Решение № 146 от 13.02.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Варна, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20243100502316 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, Варна Тауърс,

Кула Е, срещу решение №3043/10.08.2024г., постановено по гр.д. № 16331/2023 г. на ВРС, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***Б, сумата от 4580,33 лв., представляваща сбор на сумата от 4565,33 лв. изплатено застрахователно обезщетение по полица № 111220031022091 /15.06.2020 г. за имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса" за претърпени щети от „Мартилекс 2" ЕООД в резултат на застрахователно събитие настъпило по вина на ответника на 20.11.2020 г. в застрахования обект - магазин "Май маркет", находящ се в гр. Варна, *** А, както и сумата от 15,00 лв. разноски по ликвидация на щета № 11122132007251, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.12.2023 г., до деня на окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, както и сумата от 485,09 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.02.2023 г. - 14.12.2023 г., на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно и необосновано.

Твърди се, че по делото е останало недоказано, че ищецът е собственик на процесните три електрически уреда, че същите са били изправни и че са били 1 включени към електрическата мрежа. Представените по делото фактури касаят климатични системи с посочен различен модел, а констативните протоколи са недопустимо доказателствено средство, тъй като обективират свидетелски показания в писмена форма. Подаденото искане от 24.11.2020г. касае само два от уредите, като щетата по третия уред е заявена с допълнително писмо от 27.11.2020г. и по отношение на нея ищецът сам твърди, че климатичната колона на входа на магазина не е била включена поради топлото време. На следващо място по делото не е доказано, че вещите са увредени вследствие противоправно поведение на ответника, изразяващо се във виновно неизпълнение на задълженията му по чл. 89, ал.1, т. 2 от ЗЕ и чл.14, т.1 и т. 2 и чл.18 от ОУДМЕЕЕМ. Видно от приетите по делото Показатели за качество на електроснабдяване на ДКЕВР от 2004г., са допустими определените в тях отклонения на напрежението. Наличието на допустими отклонения на напрежението и прекъсвания на захранването не води до подаване на ел. енергия, която не съответства на показателите за качество. В обясненията си вещото лице посочва, че няма данни дали в деня на събитието подаваното към процесния обект напрежение е съответствало на нормативните изисквания, нито че са били налице аномалии в стойностите в захранващото напрежение. В оперативния дневник на ответното дружество за процесната дата няма регистрирани аварии или оперативни превключвания, нито други жалби за щети и сигнали. Поддържа се на следващо място, че повредите би могло да се дължат на неизправност на вътрешната ел. инсталация на ищеца или на фабрични дефекти. Съставеният от ответника констативен протокол установява само вредите, но не и причините за настъпването им, които е следвало да бъдат установени от ищеца. Токовият удар е посочен от вещото лице само като вероятна причина за вредите.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Позовава се на обясненията на вещото лице в о.с.з., според които причината за повредата на процесните климатични инсталации е токов удар, че няма установена друга причина за увреждането и че четири месеца преди застрахователното събитие уредите са били измерени и са отговаряли на изискванията, което оборва тезата на ответника за неизправност или фабрични дефекти.

В предоставения от съда срок не е постъпило писмено становище от третото лице-помагач „ЗК Уника“АД. В молба преди съдебно заседание поддържа доводи за основателност на жалбата.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД срещу „Електроразпределение Север“ АД искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5719,95 лв., представляваща сбор от следните суми: сумата от 4565,33 лв. изплатено застрахователно обезщетение по полица

№

111220031022091/15.06.2020 г. за имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса" за претърпени щети от „Мартилекс 2" ЕООД в резултат на застрахователно събитие настъпило по вина на ответника на 20.11.2020 г. в застрахования обект - магазин "Май маркет", находящ се в гр. Варна, ул. "Цар Борис III" № 1 А, сумата от 402,01 лв. платена законна лихва върху главницата за периода 22.11.2021 г. - 04.10.2022 г., сумата от 737,61 лв. платени съдебноделоводни разноски, като всички суми са присъдени с влязло в законна сила 2

Решение № 2502/26.07.2022 г. по гр.д. № 16745/2021 г. на PC - Варна, както и сумата от 15,00 лв. разноски по ликвидация на щета № 11122132007251, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до деня на окончателното изплащане на сумата, както и на сумата от 607,88 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.02.2023 г. - 14.12.2023 г.

В исковата молба ищецът излага, че за периода 16.06.2020 г. – 15.06.2021 г. е обезпечавал застрахователното покритие по полица

№

111220031022091/15.06.2020 г. за имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса", сключена с „Мартилекс 2" ЕООД с предмет застраховане на машини, съоръжения, оборудване, стоково-материални запаси, движимо и недвижимо имущество, пари в наличност, застраховани по риска „кражба", находящи се в застрахован търговски обект - магазин „Май маркет", в гр.

