Решение № 260477 от 29.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260477 гр. Пловдив, 29.12.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА при участието на съдебния секретар Тодорка

Мавродиева разгледа докладваното от съдията търг. дело № 774 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.2, б „а“ КЗ.

Ищците Н.В.И., ЕГН **********, Р.Ж.И., ЕГН **********, и Л.Р.А., ЕГН **********, тримата с адрес ***, чрез пълномощник адв. Т.Г., със съдебен адрес ***, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да им заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от смъртта на П.Р.И., настъпила в резултат на ПТП от ***г., както следва: на Н.В.И. и на Р.Ж.И.– сумата от по 100 000 лв., частичен иск от 250 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) и сумата от по 1500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за погребение и съпътващите го дейности), ведно със законната лихва от датата на деликта – ***г. до датата на окончателното изплащане на сумите; на Л.Р.А. сумата от 40 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания), ведно със законната лихва от датата на деликта – ***г. до датата на окончателното изплащане на сумите.

Претендират разноски за настоящото производство.

Ищците твърдят, че на ***г. в гр. ***, на кръстовището на бул. „***” и бул. „***”, е настъпило пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка Опел Корса, ДК № ***, управляван от О.М.Д., в резултат на което е причинена смъртта на пътника в моторното превозно средство - П.Р.И., ЕГН **********.

Твърдят, че с присъда от ***г., постановена по НОХД № 450/ 2020г. по описа на Окръжен съд- ***, водачът О.Д. е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на П. И.. Ищците Н.И. и Р.И. твърдят, че са родители на починалия П.Р.И., а ищцата Л.А. твърди, че е негова сестра. Ищците твърдят, че в резултат на внезапната и неочаквана смърт на П. И. търпят морални болки с изключително висок интензитет, като същите са отразяват на цялостния им живот. Твърдят, че са били най- близките хора на починалия, че тежко преживяват неговата смърт, че са станали затворени и отчуждени от заобикалящия ги свят, че са ограничили своите социални контакти и нямат желание да се виждат на сбирки с техни приятели. Твърдят, че между тях и починалия е съществувала близка емоционална връзка, по между им са били изградени отношения на доверие, подкрепа и взаимопомощ. Ищцата Л.А. твърди, че между нея и починалия е била налице особено близка връзка и от неговата смърт тя търпи продължителни болки и страдания. Ищците Н. и Р. И.твърдят, че във връзка с погребението на техния син са направени разходи за общата сума от 3000 лв., разделена по равно между тях. Твърдят извършени разходи за опело, такси в църква, заплащане на услуги към погребална агенция, заплащане на услуги към гробищен парк, заплащане на стоки за помен и др. Ищците твърдят, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил Опел Корса с ДК № ***не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищците твърдят, че на ***г. са предявили претенции към ответника за изплащане на обезщетения за причинените им неимуществени и имуществени вреди, за което са образувани съответните щети.

Ответникът Гаранционен фонд – гр. София с отговора на исковата молба е оспорил основателността на предявените искове – по основание и размер. Не оспорва, че ищците са отправили извънсъдебно претенции към него, за което са образувани във връзка с процесното ПТП щети. Твърди, че Управителният съвет на фонда е определил и изплатил на ищците Н. и Р. И.обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 70 000 лв., като е отказал да изплати на ищците Н. и Р. И.претендираното обезщетение за имуществени вреди, както и е отказал да заплати на ищцата Л.А. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат й. Оспорва наличието на житейски обстоятелства и ситуации, които да са станали причина между починалия и ищцата Л.А. да се е породила особена близост, както и че ищцата да е понесла морални болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето, които в достатъчна степен да обосновават основание за търсеното обезщетение. Прави възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерно завишено и в противоречие с принципа за справедливост и съществуващите в страната икономически условия и стандарт на живот. Прави възражение, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 КЗ се определя в размер до 5000 лв. Оспорва изцяло претенцията за лихва, считано от датата на процесното ПТП, като твърди, че не е изпаднал в забава, УС на ГФ се е произнесъл в законоустановения срок, като определил и изплатил обезщетение по две от щетите, а по третата е постановил отказ, с оглед на което се мотивира, че ответникът не дължи лихви за забава до датата на завеждане на исковата молба в съда. Оспорва претенцията за обезщетение за имуществени вреди, тъй като не са представени доказателства – фактури и фискални бонове, за извършените разходи за погребение. С отговора на исковата молба се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия П. И., тъй като се твърди, че същият е пътувал без предпазен колан, се е съгласил да пътува при неправоспособен водач, както и при алкохолно/ наркотично повлиян водач.

Въз основа на изложено се иска отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

С допълнителната искова молба се оспорват направените от ответника възражения, като се излагат доводи за тяхната неоснователност. Признава се обстоятелството, че ищците Н. и Р. И.са получили сумата от по 70 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди по образуваните при ответника щети. Конкретизира се, че претендираните от ищците Н. и Р. И.имуществени вреди, разходи във връзка с погребението на П. И. и съпътстващите го дейности са за общата сума от 3000 лв., разпределена по отделни разходи както следва: опело - 150 лева; такси в църка - 300 лева; заплащане на услуги към погребална агенция – 1800 лева; заплащане на услуги към гробищен парк - 500 лева; заплащане на стоки за помен - 250 лева, като се твърди, че с оглед психологическото състояние на родителите и съпътстващите ги грижи за периода на погребението Н.И. и Р.И. не са могли да се снабдят с писмен разходен документ за същите.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, с който се поддържат направените с отговора на исковата молба искания, възражения и оспорвания.

