Решение № 209 от 02.11.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Кърджали, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Константина Кирева като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20235140200680 по описа за 2023 година Производството е чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания, вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата.

Същото е второ по ред въззивно такова след отмяна от Административен съд- Кърджали с Решение № **/26.07.2023г. по КАНД 75/2023г. , на предходно постановено по делото Решение № **/21.03.2023г. на РС- Кърджали по АНД № 108/2023г. по описа на РС- Кърджали и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № ******* на ОД на МВР - Кърджали, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал. 4 , вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание "ГЛОБА" в размер на 800, 00 лв. на Н. В. К., ЕГН **********, от с. Д., общ.З., обл. С.

В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен. Твърди се, че деянието не било съставомерно по сочените за нарушени разпоредби, като съответно не били посочени всички изискуеми признаци от обективна и субективна страна. Неясно било и описано нарушението, за което е санкциониран и връзката му с нарушените разпоредби. Жалбоподателят сочи, че изложените нарушения на процесуалните правила са възпрепятствали правото му на защита в пълен обем. Жалбоподателят твърди, че така допуснатите и описани в жалбата нарушения на процесуалните правила са от категорията на абсолютните такива, които налагат изцяло отмяната му. Излагат се подробни съображения за отмяна на обжалвания ЕФ.

1

Моли съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му, адв. Н. Д. от АК – С., в което сочи че поддържа жалбата и моли за уважаването й по подробно посочени съображения.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Заинтересована страна Районна прокуратура- Кърджали редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.07.2022 г. в гр.К. по ул.„П. м.“, до хотел „И.“, в посока от завод „О.“ към разклона за с.Г., при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 км. /ч е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с фабр.№ *******.

Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 81 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч за населено място, т. е. с 31 км/ч превишена стойност на скоростта /преди приспадане на допустимата грешка/.

АНО е приел, че нарушението е извършено повторно в едногодишния период от влизане в сила на ЕФ серия К № *******.

Установено е, че автомобилът е регистриран на името на жалбоподателя Н. В. К..

При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Кърджали е издаден Електронен фиш, серия К № *******.

Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС с рег. № ******** от 11. 07. 2022г. , с посочена дата на използване 08. 07. 2022г., място на използване ул.„П. м.“, до хотел „И.“, в посока от завод „О.“ към разклона за с.Г. , общо ограничение на скоростта въведено за населено място от 50 режим на измерване - стационарен, номер на служебен автомобил, начало на работа – 17, 00 часа, край на работа – 1 8, 10 часа.

Налична е и снимка на разположението на техническото средство заснело процесното нарушение, снимка към ЕФ, Протокол № 2

********/29.06.2022г. от проверка, справка относно собствеността на посоченото в ЕФ –МПС, както и справка за нарушител/водач.

Съгласно представения снимков материал от 08.07.2022 г., 17: 07 часа, отразена е измерена скорост на движение на лек автомобил марка „Д.“, с рег. № ********, като измерената скрост е от 81 км/ч при ограничение 50 км/ч.

Налична е и Заповед № ********/29.02.2016 г. на Министъра на вътрешните работи с която се утвърждават образци на ел. фишове, като екземпляр от утвърдения ЕФ е приложен.

От представения Протокол № *********/29.06.2022 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпозвнаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 с фабр.№ *******, според който съответства на одобрения тип.

Въз основа на така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, настоящият съдебен състав, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата н а чл. 189, ал. 8 ЗДвП , подадена е от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество, съдът намира подадената жалба за частично основателна по следните съображения:

От правна страна съдът приема, че цялата опростена процедура по санкциониране с ЕФ е спазена, тъй като същата отговаря на законовите изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № ******* от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Безспорно по делото се установи, че е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в движение със скорост над разрешената за населено място - ул.„П. м.“, до хотел „И.“, в посока от завод „О.“ към разклона за с.Г. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.К. на ул.„П. м.“, където действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. за населено място.

Установи се от доказателствата по делото, че на процесната дата Н. В. К. като водач на лек автомобил „Д. Г. Ч.“ рег.№ ******* се е движил там с 81 км/ч. и така е превишил допустимата скорост за движение в населено място, нарушавайки забраната на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Предвид обаче приложените по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, настоящият съд, не споделя довода на административнонаказващия орган досежно „повторността“ като признак 3 на деянието.

Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

Така за налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с нормата, с която се запълва бланкета (в случай на превишаване на максимално разрешената скорост в населено място от 31 до 40 km/h – чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП ); описание от фактическа страна, че нарушението е извършено повторно; описание от фактическа страна защо е прието, че нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт, който определя тази квалификация, включително с датата на влизането му в сила.

Съобразно горепосоченото, настоящият съдебен състав приема, че макар и да е описано, че деянието е извършено повторно в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, серия К № *******, не се откриха безспорни доказателства кога същият е влязъл в сила. Приложена е по делото е единствено справка за нарушител водач, върху която обаче липсват положени подпис и печат на структурата, при която, е изготвена, поради което съдът не може да я кредитира като годно доказателствено средство.

При липсата на датата на влизане в сила на посочения електронен фиш, съдът не може да извърши преценка, че наказанието е наложено за повторно извършено нарушение по квалифицирания състав, както се сочи с посочената санкционна разпоредба.

Това е така, тъй като съгласно § 6", т. ЗЗ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП" Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В тази връзка липсва датата на влизане в сила на предхождащия санкционен акт, който да обуславя наказването на лицето при условията на повторност, следователно предивд еднородността на обстоятелствата по нарушението, приложение намира хипотезата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН за преквалификация на същото, като се изключи от обвинението квалифициращият признак „повторност“ и се приложи закон за по- леко наказуемо административно нарушение, а именно такова по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от АПК при изменение на електронния фиш субсидиарно се прилагат правилата чл.78, 4 ал.1 от ГПК, като с оглед изхода на делото, следва на жалбодателят да бъдат присъдени разноски в условията на съразмерност, пропорционално на уважената част от претенцията, като на основание чл.226, ал.3 от АПК съдът се произнася и по разноските за водене на делото пред касационния съд.

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя общо в размер на 1500 лв. за адвокатски хонорар за процесуално представителство, защита и съдействие по АНД № ***/2023г. по описа на РС- Кърджали, КАНД № **/2023г. по описа на АС- Кърджали и АНД № ***/2023г. по описа на РС- Кърджали, съобразно представените Договори за правна защита и съдействие, списък на разноските и поисканото присъждане, а от страна на АНО се претендира юрисконсултско възнаграждение по горепосочените дела, като при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Предвид изменението на електронния фиш, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая са представени 3 бр. договори за правна защита и съдействие, в които е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на по 500 лв. за всеки договор, същевременно от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Според чл.7, ал.2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 500 лв. за всеки един договор за правна защита и съдействие или общо в размер на 1500 лв. за двете съдебни инстанции, като предмет на обжалване е електронен фиш, с който е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в процесуално представителство – депозиране на писмена защита в едно съдебно заседание на всяка инстанция. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по 5 чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно до размера от 400 лв. за всеки един представен договор за правна защита и съдействие, а съобразно нормата на чл.78, ал.1 от ГПК и оглед изхода на делото, следва на жалбоподателят да бъдат присъдени разноски в условията на съразмерност, то следва същите да са в размер на 600 лв. за двете съдебни инстанции.