Определение № 87 от 16.02.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Силистра, 16.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233400500020 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 83, ал.2 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Постъпила е в срок частна жалба с вх.№2286/07.12.2022г. от А. В. А., ЕГН **********, с адрес гр. Дулово, ул. „Розова Долина“ №13 срещу Определение №384/31.10.2022г., постановено по гр.д. №237/2022г. по описа на РС - Дулово, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса в размер на 411.21 лв.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, предвид това, че съдът не е съобразил размера на дохода на ищцата. Излага се, че действително получаваното трудово възнаграждение е в размер на 1200лв., но предвид множеството заведени от нея дела по описа на РС – Дулово срещу дружества за бързи кредити, по които е платена държавна такса, е в затруднение да плати настоящата. Моли да бъде отменено постановеното определение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. №237/2022г. по описа на РС - Дулово е образувано по предявени искове срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит с № на заявление за кредит №2347093/12.02.2021г., в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 2347093/12.02.2021г., както и прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД и обезпечаващ Договор за потребителски кредит с № на 1 заявление за кредит №2347093/12.02.2021г.

По така предявените искове с Разпореждане №454/07.06.2022г. първоинстанционният съд е определил държавна такса за образуване на делото общо в размер на 411.21лв. и е дал изрични указания за внасянето й.

С молба от 20.06.2022г. ищцата е направила искане за освобождаване от държавна такса, обосновавайки я с невъзможност за заплащането й, предвид дължимостта на други държавни такси по производства, заведени пред същия съд. Представя доказателства.

С обжалваното определение РС – Дулово е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса, съобразявайки единствено данните за доходите от трудово възнаграждение на ищцата и размера на дължимата държавна такса.

Съгласно трайната практика на ВКС , обстоятелствата, които следва да се преценят при формирането на извод за наличие на основание по чл. 83, ал.

2 ГПК са доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, както и всички евентуални източници на доходи, които биха дали възможност на страната да заплати държавна такса и да осъществи правото си на защита по конкретния спор. Изводите за наличие на достатъчно средства се правят при конкретна преценка на събраните доказателства /декларации, удостоверения и др./ и установените факти. Преценката за необходимостта от освобождаване се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски за цялото съдебно производство /така, т.12 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая, изхождайки от това, че съдът следва да прецени въз основа на представените от страната доказателства дали тя разполага с достатъчно средства да внесе държавна такса към момента на искането за освобождаване /Определение № 561/ 02.12.2016 година по ч.гр.д. № 4887/2016г. на ВКС, IV г.о./, следва да се съобрази факта, че домакинството е двучленно и че жалбоподателката е представила данни за заведени още няколко искови производства, по които са дадени указания за внасяне на държавни такси в размер на общо 801.60лв., извън процесните /411.21лв./. Или, дадените указания за внасяне са в размер на 1212.81лв., при установен доход от 1200лв.

Не без значение е обстоятелството, че ищцата е защитавана от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. ВКС многократно се е произнасял, че обстоятелството, че молител е заплатил адвокатско възнаграждение не е основание за отказ от освобождаването му от внасяне на държавни такси и разноски. В този ред на мисли – обстоятелството, че адвокат се е съгласил да предостави безплатно професионалната си помощ не ангажира съда да освободи страната по чл. 83, ал. 2 ГПК, но е едно от обстоятелствата, които имат значение за формиране на съвкупната преценка на съда и индиция за 2 затрудненото материално положение на молителя.

Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има подчертано социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие.

Посочената норма предвижда възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски не само лица, които са без доходи, но и такива, които получават доходи, но те са недостатъчни.

При тези данни неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че ищцата разполага със средства да заплати държавна такса.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено освобождаване на жалбоподателката от внасяне на посочената държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №384/31.10.2022г. по гр.д. №237/2022г. по описа на РС- Дулово, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА ищцата А. В. А., ЕГН **********, с адрес гр.

Дулово, ул. „Розова Долина“ №13 от задължението за плащане на дължимата за производството по гр. д. № 237/20222г. на Дуловски районен съд държавна такса в размер на 411.21лв., на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3