Определение № 3253 от 20.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3253 гр. София, 17.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000503006 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 248, ал.3, изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ чрез процесуален представител Г. Т. против определение от 26.06.2024г по гр.д. № 14 189/2020г на Софийски градски съд, с което е частично отменено определение от 18.0.2024г и КОНПИ е осъдена да заплати на ответниците З. Б. - С. и Б. С. адвокатско възнаграждение в размер на 10 632,48лв с ДДС.

Поддържат се оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на определението в обжалваната му част с подробно изложени доводи и съображения. Твърди се, че определението е постановено в производство по чл. 248 от ГПК за допълване на постановено и влязло в законна сила определение от 18.03.2024 г. с присъждане на адвокатски хонорар, като съдът не е съобразил обстоятелството, че производството по делото е частично прекратено и цената на иска е намалена. Изтъква се, че съдът не е изложил мотиви относно възраженията на ищеца за недопустимост на ответната молба по чл. 248, ал.1 от ГПК, като същата е подадена на 15.04.2024г. т.е., след изтичане на срока за обжалване на определението, чието изменение се иска. На следващо място се поддържа, че неправилно съдът приел, че искането е основателно, защото липсвали доказателства за сторени разноски за адвокатски хонорар за прекратената част от исковата претенция, доколкото от представения списък по чл. 80 от ГПК. Твърди се още и че адвокатският хонорар е прекомерно завишен, за което е направено надлежно възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, но не е взето предвид от решаващия съд, който е свободен да определи дори под установения в НМАВ размер /определение от 29.02.2024 г. на ВКС/. Изтъква се на края, че съдът не е съобразил, че по настоящото дело са налице всички законови основания за прилагане на разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ, в каквато насока е направено искане от ищеца по делото, тъй като ответниците са получили покани от органите на КОНПИ, но 1 не са участвали в административната фаза на производството и не представили писмени декларации по чл. 136 от специалния закон, което дава основание на съда да им възложи всички съдебни разноски, независимо от изхода на делото. В този смисъл, евентуално сторените от тях разноски следва да са за тяхна сметка, като с постановяване на обжалваното определение съда не е извършил задължителната законова преценка за прилагане на разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ.

Ответниците по частната жалба З. и Б. С.и са депозирали отговор в срок, с който искат потвърждаване на обжалваното определение. Акцентират, че същото е допустимо като заявено своевременно в съдебно заседание и основателно, тъй като с оглед нормата на чл.78, ал.4 ответниците имат право на разноски и при частично прекратяване на делото. Твърди се, че разноските са съобразени със сторения отказ за сумата от 366 520,03 лева от общо претендираната сума от 520 810,65 лева срещу двамата ответници, и че определеният размер на разноските съответства на правната и фактическа сложност на делото и реално извършените действия по правна защита. Сочат се за несъстоятелни доводите, че съдът неправилно е приложил специалния закон ЗОНПИ, тъй като приложими били общите правила на ГПК, и че са налице предпоставки за приложението на чл. 156, ал.6 от ГПК, той като самият ищец представил доказателства за това, че никакви документи не са връчвани на ответниците като проверявани лица и последните обективно са били възпрепятствани от възможността да участват в административната фаза на производството.

САС в настоящият състав констатира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се разгледа по същество.

След преценка доводите на жалбоподателя и при съобразяване на данните по делото, приема жалбата за частично основателна, по следните съображения:

Предмет на обжалване е определение от 26.06.2024г по гр.д. № по гр.д. № 14 189/2020г на Софийски градски съд, с което е частично отменено определение от 18.0.2024г и КОНПИ е осъдена да заплати на ответниците З. Б. - С. и Б. С. адвокатско възнаграждение в размер на 10 632,48лв с ДДС.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел молбата на ответниците по чл.248 ГПК за допустима, като подадена в срок, а по- същество за основателна, тъй като същите имат право на разноски конкретно за адвокатски хонорар и при прекратяване на производството на осн. чл. 78, ал.4 ГПК и същия е изчислен съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004г в действащата редакция.