Варна, *** А. Сочи, че на 26.11.2020 г. застрахованото дружество подало уведомление за това, че на 20.11.2020 г., в търговския обект настъпило застрахователно събитие - „токов удар“, вследствие на което били увредени два климатика и хладилна витрина. Излага, че по образуваната преписка по щета № 11122132007251 постъпило писмо от ответника „Електроразпределение Север“ ЕАД, че на 20.11.2020 г. няма регистрирани аварии, нито оперативни превключвания по извод средно напрежение и мрежа ниско напрежение за застрахованият обект, вследствие на което бил постановен отказ за заплащане на обезщетение. Впоследствие с Решение № 2502/26.07.2022 по гр.д. № 16745/2021 г. на ВРС ищцовото дружество било осъдено на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ да заплати на „Мартилекс 2“ ЕООД сумата от 4565,33 лв. застрахователно обезщетение за увредени вследствие на „токов удар“ на 20.11.2020 г. две климатични инсталации марка Kobe, модел KFR - 120 LW/KFR - 120 W, марка Kobe, модел СН - 48 - MRG и на климатична инсталация Kobe, модел KFR - 56 А6А, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 737,61 лв., които суми в общ размер 5704,95 лв. били преведени на 04.10.2022 г. Твърди, че щетите са следствие на виновно неизпълнение на следните основни задължения на ответното дружество: по чл. 89, ал. 1, т. 2 от ЗЕ да осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия; по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ОУ да пренася ел. енергия при условията на равнопоставеност на всеки ползвател, който има ел. уредби, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна среда и да обезпечава сигурността, непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия; по чл.

18 от ОУ да пренася към ползвателите електрическа енергия с номинално напрежение и с показатели за качество, прието от ДКЕВР и при договорените мощности и категория по осигуреност на електроснабдяването при настоящите ОУ и спазване на действащото законодателство. Поради това и доколкото е платил застрахователно обезщетение за щетите, е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне на основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ. Сочи, че е направил ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. Излага, че на 09.02.2023 г. ответникът е изпратил на ищеца отговор на регресната покана, като на тази дата е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни. Оспорва твърдените щети по климатичните системи да са следствие на виновно 3 неизпълнение на визираните законови и договорни задължения на ответника.

Сочи, че липсва и непозволено увреждане, както и че не е бил страна по гр.д.

№ 16745/2021 г. на ВРС, поради което не е могъл да оспори експертизата по делото. Излага, че с молби от 24.11.2020 г. и 27.11.2020 г. „Мартилекс 2“ ЕООД уведомило ответника за три щети вследствие на прекъсвания на електрозахранването в обекти на дружеството, а именно два повредени климатика и повредена климатична колона. След справка в информационната система и оперативния дневник за аварии е установено, че на 20.11.2020 г. няма регистрирани аварии и оперативни превключвания по извод средно напрежение и мрежа ниско напрежение. За този адрес няма сигнали от други клиенти в района, нито регистрирани жалби за щети или сигнали. В технологична карта от извършена инспекция на ТП 1923 г. в началото на 2020 г. няма проблеми в ел. частта на трафопоста, захранващ процесния обект.

Застрахованият не е спазил изискването на чл. 56, ал.1 от ОУДПЕЕЕМ да уведоми ответника за вреди в тридневен срок. Констативният протокол, съставен от негови служители, свидетелства само за наличието на повредени уреди, но не доказва причината за повредата. На следващо място сочи, че одобрените от ДКЕВР през 2004 г. Показатели за качеството на електроснабдяването допускат отклонения на напрежението, както и планирани и случайни прекъсвания, при които не е налице несъответствие на показателите за качество на подаваната ел. енергия. Ищецът не е представил доказателства за отклонения в подадената ел. енергия извън допустимите, както и че застрахованото дружество е било собственик на увредените уреди, а приложените към исковата молба фактури касаят други климатични системи. Липсват доказателства, че уредите са били изправни към момента на настъпване на твърдяната авария или изобщо включени към електрическата мрежа. Самото застраховано дружество е заявило пред ответника, че климатичната колона на входа на магазина не е включвана поради топлото време.

В дадения от съда срок третото лице – помагач ЗК „Уника” АД, депозира писмено становище, в което сочи, че действително между него и ответника е била сключена застрахователна полица 22005F21090, със срок на покритие 04.12.2022 г. – 03.12.2023 г., с ретроактивна дата 01.01.2016 г., но доколкото застрахованият е знаел за съществуването на процесното застрахователно събитие към момента на сключване на полицата, то по отношение на него не е възникнало уговореното ретроактивно действие. На следващо място оспорва ищцовата претенция като недоказана както по основание, така и по размер.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.