. 5 е обвинен неговият подзащитен. Счита, че следва в обвинителния акт да бъдат посочена индивидуализация на обективните и субективните признаци на повдигнатото обвинение. Според адв. Д. правната квалификация на повдигнатото обвинение е изцяло неправилна, тъй като правилната такава би била чл. 330 от НК. Развива подробни доводи в тази насока. Изтъква, че неправилно прокуратурата е посочила, че в понятието „значитени вреди“ се съдържат както имуществените, така и неимуществените вреди. Иска от ОССливен да постанови определение, с което да потвърди Протоколно определение №1624/06.11.20203 г., постановено по НОХД 715/2023 по описана РС-Сливен и делото да бъде върнато на РП– Сливен.

Във възражението, подадено от адв. П. Н. се твърди, че е необходимо прокуратурата да посочи в обвинителния акт по кое конкретно предложение от разпоредбата на чл. 216, ал. 5 от НК е повдигнала обвинение спрямо неговия подзащитен.

Счита обжалваното определение на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и иска от ОССливен да потвърди същото.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и като извърши проверка, с оглед твърденията в жалбите, намери следното:

Протестът е подаден в законния срок от страна с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен.

На 31.05.2023 г. Районна прокуратура гр.Сливен е внесла обвинителен акт против В. Н. Б. за престъпление по чл. 216, ал. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал.1 от НК и против В. Д. К. за престъпление по чл. 216, ал. 5, вр. ал. 1, чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като е образувано НОХД № 715/2013г. по описа на РС-Сливен. По делото е проведено разпоредителното заседание на 06.11.2023г. С протоколно определение Районен съд - Сливен е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

Именно това Протоколно определение от 06.11.2023г. е предмет на настоящото производство. Същото е протестирано от Районна прокуратура Сливен.

2

Въззивният съд, с оглед на така установените фактически положения, намира съображенията, изложени от прокуратурата за отмяна определението на Районен съд Сливен за връщане делото на досъдебна фаза, за основателни.

Окръжен съд-Сливен с оглед на фактическите констатации, направи следните правни изводи:

Обвинителният акт срещу двамата подсъдими Б. и К. е внесен по повдигнати обвинения за престъпление по чл. 216, ал. 5 НК. Деянието е извършено на 29.12.2021 г. Приложимата редакция на закона към тази дата е тази, приета с изм., бр. 26 от 2004 г. Текстът на същата гласи: „Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици или ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8,или ако деянието е свързано с унищожаване или повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т.

6 и 7.“ Прокуратурата е повдигнала обвинението по текста на закона, който е бил приложим към датата на извършване на деянието.

Неоснователно е възражението, че правната квалификация така както е повдигната е незаконосъобразна, доколкото при цифровото посочване на нормата на чл. 216, ал. 5 НК не било цифрово посочено конкретното предложение от законовата норма, което било нарушено. В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви. Според трайната съдебна практика обаче, прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици от по- ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези, думи, няма правно значение.

Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо задължение за конкретизиране на отделните хипотези на правната норма. В този смисъл при вярно посочване на члена, алинеята и точката на нормативната разпоредба и при вярно изписване на деянието словесно е изцяло ирелевантно непосочването цифрово на единици от по нисък разред- изречения, предложения, алтернативи и др. В този смисъл Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2004 г., Решение №23/08.05.2020 по дело №61/2020 на ВКС, Решение № 200 от 21.05.2014 г. по нак. д. № 574/2014 г. на Върховен касационен съд.

ОС-Сливен не може да се съгласи с изводите на РС-Сливен, че делото следва да бъде върнато на РП-Сливен, като същата следва да посочи на коя точка (т.1 или т. 2) от разпоредбата на чл. 216, ал. 5 НК е повдигнато обвинението. Това е така, тъй като т.1 и т. 2 на ал. 5 на чл. 216 от НК са въведени едва с последното изменение на закона – ДВ.бр. 67 от 2023 г. Тази разпоредба е влязла в законна сила далеч след като е извършено престъпното деяние от двамата подсъдими. В разпоредбата на чл. 2 от НК изрично е посочено, че „за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му“. В настоящия случай това е предходната 3 редакция на чл. 216, ал. 5 от НК, а именно тази, приета в бр. 26 от 2004 г.

Относно останалите възражения, които е посочил адв. Д., настоящият състав счита, че в разпоредбата на чл. 249, ал. 4 НПК са дефинирани процесуалните нарушения, които са съществени и отстраними, като при това са изброени изчерпателно. На съда не е предоставена дори лимитативна дискреция да преценява дали нарушението е съществено или не, извън това изброяване. След като е констатирано нарушение, посочено в чл. 249, ал. 4 НПК, същото се явява ех l e g e , по силата на закона и съществено, и отстранимо. И тъй като съществените процесуални нарушения са изброени изчерпателно, делото не може да се връща на прокурора на друго основание, макар според участниците в заседанието или според съда това нарушение да е съществено.

В т. 1 на Тълкувателно решение № 2/07. 10. 2002 год. на ОСНК напомня, че задължението на съда е да бъде безпристрастен арбитър, както и да спазва основните принципи на наказателния процес – състезателност и равнопоставеност на страните, като не предопределя границите на съдебния контрол за процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство.

С тези аргументи е отречена като незаконосъобразна практиката на част от съдилищата да използват правомощията си за връщане на делото в предходната процесуална фаза за подпомагане на една от страните – прокуратурата, с указания за повдигане на ново обвинение срещу подсъдимия или за привличане на други лица в качеството на обвиняеми. (в този см. мотиви към ТР №6 от 19.02.2018 г. по тълк. Д. №6/2017 ВКС, ОСНК). С оглед на гореизложеното ОС-Сливен не може да вземе становище относно изложените твърдения в така подаденото възражение от адв. Д.. Същите следва да бъдат разгледани от районния съд по съществото на делото.

Въззивният съд се съгласява с твърденията на прокуратурата, че обвинителният акт е съобразен с изискванията на чл. 246 от НПК, като са посочени правноотносимите факти и обстоятелства, обосноваващи обвинението. Действително е очертана рамката на предмета на доказване в съдебното производство относно време, място и начин на извършване, както и е опредЕ. законосъобразно цифровата правна квалификация на повдигнатото обвинение.

Съобразявайки изложените аргументи, въззивната инстанция намира атакуваното протоколно определение на Районен съд-Сливен за незаконосъобразно.

Ето защо, определението на първоинстанционния съд, с което НОХД №715/2023г. по описа на Районен съд - Сливен е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение, е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ протоколно определение от 06.11.2023г. постановено по НОХД № 715/2023г. по описа на Районен съд - Сливен.

ВРЪЩА НОХД № 715/2023г. по описа на Районен съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определение не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5