Определение № 653 от 08.07.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 653 гр. Враца, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20241400500441 по описа за 2024 година Производство по чл.244, вр. чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Тролейбусен транспорт-Враца"ЕООД, ЕИК ***, представлявано по пълномощие от адв. К. К. от АК-Враца, срещу Решение №323/20.05.2024г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.

№713/2024г., в частта, с която на основание чл.242, ал.1 ГПК е допуснато предварителното му изпълнение в частта за присъденото обезщетение за оставане без работа.

В частната жалба се инвокират оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част.

На първо място частният жалбоподател счита за неправилен извода на районния съд, че предявените искове са предявени в давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ, като сочи обстоятелства във връзка с връчването на заповедта за уволнение и изразява становище, че на това основание предварителното изпълнение е недопустимо.

На следващо място според частния жалбоподател не съответства на установената по делото фактическа обстановка съждението на районния съд, че личното трудово досие на иищеца не съдържа документ, с който същият е заявил съгласие трудовото му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие.

1

Несъгласие се изразява и с извода на районния съд, че с отговора на исковата молба е следвало да бъдат оспорени твърденията на ищеца относно това, че е останал без работа, като се подчертава, че такова твърдение в исковата молба не е въведено.

Спорен в съдебната практика според частния жалбоподател е въпросът дали обезщетението по чл.225, ал.1 КТ има характера на обезщетение за работа по смисъла на чл.242, ал.1 ГПК.

На последно място в частната жалба се твърди, че предварителното изпълнение на решението би предизвикало непоправими вреди за дружеството-работодател, като в тази връзка се сочи, че ищецът има задължения по пет броя изпълнителни листове, приложени към частната жалба, при което при благоприятен за частния жалбоподател изход от делото за него ще бъде невъзможно да възстанови сумата за обезщетението.

Чрез пълномощника са адв. И. С. въззиваемият В. С. К. е подал отговор, с който оспорва частната жалба.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районния съд е образувано по предявени от В. С.

К. срещу "Тролейбусен транспорт-Враца"ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.

С решение №323/20.05.2024г., постановено по образуваното гр.д.

№713/2024г., Районен съд-Враца е признал уволнението на ищеца за незаконно и е отменил издадената от ответника заповед от 11.01.2024г., възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил ответника да му заплати обезщетение за времето на оставане без работа, като на основание чл.242, ал.1 КТ е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение за оставане без работа.

Решението е връчено на ответника чрез неговия пълномощник на 27.05.2024г., не е обжалвано и към датата на настоящото произнасяне е влязло в законна сила.

Изложеното дава основание на настоящия въззивен състав на първо място да приеме, че с влизането в сила на първоинстанционното решение правният интерес на ответника да обжалва същото в частта за 2 предварителното изпълнение е отпаднал.

Частната жалба е и неоснователна.

Съвършено погрешен е доводът на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното решение като цяло поради предявяване на исковете след изтичането на законоустановения давностен срок. По-горе бе посочена правната квалификация на предявените искове, за които давностният срок за предявяване е този по чл.358, ал.1, т.3 КТ, а именно 3-годишен, при което и предвид на това, че заповедта за уволнение е издадена на 11.01.2024г. към датата на предявяване на исковете – 11.03.2024г. този срок не е бил изтекъл

Останалите оплаквания, изложени в частната жалба, са такива по съществото на трудовия спор и са относими към правилността на решението, в частта, с която уволнението на ищеца е признато за незаконно, същият е възстановен на заеманата длъжност и му е присъдено обезщетение за оставане без работа. Всички тези въпроси и правилността на даденото от районния съд разрешение могат да бъдат повдигнати и разрешени единствено по реда на въззивното обжалване на първоинстанционното решение.

Погрешно е поддържаното от частния жалбоподател, че в съдебната практика въпросът дали обезщетението за оставане без работа по чл.225, ал.1 КТ е "обезщетение за работа" по смисъла на чл.242, ал.1 ГПК.

Законодателят действително не е изброил за кои обезщетения за работа съдът допуска предварително изпълнение, но в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че такива са всички вземания с характер на обезщетение, които възникват за работника във връзка с изпълнението на неговите трудови функции и работния процес. Да се приеме, че законодателят е имал предвид единствено обезщетенията по чл.213, чл.216 и чл.217 КТ би представлявало необосновано стеснително тълкуване на правната норма, което противоречи на смисъла й. Вземанията по чл.242, ал.1 ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение, са такива, обезпечаващи покрИ.е на ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване на човека. По аргумент от противното, от теста на чл.245, ал.1 ГПК следва изводът, че в хипотезата на чл.242, ал.1 ГПК съдът допуска предварително изпълнение на решението ex lege и това принудително изпълнение не може да бъде спряно дори при предоставяне на обезпечение за взискателя /Определение №9/2011г.

3 по ч.гр.д.№658/2010г., №ІV ГО на ВКС/. Най-сетне и по аргумент от посилното основание следва да се приеме, че обезщетението за оставане без работа представлява "обезщетение за работа" по смисъла на чл.242, ал.1 ГПК, поради което подлежи на принудително изпълнение /Определение №197 от 31.03.2011г. по ч.гр.д.№536/2010г., ІV ГО/.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №323/20.05.2024г., постановено от Районен съдВраца по гр.д.№713/2024г., в частта, с която е допуснато предварителното му изпълнение в частта за присъденото обезщетение за оставане без работа.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4