Решение № 154 от 20.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000114 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ЗД“Б.

И.“АД, подадена чрез процесуалния представител адв. А. И. срещу Решение № ***/11.11.2024г. по търг.дело № ***/2024г. на Окръжен съд Стара Загора, в частта му с която предявеният от ищеца Р. М. С. осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от смъртта на нейния фактически съжител Д.

Х. при ПТП от 01.06.2022г., е уважен за сумата над 150 000 лева, ведно с лихвата върху обезщетението и присъдените разноски.

Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е обжалваната част, поради което следва да бъде отменен. неправилен в

Сочи се от жалбоподателя, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост по отношение на иска за неимуществените вреди на ищеца Р.

С. и като последица от това е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат.

Сочи се, че решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна 1 практика, инкорпорирана в т.2 на ППВС№4/68г. на ВС, съгласно която при определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да приложи индивидуалните критерии за справедливост, които могат да бъдат обосновани чрез обсъждане и оценка на събраните по делото конкретно установени обективно съществуващи обстоятелства. В конкретния случай твърди се, че съдът не бил приложил индивидуалния за конкретния правен спор критерий за справедливост като определеният от първоинстанционният съд размер на неимуществените вреди с оглед на действително установените фактически обстоятелства по делото в тяхната съвкупност се явявал явно несправедлив.

Твърди се в жалбата, че свидетелските показания, представени в хода на делото, макар и да описват личната връзка между ищеца Р. М. С. и покойния Д. К., не предоставяли достатъчно основание да се приеме, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е доказана за размера над сумата от 150 000 лева. Сочи се, че макар и свидетелите М. Г. и К.

С., съответно приятелка и майка на ищеца, да представят детайлна картина на загубата, техните показания са субективни и не могат сами по себе си да установят конкретния размер на вредата. Счита, че макар и свидетелските показания да са сърдечни и искрени, те не са достатъчни да обосноват искова претенция за обезщетение над 150 000 лева, тъй като техните твърдения не са подкрепени от обективни доказателства, които да оправдаят претенция над обичайните съдебно утвърдени размери. Излагат се съображения, че съдът следвало да се придържа към установените принципи на пропорционалност, като вземе предвид обективните обстоятелства и се докаже реалния размер на вредата, за да се постанови решение, което да отговаря както на изискванията на закона, така и на принципите на равнопоставеност и справедливост. Сочи се, че съдът следва да базира решението си не само на субективни свидетелски описания, но и на обективни и установени по делото факти, за да се постигне справедлив и обоснован резултат, като подробни съображения за това са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

В обобщение според жалбоподателя, съобразявайки критериите, изведени в ППВС №4/68г., както и принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, обезщетението в настоящия случай е следвало да бъде определено около или под средния размер за подобни вреди. Сочи се, че липсата на изключителни обстоятелства и недостатъчно обективни доказателства за необичайна тежест на вредата подкрепя изводите, че претенцията над 150 000 лева е необоснована. Присъждането на справедливо обезщетение, което не надхвърля тази сума, би отговорило според въззивния жалбоподател на принципите на пропорционалност, законност и установената съдебна практика.

Искането към въззивния съд е да отмени като неправилно в обжалваната част Решение № ***/11.11.2024г. по търг.дело № ***/2024г. на Окръжен съд Стара Загора, в частта му с която предявеният от ищеца Р. М. С. осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от смъртта на нейния фактически съжител Д. Х. при ПТП от 01.06.2022г., е уважен за сумата над 150 000 лева, ведно с лихвата върху обезщетението и присъдените разноски, като се отхвърли иска в 2 обжалваната част и се намали присъденото обезщетение.

Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна Р. М. С. подаден чрез процесуалния представител адв. Р. Ж.. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на ОС Стара Загора е правилно и законосъобразно в обжалваната от въззивника част, поради което искането към въззивния съд е то да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.

Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Р. М.

С. против „ЗД Б. И.“АД, с която е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ за осъждане на последния като застраховател по гражданската отговорност на виновния водач З. С. К. да заплати сумата 230 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 01.06.2022г., при което е починал нейният фактически съжител Д. Х., ведно със законната лихва от предявяването на застрахователната претенция- 29.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърденията в исковата молба са били, че в резултат на противоправното си деяние деецът е причинил на ищцата неимуществени вреди във формата на морални болки, страдания и психически дискомфорт от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на починалия, с когото ищцата се е намирала в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност и от когото е получавала житейска подкрепа, защита и опора. Изложени са твърдения, че съпругът й е загинал пред очите й в процесното ПТП, че тя и до сега не могла да се отърси и да забрави ужасяващата гледка. Шокът, стресът, ужасът били неописуеми и несъизмерими с нищо преживяно до този момент от ищцата. Не била на себе си, не можела да повярва, че бащата на децата й го няма и никога повече няма да го види, да чуе гласа му, да усети присъствието му. Чувствала се нещастна, самотна и изоставена. Изпитвала силна тъга и болка, непрежалима скръб и печал. Преместила се при родителите си, за да се опита да преодолее огромната мъка. Ищцата останала без спътник в живота твърде млада, на 27 години и самотна майка на три невръстни деца. Тежката загуба била непреодолима за нея.

