Определение № 397 от 11.06.2025, Районен съд - Айтос

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 397 гр. Айтос, 11.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ ГрА.нско дело №

20252110100570 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е издадена такава от РС Поморие. След дадени указания по заповедното производство заявителят депозира ИМ по чл. 422 ГПК, за което е образувано исково производство пред РС Поморие, като същото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС Айтос по съображения, които настоящият състав не споделя поради следното.

Действително чл. 113 ГПК определя, че местната подсъдност на исковете срещу потребител, какъвто е предявен в случая, е пред съда по настоящия адрес на потребителя, като за тази подсъдност съдът може служебно да повдигне спор на осн.чл. 119, ал. 3 ГПК. В случая, обаче, с исковата молба е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК след успешно проведено заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от РС Поморие. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като по този начин е въведено от законодателя изключение от общото правило на чл. 125 ГПК, което законодателно разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците от предявяването на иска с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба (т. 9 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Безспорно е в съдебната практика, че по отношение на иска по чл. 422 ГПК са приложими процесуалните правила на общия исков процес за определяне на местната подсъдност, вкл. и разпоредбата на чл. 120 ГПК (Определение № 71/08.02.2018 г. по ч. т.д.№ 224/2018 г. на ВКС, I ТО, Определение 292/29.05.2017 г. по ч. т.д.№ 828/2017 на ВКС, II ТО).

В случая заявлението по чл. 417 ГПК е подадено от заявителя на 21.08.24 г., по което е издадена ЗНИ по чл. 417 ГПК на 10.09.24г., а исковата молба по чл. 422 ГПК е подадена на 10.04.25 г. От изготвената в заповедното производство справка в НБД "Население" е видно, че към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК ответницата е с регистриран постоянен и настоящ адрес в с.Страцин, общ.Поморие, който попада в района на РС Поморие. От последния е изготвена нова справка за адреси по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., от която се установява, че настоящият адрес на ответницата е променен от 29.10.24 г., т. е. след депозиране на заявлението и издаване на ЗНИ по чл. 417 ГПК. Тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл. 415, ал. 4 ГПК /както е в случая/, то следва да се приеме, че регистрираният към този момент настоящ адрес на ответника е релевантният адрес, който е определящ за подсъдността по чл. 113 ГПК /Определение № 1508/09.06.25г. по ч.гр.д. № 906/25г. и Определение № 297 от 11.05.2021 г. по в. ч. гр. д. № 689/2021 г., двете на ОС Бургас/, обуславящо извод, че РС Поморие е компетентният съд по чл. 113 ГПК, който следва да разгледа предявения иск по чл. 422 ГПК. Промяната на настоящия адрес на ответницата, като извършена в хода на процеса, не следва да се взема предвид, тъй като съгласно чл. 120 ГПК настъпилите след подаване 1 на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност не са основание за препращане на делото (Определение № 540/22.11.2018 г. по ч. гр. д.№ 4281/2018 г. на ВКС, IV ГО). Следователно е налице е спор за подсъдност, който следва да бъде разрешен по реда на чл. 122 ГПК. Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 570/25 г. по описа на РС Айтос и ПОВДИГА спор за подсъдност пред ОС Бургас между РС Айтос и РС Поморие за определяне на местно компетентния съд за разглеждане на ИМ по чл. 422 вр. чл. 417 ГПК вх. № 1707/10.04.25г.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на ОС Бургас за произнасяне по компетентност.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

2