Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3033 от 20.07.2026, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
Административно дело 773/2026
Вид
Определение № 3033
Подписан
20.07.2026
В сила
31.07.2026
Състав
Йорданка Матева

Цитирани разпоредби

  • чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 166, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 4, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.2 т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 57, ал.2 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3033

Велико Търново, 20.07.2026 г.

Административния съд Велико Търново - IV състав, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА като разгледа докладваното от съдията Йорданка Матева административно дело № 773/2026 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата.

Делото е образувано по жалба, подадена от Н. Г. Г. от гр. Горна Оряховица, чрез адв. Р. И., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № GРАМ-1379810/09.07.2026г. издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР В. Търново, с която нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 и чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 171, ал.1, т. 1, б. 3) гг) от ЗДвП му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Посочената ПАМ подлежи на предварително изпълнение, съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на ЗППАМ, изразяващи се в невъзможен предмет на мярката – от една страна субектът е определен като неправоспособен, от друга страна му се отнема СУМПС, каквото той като неправоспособен няма. В тази връзка, твърди, че свидетелството на лицето вече е било отнето по надлежен ред, преди датата на издаване на процесната заповед, поради което повторно й прилагане превръща същата в наказание. На следващо място, сочи и процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита и представляват самостоятелно основание за отмяна – не е индивидуализирано управляваното МПС, а АУАН е съставен по показания на свидетели. От съда се иска да отмени ЗППАМ, като се прави и искане за спиране на предварителното изпълнение, тъй като същото причинява на Г. тежки и непоправими вреди. Навеждат се и аргументи за вероятна основателност на жалбата, като оспорващият се позовава на Решение СЕС С-6005/23, в т. 48 на което се посочва, че съдът следва да извърши претегляне на частните и публичните интереси, съответно в подкрепа или срещу изпълнението, но да извърши и обобщена проверка на законосъобразността на акта. Счита, че след като ЗЗПАМ няма предмет, тъй като СУМПС вече е отнето за извършено друго нарушение то тоа прави жалбата вероятно основателна и налага спирането на изпълнението й. Ц. О. на ВАС в горния смисъл.

От страна на ответника по жалбата не се взема становище по направеното искане по чл. 166, ал. 1 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ПАМ.

Подадената жалба съдът намира за редовна и допустима, което налага насрочването на делото в открито заседание с призоваване на страните, като се разпредели и доказателствената тежест по делото.

По отношение на искането за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на процесната ПАМ, съдът намира следното:

Фактическата обстановка реално не е спорна. На 11.06.2026г. в 19,01 часа, в с. Козаревец, [улица], в посока към ул. В. Търново жалбоподателят, който е неправоспособен водач, управлява УТВ [Марка] без поставени регистрационни табели – т.е. управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС. За твърдените от АО нарушения на чл. 140, ал.1, пр. първо е съставен АУАН № GA№ 4373762/09.07.2026 г., като е приложена и ПАМ - отнето е СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 мес.

Жалбоподателят иска спиране на предварителното изпълнение на тази ПАМ с мотива, че същата му причинява трудно поправими вреди, а и самата заповед за прилагане й е вероятно основателна. За доказване на евентуалните трудно поправими вреди жалбоподателят не представя никакви доказателства и не се сочат никакви, вкл. нови факти, настъпили след издаване на ЗППАМ.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Искането за спиране е процесуално допустимо, като подадено в законоустановения срок, при предприето оспорване на заповедта, чието спиране на предварителното изпълнение се моли. Разгледано по същество е неоснователно о следните мотиви:

Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, предварителното изпълнение на ЗППАМ от вида на процесната е допуснато по силата на закона, тъй като законодателят е намерил, че това е необходимо за осигуряване безопасността на движението и защитата на значим обществен интерес. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на ЗППАМ. Самият специален закон ЗДвП не съдържа основания за спиране на така допуснатото по закон предварително изпълнение, поради което се прилага общия ред, предвиден в чл. 166, ал.2 във вр. с ал. 4 на АПК. Искането за спиране по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал.1 от ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презюмираните предпоставки по чл. 60, ал.1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са само нови факти и обстоятелства, възникнали след издаване на акта. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да посочи и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му.

