Решение № 146 от 09.07.2026, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. С., 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.Р.П. при участието на секретаря В.Н.Л. като разгледа докладваното от Н.Р.П. Гражданско дело № 20254150100605 по описа за 2025 година

Исков с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Т. К. П., чрез адв.С. П. от ВТАК твърди, че с ЕТ В.-98Л.Л. с ЕИК ** имали сключен Договор за наем на земеделска земя от 05.07.2023г. за стопанската 2023/2024 година, по силата на който ищецът отдал за временно възмездно ползване следните поземлени имоти в землището на с.Б.С. Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 21,000 дка, местност БАШ КОЛИБИ;

Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 23,600 дка, местност ПАВЛИКЯНСКОТО; Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 4,749 дка, местност РАЧЕРКА; Поземлен имот с идентификатор по КК ** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 3,000 дка, местност КРУШАКА;

Следните имоти в землището на с.Д.: Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 4,030 дка, местност ПАЗАРДЖИКА Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 0,990 дка, местност КЮНКА; Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с 1 площ 3,405 дка, местност ГОЛЯМ САРЕН; Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 9,850 дка, местност ГОЛЯМ САРЕН; Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 5,392 дка, местност БАКАЛИЯ следните имоти в землището на с. Ч.; Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 3,000 дка, местност КАРАМАН ДОЛ; Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 8,101 дка, местност ГОРАТА Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 2,500 дка, местност ПОД ГОРАТА; Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 7,200 дка, местност КРАЙНИЯ ЯЛАК; Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 8,350 дка, местност СЛОМЕРСКИ ПЪТ срещу заплащането еднократно на наемната цена при подписване на договора в размер на 125 лева за дка, или общо 13145,87 лева. Ищецът излага, че след покани към ответника, последният, на 31.03.2025 г., е заплатил по банковата сметка на кредитора сумата от 13 145,87 лева с основание „Наем за стоп. 2023 2024 г“. Акцентира обаче, че към момента на това плащане, длъжникът бил изпаднал в забава, което се случило в деня следващ падежа за плащане по договора, а според чл.8 от същия „Дължимата сума по наемното плащане се заплаща при подписване на договора“. С оглед обстоятелството, че договорът бил сключен на 05.07.2023 г., от следващия ден – 06.07.2023 г. длъжникът бил изпаднал в забава и на кредитора се дължала законна лихва за забава. Сочи, че според общите правила на ЗЗД за погасяване на олихвени задължения при плащане, което не указва кое конкретно задължение погасява, се погасява първо лихвата, а след това главницата, поради което към 31.03.2025 г е била натрупана мораторна лихва за забава в размер на 3115,40 лева. Твърди, че с извършеното плащане на 31.03.2025 г. длъжникът погасил цялата натрупана лихва в размер на 3115,40 лева и главница в размер на 10030,47 лева. Посочено е, че от 01.04.2025 г. до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК - 15.05.2025 г. върху останалата непогасена главница се е натрупала мораторна лихва в размер на 50,43 лева.

Ищецът излага, че е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си, свързани и възникнали по силата на договореното с ответника по Договор за 2 наем на земеделска земя от 05.07.2023г за стопанската 2023/2024 година, като предоставил на ответника за ползване недвижимите имоти, обект на договора, а ответника не изпълнил в цялост поетото задължение по договора за наем да заплати в пълен размер на ищеца дължимото плащане за наем.

Неизпълнението се изразявало в това, че ответника не е заплатил дължими наемни плащания на ищеца в общ размер 3165,83 лева, от които главница в размер на 3115,40 лева и мораторна лихва за периода от 01.04.2025г. до 15.05.2025г. в размер на 50,43 лева. Ищеца твърди, че заради това се наложило за защитата на правата му да бъде потърсена защита по съдебен ред посредством обективно съединени искове по чл.232 и чл.86 от ЗЗД във връзка с чл. 422 от ГПК, с които се претендира заплащането на сумата от 3165,83 лева, от които 3115,40 лева главница и 50,43 лева мораторна лихва от 01.04.2025 г до 15.05.2025 г., както и законната лихва от момента на предявяване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ищецът моли съдът да осъди на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД ЕТ “В.-98Л.Л.” с ЕИК ** да заплати на Т. К. П. с ЕГН********** сумата от 3115,40 лева, представляваща незаплатено задължение за главница по Договор за наем на земеделска земя от 05.07.2023 г. за стопанската 2023/2024 година, както и да осъди на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ЕТ “В.-98-Л.Л.” е ЕИК ** да заплати на Т. К. П. с ЕГН ********** сумата от 50,43 лева, представляваща обезщетение за забава на изпълнение на задължението за наемно плащане по Договор за наем на земеделска земя от 05.07.2023 г. за стопанската 2023/2024 година за периода от 01.04.2025 г. до 15.05.2025 г., както и сумата от 88,65 лева, представляваща обезщетение за забава на изпълнение на задължение за наемно плащане по Договор за наем на земеделска земя от 05.07.2023 г. за стопанската 2023/2024 година за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 15.05.2025г. до подаване на искова молба по чл. 422 от ГПК – 04.08.2025 г., ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на дължимата сума.

По делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца с вх. № 4144/05.09.2025г. с правно основание чл.214, ал.1 от ГПК с която изменя петитума на предявения иск, като преминава от осъдителен в установителен и моли съда да приеме за установено, че в полза на Т. К. П. с ЕГН ********** съществува вземане против ЕТ В. - 98 - Л.Л. с ЕИК ** за 3 сумата от 3 165, 83 лева, от която главница в размер на 3 115, 40 лева и мораторна лихва от 01.04.2025 г до 15.05.2025 г. в размер на 50, 43 лева, както и законната лихва от момента на предявяване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с per № 231 /19.05.2025 г. по частно гражданско дело № 390/2025 г по описа на Районен съд - С.. В съдебно заседание ищеца, чрез процесиалния представител адв. П. заяви, че поддържа исковата молба и молбата с вх. № 4144/05.09.2025 г. по отношение на дадените указания с Определение с рег. № 449/17.10.2025 г..

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адв. И. Илиева от ВтАК е подал писмен отговор, в който заявява, че предявените осъдителни искове са недопустими, а отделно от това и неоснователни. Излага че видно от петитума исковете са осъдителни и основание за предявяване на такъв иск е съдът да е отказал издаване заповед за изпълнение, но това не било така, защото по ЧГД №390/2025г. по описа на РС-С. такава е издадена. Изразява становище, че дължимия наем по процесния договор с който страните са обвързани е в размер на 13145,87 лева и че същия е платен от ответника напълно на 31.03.2025 г., като в основанието за извършеното плащане, изрично е посочил „Наем за стоп. 2023 2024 г.“, което представлявало изрично волеизявление на длъжника за погасяване на главницата по наемното правоотношение съгласно чл.76, ал.1 от ЗЗД.

Също така, сочи че ответника, длъжник по наемното отношение, въпреки, че е изпълнил задължението си със забава, при извършване на плащането е посочил изрично, че погасява задължението си за наем и кредитора, явяващ се ищец с настоящото производство е приел тогава това без възражения. Относно лихвата за забава по чл.86 от ЗЗД, ответника излага, че тя би следвало да обезщети кредитора за вредите от забавата при неизпълнение на парично задължение и се явява акцесорно спрямо вземането за главницата, като същото не се дължало на кредитора, при условие че не е упражнил правото си по съдебен ред. Твърди че длъжникът е погасил задължението си на 31.03.2025 г. изцяло и кредиторът го е приел, като едва на 15.05.2025 г. ищеца бил решил че с извършеното на 31.03.2025г. плащане, длъжникът не е погасил дължимият наем, а е погасил лихвата до 31.03.2025 г.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че плащането от 31.03.2025г. е 4 погасило първо лихвите, а после главницата, тъй като в банковото извлечение е посочено основание за плащане „Наем за стоп. 2023 2024 г.“, което представлявало изрично волеизявление на длъжника за погасяване на главницата по наемното правоотношение, съгласно чл.76, ал.1 от ЗЗД. С това плащане, което било прието от кредитора, безспорно била погасена изцяло главницата по договора за наем в размер на 13145,87 лева. Ответника оспорва исковата претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД, като твърди че не дължи мораторна лихва в размер 50,43 лева за периода 01.04.2025г. до 15.05.2025г., както и сумата от 88,65 лева за периода от 15.05.2025г. до 04.08.2025г., тъй като бил погасил главно задължение на 31.03.2025 г. и нямало основание за начисляване на лихви върху погасената главница. Навежда твърдение, че станалото по-късно изпълнение на задължението за плащане на наема от датата посочена в договора е станало със съгласието на ищеца, за което сочи като доказателство, че страните сключват през 2024г. нов договор за наем за същите имоти, въпреки че процесното задължение по договора от 05.07.2023г. още не било погасено. Моли съдът да отхвърли предявените искове и да присъди на ответника разноските по делото. Не възразява да бъдат приети представените писмени доказателства. С оглед становището на ищцовата страна, моли да бъде предоставена възможност да ангажира допълнително други доказателства, в това число и ССчЕ, за която въпросите към ВЛ ще бъдат изложени в съдебно заседание. В хода на устните състезания излага становище, че поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени.

В указания срок от последното заседание по делото са постъпили писмени защити от страните в които те сочат обстоятелства по същество и доразвиват тезите си.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 389/2025г. по описа на Районен съд-С., ищецът в настоящото производство – Т. К. П. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу 5 ответника за дължими суми за неизплатено задължение за наем по договор за наем на земеделска земя. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 231/ 19.05.2025 г. в полза на ищеца за заплащане от ЕТ “В.-98-Л.Л.“ на сумата 3 115,40 лева - главница – задължение по договор за наем на земеделска земя от 05.07.2023г.; 50,43 лева - мораторна лихва за периода от 01.04.2025 г. до 15.05.2025 г., ведно със законна лихва за от датата на предявяване на заявлението в съда – 16.05.2025г. до изплащане на задължението. На 20.06.2025г. е постъпило възражение от ответника ЕТ “В.98-Л.Л.“ по чл.414 ГПК. Заповедният съд, с разпореждане от 24.06.2025 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок, като довнесе държавна такса. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение.

По делото е предоставен договор за наем на земеделска земя от 05.07.2023 г., сключен между страните – ищеца Т. К. П. и ответника ЕТ „В. – 98 –Л.Л.“, с посочени параметри относно землищата на земите, които се отдават под наем, както и наемна цена, възлизаща в размер на 125 лева на декар наета земя, за стопанката година от срока на договора или общо 13 145,87 лева. Посочено е в чл. 8, че дължимото наемно плащане се заплаща при подписване на договора, по приложена от наемодателя банкова сметка, която е посочена в договора. В чл. 3 от него е договорено, че същият е със срок на действие за една стопанска година, считано от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г., включително.