Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 947 от 20.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47014/2023
Вид
Решение № 947
Подписан
20.01.2025
В сила
20.01.2025
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110147014 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Р. Д. К. и Й. Б. К., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължи в условията на разделна отговорност следните суми:

Р. Д. К.– 1/6 част, а именно: сумата от 520,32 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.12.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 95,31 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.12.2021 г., сумата от 5,14 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 1,10 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 03.12.2021 г.;

Й. Б. К. – 4/6 част, а именно: сумата от 2081,27 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.12.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 381,23 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.12.2021 г., сумата от 20,55 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 4,38 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2028 г. до 03.12.2021 г.;

Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало договорно 1 правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ателие № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, аб. № ***, като ответниците имат качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили идентични по съдържание отговори на исковата молба, подадени ответниците Р. Д. К. и Й. Б. К., с които предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди се, че ответниците не са собственици или вещни ползватели на процесния недвижим имот, както и че не са наследници на лице/лица, които са били собственици или ползватели на имота. По делото не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна връзка между ответниците и топлопреносното дружество. Оспорва се обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Оспорват се и исковете за заплащане на услугата дялово разпределение, тъй като по делото няма доказателства как е извършено дяловото разпределение в отделните обекти от етажната собственост. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

2

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

В конкретния случай от приетия като писмено доказателство по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.01.1994 г., се установява, че наследодателят на ответниците Д. А. К. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот – ателие № ***, находящ се в гр. ***, ж.к.

„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***.

Видно от удостоверение за наследници, изх. № ***, издадено от ***, район „***“, Д.

А. К. е починал на 22.02.2013 г., като е оставил за наследници по закон Й. Б. К. /съпруга/, Д.

Д. К. /син/ и Р. Д. К. /дъщеря/. Следователно по силата на наследственото правоприемство и с аргумент от разпоредбата на чл. 9, ал. 1 и чл. 5 ЗН ответницата Й. Б. К. е станала носител на 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху имота. На основание чл. 9, ал. 1 ЗН ответницата Р. Д. К., е станал носител на 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху имота.

Следователно, в рамките на исковия период Й. Б. К. и Р. Д. К. са били собственици на процесния апартамент, а това означава, че с оглед действаща нормативна уредба в областта на енергетиката те се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди, поради което се явяват задължени за заплащане на продажната цена за доставената и потребена в него такава съобразно участието им в съсобствеността – Й. Б. К. – 4/6 част, и Р.

Д. К. – 1/6 ид.ч.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на 20.10.2001 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“ ЕООД и приложен към него списък /в който под № 37 фигурира наследодателя на ответниците Д. А. К./, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № *** от 03.01.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „***“ ЕООД да извършва дялово 3 разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор № ***/*** г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“ ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 4 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани четири топлоразпределители и 4 бр. термостатни винтили /радиаторите са демонтирани.затапени/, както и 2 бр. щранг-лири и 2 бр. водомери за отчитане на БГВ. От м.05.2018 г. до м.04.2020 г. не е извършвано дялово разпределение от четирите ИРРО, поради демонтирани/затъпени радиатори. ТЕ за отопление имот се определя от ТЕ отдадена от 2 бр. щранг-лири. За периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. потреблението на топла вода е извършвано на база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп“ – брой потребители – 3 лица, при нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. на брой потребител. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 277 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на 3022 лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури (4207,57 лв.) и сумите за получаване от абоната по изравнителните сметки (1185,57 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.