ПАМ са вид административна принуда, а не санкция, тъй като при тях се реализира диспозицията на правната норма по чл. 171 от ЗДвП. Основанието за прилагане на тази принуда е извършено правонарушение, целта - осигуряване безопасността на движението, докато санкцията за това нарушение се налага с издаване на НП, който е правораздавателен акт в хода на едно административно- наказателно производство по отношение на жалбоподателя. Адресат на процесната ЗППАМ се явява водачът на МПС. Самите последици от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта.

Следователно, изискванията на закона за спиране на предварителното изпълнение се осъществяват кумулативно и са следните : 1. Адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. 2. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. 3. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. 4. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. Наистина, всяко изпълнение на административен акт причинява неудобства и принципно може да засегне права и интереси, поради което е предвидена възможността за защита от страна на гражданите и организациите. От друга страна, съгласно чл. 57, ал.2 от КРБ на РБ не се допуска упражняването на лични права на гражданите, ако то накърнява права или законни интереси на други. С чл. 4, ал.3 от АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интересите на други лица. В търсене на баланс законодателят въвежда принципа на съразмерност в чл. 6 от АПК като основен принцип на административното производство. В случая, временното отнемане на СУМПС е постановено като превантивна мярка с цел да бъдат защитени важни обществени интереси в частност - правата на участниците в движението по пътищата. Безспорно е, че временното отнемане на СУМПС представлява затруднение на водача да управлява какъвто и да било автомобил, не само нерегистрирания, и по този начин предварителното изпълнение има по принцип неблагоприятни последици за жалбоподателя. Но тези последици настъпват от самото допуснато от закона предварително изпълнение, а не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта. С оглед това сам по себе си фактът на невъзможността на жалбоподателя да управлява МПС в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Или в обобщение, за да е основателна молбата за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, което е постановено по силата на закона и в обществен интерес следва да се противопостави застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост. В този смисъл е и практиката на ВАС напр. Определение № 12483 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11287/2025 г., Определение № 12472 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10867/2025 г., VII Определение № 12356 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11524/2025 г., С оглед така очертаната правна рамка, настоящата инстанция намира молбата за спиране предварителното изпълнение на горната ЗППАМ за неоснователна по следните съображения:

Не се сочат нови факти, които да обосновават твърдението за възникване на трудно поправими вреди от предварителното изпълнение.

Дори не са конкретизирани такива трудно поправими вреди, както и вероятността от тяхното настъпване.

Нещо повече, от аргументите, развити в жалбата, че не може да се отнема повторно СУМПС, което вече е отнето, поради което ЗППАМ се явява без предмет, обосновават обратния извод - че реално за жалбоподателя не възникват никакви негативни последици от изпълнението на настоящата заповед, тъй като същите са настъпили вече и се търпят по силата друг административен акт.

Направените оплаквания за материална незаконосъобразност поради липса на предмет на ПАМ не подлежат на преценка в настоящото производство по искането за спиране на предварителното изпълнение.

Ако все пак за жалбоподателя възникнат вреди, същите ще могат да се претендират в производство по ЗОДОВ.

Липсата на мотиви по смисъла на чл. 59, ал.2 т. 4 от АПК също не може да бъде аргумент за основателност на искането.

И не на последно място, не се касае за второ наказание, а за постигане целта на ПАМ, тъй като видно от предишната такава, същата не постигнала целения резултата, доколкото водачът е продължил да не се съобразява с правилата, установени в ЗДвП.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Г. Г., чрез адв. И., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка ЗППАМ с № GРАМ-1379810/09.07.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ гр. Горна Оряховица към ОД на МВР В. Търново.

Определението в тази част подлежи на обжалване от страните с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението за него пред ВАС.

КОНСТИТУИРА като ЖАЛБОПОДАТЕЛ Н. Г. Г., който да се призове чрез адв. Р. И..

ЗАДЪЛЖАВА адв. Р. И. в 7-дневен срок от получаване на съобщението за това да представи договора за правна помощ и съдействие по делото с жалбоподателя с отбелязване на финансовите условия по него.

КОНСТИТУИРА като ОТВЕТНИК мл. автоконтрольор в РУ - гр. Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново.

ЗАДЪЛЖАВА ответника в 7-дневен срок от съобщението за това да представи: заверено копие от Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново и министерската заповед, въз основа на която тя се издава.

УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да докаже обстоятелствата, от които черпи основания за прилагане на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя и спазването на процедурата за прилагане на процесната ПАМ.