Решение № 4650 от 12.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4650 гр. Пловдив, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330117398 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД на Л. К. К., ЕГН:**********, с адрес: с. Борец, ул. „22pa"№o7 чрез адв. Н. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна”, ном. 16, вх. , ет. 8, представлявано от Ф. Д. за прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителстки кредит от ***., предвиждаща заплащане на неустойка от 1176,48 лв. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен от разстояние договор за кредит на ***., по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1100 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 25,27 %, годишен процент на разходите - 49,00% за срок от 1 година.

Предвидено е предоставяне на обезпечение. В случай на неизпълнение се дължи неустойка във фиксиран размер от 1176,48 лв. Договора е подписан 1 черз скениране на подписа й. Заемната сума е усвоен чрез Изипей. Налице са нарушения на ЗПК. Налице е скрита печалба. Неустойката излиза извън присъщите й функции.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора и предоставяне на заемната сума. Оспорва недействителността на клаузата за неустойка.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че между тях е сключен от разстояние на ***. договор за потребителски кредит за заемна сума от 1100 лева, както и, че в същия се съдържа клауза задължаваща заемополучателя да осигури обезпечение на задължението за връщане на заема чрез поръчитество, отговарящо на определение условия. Няма спор и относно предвиденото задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на условието за предоставяне на обезпечение.

Спорът се състои във валидността на постигнатата договорка за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

В случая от значение за решаване казуса е правната същност на страните по правоотношението. Ищецът е физическо лице получило заем в това качество и за задоволяване на лични текущи нужди. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, която има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно сключеният между страните договор подлежи на регулиране на нормите на ЗПК. В тази връзка следва да се има предвид, че договора не отговаря на предвидените изисквания на специалните закони за форма и начин на външно изразяване на волеизявлението на страните предвидени в ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като формално преценен няма белези нито на писмен, нито на електронен документ.

На следващо място с оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащата се в договора уговорка, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца основание за 2 нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.

В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в в определен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на

3 кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка по договор за паричен заем поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-25,56 евро.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н. следва да се определи служебно възнаграждение в размер от 150 евро поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за дължимост на неустойка при непредставяне на обезпечение чрез поръчителство, обективирана в договор за паричен заем от ***. сключен между Л. К. К., ЕГН:**********, с адрес: с. Б., ул. „***"№ * и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна”, ном. 16, вх. , ет. 8, представлявано от Ф. Д. като противоречаща на добрите нрави.

4

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна”, ном. 16, вх. , ет. 8, представлявано от Ф. Д. да заплати на Л. К. К., ЕГН:**********, с адрес: с.

Б., ул. „***"№ * сумата от 25,56 евро (двадесет и пет евро и а евро цента) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна”, ном. 16, вх. , ет. 8, представлявано от Ф. Д. да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. П., ул. „***“ № **, сумата от 150 (сто и петдесет) евро за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 4650 гр. Пловдив, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330117398 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД на Л. К. К., ЕГН:**********, с адрес: с. Борец, ул. „22pa"№o7 чрез адв. Н. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна”, ном. 16, вх. , ет. 8, представлявано от Ф. Д. за прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителстки кредит от ***., предвиждаща заплащане на неустойка от 1176,48 лв. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен от разстояние договор за кредит на ***., по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1100 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 25,27 %, годишен процент на разходите - 49,00% за срок от 1 година.

Предвидено е предоставяне на обезпечение. В случай на неизпълнение се дължи неустойка във фиксиран размер от 1176,48 лв. Договора е подписан 1 черз скениране на подписа й. Заемната сума е усвоен чрез Изипей. Налице са нарушения на ЗПК. Налице е скрита печалба. Неустойката излиза извън присъщите й функции.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора и предоставяне на заемната сума. Оспорва недействителността на клаузата за неустойка.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че между тях е сключен от разстояние на ***. договор за потребителски кредит за заемна сума от 1100 лева, както и, че в същия се съдържа клауза задължаваща заемополучателя да осигури обезпечение на задължението за връщане на заема чрез поръчитество, отговарящо на определение условия. Няма спор и относно предвиденото задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на условието за предоставяне на обезпечение.

Спорът се състои във валидността на постигнатата договорка за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

В случая от значение за решаване казуса е правната същност на страните по правоотношението. Ищецът е физическо лице получило заем в това качество и за задоволяване на лични текущи нужди. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, която има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно сключеният между страните договор подлежи на регулиране на нормите на ЗПК. В тази връзка следва да се има предвид, че договора не отговаря на предвидените изисквания на специалните закони за форма и начин на външно изразяване на волеизявлението на страните предвидени в ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като формално преценен няма белези нито на писмен, нито на електронен документ.