По същество ищците, чрез пълномощника си адв. Б., пледират за уважаване на исковете и присъждане на разноски. Развиват подробни съображения в представена писмена защита.

По същество, ответникът чрез пълномощника си адв. П. пледира за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските в производството.

По делото е конституиран в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника, на основание чл.219 ГПК, О.М.Д., ЕГН ********** ***. Не взима становище по предявените искове.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на иска.

По делото са приети като доказателство копия от материалите по НОХД № 450/ 2020г. по описа на Окръжен съд – ***, ведно с приложеното досъдебно производство, от които се установява, че по НОХД № 450/ 2020г. по описа на Окръжен съд – *** е постановена

Присъда № 29/20.05.2020г., вляза в сила на 07.11.2020г. и с която водачът на л.а. „Опел Корса“, с рег.

№ ***, О.М.Д., е признат за виновен за това, че на ***г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило в гр. ***, при управление на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата, и по непредпазливост е причинил смъртта на П.Р.И., ЕГН *********.

От приетите по делото писмени доказателства – удостоверения за родствени връзки с изх. № 94-П/ 10.10.2019г. /л.19/ се установяват родствените връзки на ищците с починалия П. И., както следва: Р.И. и Н.И. – родители и Л.А. – сестра.

За установяване механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на починалия П. И., и за установяване на причинно- следствената връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на П. И. по делото е допусната и изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Т.П. и от в.л. д-р Б.П..

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по КСМАТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на събраните по делото доказателства.

Съгласно заключението починалият П. И. е бил на задна дясна седалка по време на произшествието,същият е пътувал без поставен обезопасителен колан, като същевременно автомобилът е бил снабден с такъв.

Налице са данни за свободно инерционно движение в купето на автомобила на тялото на починалия П. И., както и изпадане от купето на лекия автомобил.

Наличието на поставен предпазен обезопасителен колан преди ПТП- то, би предотвратило получаването на тежката черепно- мозъчна травма, както и на част от другите травми на таза и дългите тръбести кости, защото тялото на пострадалия П. И. не би напуснало купето на лекия автомобил. Възможно е при удара на лекия автомобил в електрическия стълб, при поставен предпазен кола да се получат гръдната и коремната травми (счупване на ребра, контузия на хилуса на белите дробове, разкъсване на слезката и черния дроб, мезентериума на тънките черва, кръвоизливът в коремната кухина), но тези травми биха били изявени в по- малка степен, защото кинетичната енергия от удара при поставен колан е по- малка от тази, получена при изхвърчането на тялото от лекия автомобил и падането му на терена. При изслушване на заключението в о.с.з. от 20.09.2021г. вещото лице д-р П. пояснява, че при поставен предпазен колан пострадалият нямаше да излезе през автомобила и да се удари в пътното платно или в останалите елементи, където е намерено тялото, при което би могло да има пак травматично нарушаване на функциите на отделните органи, да има счупени кости и да има различни травматични увреждания, но те нямаше да бъдат изявени в такава степен и нямаше черепно-мозъчната травма да е водеща за настъпването на смъртта, т.е. деформациите на автомобила не биха довели до черепно-мозъчната травма. Черепно-мозъчната травма е поради излитането на тялото извън автомобила и удара в пътната настилка, което означава, че пострадлият е бил без поставен обезопасителен колан. Ударът на автомобила и деформацията е в страничната лява част на автомобила, а докато местоположението на пострадалия е на задна дясна седалка в автомобила, което означава, че той не би могъл да бъде пряко травмиран от деформацията на автомобила при страничния удар, т.е. местоположението на пострадалия не би се повлияло от страничния удар на автомобила.

По делото са изслушани по реда на чл.176 ГПК обясненията на третото лице помагач на страната на ответника О.Д., който е водачът на автомобила, и от които се установява, че пострадалият П.

И. и Д. преди процесното ПТП са били заедно на сватба, където заедно са употребели алкохол, на масата, по време на сватбата, пред П. И.Д. е употребил трева и амфетамини. Според обясненията на Д. пострадалият П. И., преди да се качи в колата, е знаел, че Д. е употребил алкохол и наркотици, както и че Д. е неправоспособен водач.

По делото са изслушани свидетелите Ж. П. И. /с родство с ищеца – негов племенник/ и Г. А. /без родство със страните/ относно техните впечатления за отношенията между ищците и починалия П. И., относно преживените от ищците болки и страдания вследствие на смъртта на техния родственик. От показанията на свидетелите се установява, че отношенията между починалия П. И. и ищците са били изпълнени с взаимна обич, уважение и разбирателство. Установява се, че ищците са приели тежко новината за неговата смърт, били са в шок, Р. и Н. са припаднали, на Л. също й е било лошо. Установява се, че ищците и до настоящия момент тъгуват за починалия им родственик. От показанията на св. Ж. П. И. се установява, че ищците Р. и Н. не са успели да преодолеят загубата на своя син, не са добре здравословно, постоянно плачат и им е много тежко. Свидетелят сочи, че ищците Р. и Н. се разболели след смъртта на сина си, нещо психическо, започнали постоянно да пият хапчета, били ходели заедно с Л. на психолог за терапия, но свидетелят не може да каже колко на брой са били посещенията на ищците при психолог. От показанията на св. А.се установява, че ищците са постоянно тъжни, Н. постоянно плаче.

Разпечатката съдържа 37 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c5e600f-0079-481f-8ba0-6f3065bf444e