Решение № 1864 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1864 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100506198 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 19273 от 25.10.2024 г., поправено с решение № 4997 от 21.03.2025 г., постановени по гр. д. № 16217/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 165-и състав, е отхвърлен предявеният от ЗД „Булинс“ АД срещу Р. М. А. осъдителен иск за сумата от общо 634,41лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, застр. полица №Е199903040449, щета №1903040449, във връзка с настъпило на 05.12.2019г. в гр.София, на бул. „Александър Малинов“, при движение от ул.

„Киприян“ към бул. „Андрей Ляпчев“, срещу бензиностанция „Шел“, ПТП между л.а. „Ауди А6, рег. №****, управляван от Д.Ю.Д., починал на 12.09.2020г. и л.а. „Дачия Докер“, рег.

№****, управлявана от С.Г.Й., ведно с ликвидационни разноски, като неоснователен.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищцовото дружество, в която са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че макар и да са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът е постановил решение по същество. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява основателността на предявения иск. Посочва, че въпреки че не е оспорено приемането на наследството, съдът е отхвърлил предявения иск поради това, че не е открито производство по чл. 51 ЗН. Моли съда да обезсили, в условията на евентуалност да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от ищеца, чрез юрк. Ц.Д., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което жалбата е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

1

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно, тъй като е постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела, но същото е недопустимо поради следните съображения:

С депозираната на 29.03.2023 г. искова молба ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 ГПК в случай че са налице предпоставките за това (л. 4 от делото на СРС). Искането е поддържано и с подаденото от ищеца становище с вх. № 308717/02.10.2024 г., подадено преди провеждане на първото открито съдебно заседание по делото. По това искане съдът не се е произнесъл с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, с което да отхвърли искането, като изложи мотиви кои предпоставки не са налице. Съдът е продължил с разглеждането на делото по общия исков ред, разгледал е спорът по същество, като не е обсъдил условията, предвидени в чл. 238 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239, ал. 1 ГПК са посочени предпоставките, при наличието на които съдът постановява неприсъствено решение, а в ал. 3 е предвидено, че когато съдът прецени, че те не са налице, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.

След като ищецът е упражнил своето процесуално право и своевременно е поискал произнасяне от първоинстанционния съд с неприсъствено решение, съдът е следвало да приложи процесуалната норма на чл. 239, ал. 3 ГПК и ако е считал, че някоя от конкретно посочените законови предпоставки не е спазена, то съдебният акт, с който е следвало да се произнесе по това искане, е точно определен от процесуалната норма и това е определението по чл. 239, ал. 3 ГПК. Със своето определение съдът следва да маркира кои точно предпоставки отсъстват и съставляват пречка за постановяване на неприсъствено решение, а не да премине към произнасяне с решение по съществото на спора.

В конкретния случай районният съд е пристъпил към постановяване на решение по съществото на спора, като е отхвърлил предявения иск поради това, че не се установява, че ответницата е приела наследството на своя наследодател, без да се произнесе по своевременно заявеното искане по чл. 238 ГПК, както и без да съобрази, че ответникът не е оспорил фактическите твърдения, изложени в исковата молба. По този начин той е постановил един недопустим акт, като е отказал приложение на процесуалните норми на самостоятелния институт в процесуалното право – този на неприсъственото решение при упражнено надлежно процесуално право от страна на ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 239 ГПК. Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, доколкото уредбата на неприсъственото решение разкрива спецификата му - не се излагат мотиви по съществото на спора, не подлежи на обжалване, специален ред и условия за отмяната му, като с това ищецът е бил лишен от възможността да реализира защитата си съобразно изискванията на процесуалния закон. Допуснатото процесуално нарушение е от такова естество, че не може да бъде санирано от въззивния съд, доколкото правомощията за постановяване на неприсъствено решение са възложени на районния съд и то не подлежи на инстанционен контрол.

Преценката за правилността на действията при постановяване на неприсъствено решение се преценяват от въззивния съд само в производството по чл. 240 от ГПК в ограничени хипотези, а не и в производство по въззивно обжалване. В този смисъл е и Решение № 157/29.11.2010 г. по т. д. № 262/2010 г. по описа на ВКС, I ТО.

Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане, като производството по делото следва да започне от етапа на насрочване на делото за разглеждане в първо открито съдебно заседание по чл. 140, ал. 3 ГПК.

Поради констатираната недопустимост на атакуваният съдебен акт, доводите във 2 въззивната жалба относно правилността на решението не следва да бъдат разглеждани.

По разноските:

С настоящия съдебен акт не се решава по същество правен спор, а делото се връща за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради което в производството не следва да бъдат присъждани разноски. Отговорността за разноски ще се разпредели съобразно изхода на делото при постановяване на съдебен акт по същество.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 19273 от 25.10.2024 г., поправено с решение № 4997 от 21.03.2025 г., постановени по гр. д. № 16217/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 165и състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав съобразно указанията, изложени в мотивите на настоящото съдебно решение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3