Продължавала да се чувства самотна, неуверена, непълноценна. Страхувала се за децата си.

Изпитвала огромна празнина, пропаст, бездна, усещала несигурност и безпокойство. Децата й я утешавали, но същевременно й било много трудно да ги отглежда като самотна майка.

Изложила е съображения, че за нея е налице най - тежкият житейски резултат – 3 загуба на близък човек - нейният фактически съжител и баща на децата й, с което е лишена от възможността да бъде подкрепяна и подпомагана морално, финансово и по всякакъв друг начин, включително да се ползва от личните грижи и помощ на пострадалия, от неговата духовна и материална подкрепа. Ищцата претърпяла изключително тежка криза, животът й се е променил необратимо, болезнена и мъчителна за нея е тежката загуба на спътника й.

Преживяла силен емоционален стрес от внезапната му и неочаквана смърт, била много подтисната, стресирана и разстроена. Психическият дискомфорт се отразил в отношенията й с близки, приятели, познати, променили се разбиранията й за ценностите в живота. След смъртта на своя спътник в живота, ищцата се чувствала неуверена и несигурна, станала непълноценен човек и родител, сринала се емоционално и психически, била напрегната и неспокойна, нарушил се сънят й, намалила теглото си. Отказала се от всички мечти и планове, живеела само заради децата, огромната празнота била непреодолима.

Искането към съда било да се постанови решение, с което на основание чл.432 КЗ да се осъди ответният застраховател да заплати обезщетение за претърпените неумеществени вреди от настъпилото на 01.06.2022г. пътно-транспортно произшествие, в качеството му на застраховател по гражданската отговорност на виновния водач З. С. К..

В срока за отговор по чл.367, ал.1 ГПК ответникът „ЗД Б. И.“АД не е депозирал отговор на исковата молба.

Предявен е и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД по отношение и на виновния водач З. С. К. за сумата от 1788,89 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 230 000 лева, считано от 01.06.2022г до 28.06.2022г. Искът е уважен от първоинстанционния съд, както е предявен, но поради необжалването му от страна на този ответник, решението на окръжния съд в тази му част е влязло в сила.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, а и се установява, че за процесното МПС с peг. № ** **** **,марка М., модел П., е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответното застрахователно дружество "ЗД Б. И." АД за периода от 07.05.2022г. до 06.05.2023г.

Не се спори, а и се установява, че с Присъда № **/********г., постановена по НОХД № ***/****г. по описа на Окръжен съд - Сливен е признат за виновен З. С. К., за това че на 01.06.2022г. в землището на град Н. З., по път **-** км **+***, З. К., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил М., модел П. с peг.№ ** **** **, с посока на движение към град Н. З., нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и в резултат на това по непредпазливост е причинил смъртта на Д. П. Х..

От събраните в хода на производството пред първостепенния съд гласни доказателства- показанията на свидетелката М. Г. се установява, че двете с ищцата Р. С.а са били израстнали заедно.С Д. се запознала по –късно- когато се представили за двойка. Били са в 11 клас, а той бил 12 клас. Те учили в професионална гимназия в гр.Н. З., годината бил 4

2011 г. Били в една обща компания. Личало си, че си пасват един за друг. Връзката им продължила за в бъдеще. Те много се допълвали и обичали, ходили навсякъде заедно, нямало момент в който да не са заедно. Много често идвали в гр. Р. на гости. Свидетелката си спомня ясно момента на тяхното общо съжителство, което започнало през 2013 година, след като тя завършила училище. Заживели първоначално заедно в с.С., до къщата на родителите на Д.. Не много дълго след това те дошли в гр. Р. и споделили, че очакват дете в началото на 2015 година. Свидетелства, че Д. винаги се държал добре с нея и я е подкрепял, вдъхвал у нея респект и увереност. Когато се родили децата отношенията им станали още по - хармонични и задружни, били много щастливо семейство. Д. я отменял в много ангажименти и в домакинството, дори в ставането вечер когато децата плачели. Много й помагал и най – вече в готвеното, тъй като то му бил страст. Обичали да ходят на екскурзии, в планината. Една от мечтите им била да имат собствен дом в планината и да избягат от шума и ежедневието. Живеели в с. С. до 2021г. Тъй като домът им изгорял се наложило да се преместят в гр. Р. в наследствен апартамент на Р.. Докато тя работела, той гледал децата, полагал всички грижи за тях. Всяка сутрин и вечер я карал на работа в хипермаркет в гр. Н.