От фактическа страна се установява, че с искова молба КОНПИ е предявила пред Софийски градски съд субективно съединени искове срещу З. и Б. С. с правно основание чл.153 ал.1 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност в размер на 520 810,65лв. Ответниците са 2 представлявани от адв. В. М. и Г. А. от САК по договор за правна защита и съдействие. На 18.03.2024г в открито съдебно заседание производството е частично прекратено по молба на ищеца КОНПИ, които частично се е отказал от исковете за сумата от 366 520,03лв. В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответниците е заявил искане за присъждане на разноски на основание чл. 78,ал.4 ГПК, против което процесуалният представител на КОНПИ е възразил за прекомерност по чл. 78,ал.5 ГПК. Първоначално в същото съдебно заседание съдът е постановил, че по искането за разноски ще се произнесе с решението по съществото на спора, но с определение в закрито заседание от 26.06.2024г е отменил протоколното си определение в тази му част на осн. чл.233 ГПК и присъдила в полза на ответниците разноски за адвокатски хонорар за един адвокат съразмерно на прекратената част и в размерите предвидени в действащата редакция на Наредба №1/2004г или сумата от 10 632,48лв с включен ДДС.

Неоснователни на първо място са оплаквания за недопустимост на определението като постановено по подадена молба за допълване по чл.248 ГПК извън предвидения срок.

Установява се, че искането за присъждане на разноски е своевременно направено в съдебното заседание на 18.03.2024 г., в което и производството е частично прекратено. В същото съдебно заседание съдът е отложил произнасянето по разноските с решението си по същество, което си определение в тази част отменил и постановил обжалвания акт по чл.248 ГПК. След като съдът сам е отложил произнасянето си по своевременно направено искане, то за допустимостта му е без значение в кой момент съдът се е произнесъл и влязъл ли е в сила акта, с който производството е частично прекратено.

На следващо място според нормата на чл.78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото, включително и когато прекратяването е частично, в който случай правото на разноски е съответно на прекратената част. Няма пречка правото на разноски да бъде уважено и към момента на частичното прекратяване, поради допуснатото изменение, като в този случай ответникът ще има право на направените до този момент разноски, свързани и съответни на прекратената част от исковата претенция.

При липсата на специални правила в ЗПКОНПИ относно разпределението на отговорността за разноски при прекратяване на делото (налице са процесуални правила, касаещи други хипотези на разпределение на разноските - чл. 157, ал. 2 и чл. 158, ал. 4 и, ал.

5), приложима по силата на чл. 159 от ЗПКОНПИ се явява нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК.

Съгласно чл.78 ал.4 вр.ал.3 ГПК ответникът има право на разноски не само когато предявеният срещу него иск е отхвърлен, но и при прекратяване на делото. В процесуалния закон не са разгледани отделните причини за прекратяване на производството недопустимост на иска, оттегляне или отказ от иска. При уреждане на отговорността за разноски законът не прави разлика и от гледна точка на причините за недопустимост на иска - дали се касае за изначална и настъпила впоследствие недопустимост, поради отпадане на някоя от предпоставките за предявяването му. Във всички тези случаи правната последица е една и съща и за всички тях важи правилото на чл.78 ал.4 ГПК, без оглед поведението на 3 ответника, защото от значение е обстоятелството, че съдебното производство е образувано и прекратено по инициатива на ищеца. Според приложимата правна норма направените от ответната страна разноски са в тежест на ищеца (в този смисъл изцяло определение № 249 от 30.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1400/2014г., I г. о., ГК).

В случая, ответниците са били надлежно представлявани по делото по договор за правна защита от 26.10.2020г, сключен между тях и Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“, в които е изрично договорено адвокатско възнаграждение в размер на 12 242лв или 14 690лв с ДДС за всяка съдебна инстанция и са представени неоспорени в жалбата доказателства за реално плащане на уговорения адвокатски хонорар. Затова изводът на първа инстанция, че разноски следва да бъдат присъдени с протоколното определение изменено в тази част, по същество е правилен. Адвокатският хонорар е бил съобразен с възражението за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, въпреки че няма изложени мотиви в тази насока, но от позоваването на чл.7, ал.2, т.5 Наредба №1/2004г в действащата редакция към сключване на договора за правна защита, става ясно, че решаващият съд е присъдил размер, съответстващ на минимално предвидения в Наредбата.

По правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. в действащата към 2020г редакция /ДВ бр.68/31.07.2020г за материален интерес от 100 000лв до 1млн. лева е предвиден размер от 3530лв + 2% за горницата над 100 000лв или предвиденият размер за материален интерес от 520 810,65лв, представляващи цената на исковете е сумата от 11 946,21лв, който съответен на прекратената част /366 520,03лв/ възлиза в размер на 8407,14лв, а с ДДС на 10 088,57лв вместо изчислените от първата инстанция 10 632,48лв. От посоченото до тук следва, че в конкретния случай е допусната грешка в изчислението като причина за частична отмяна на определението, но по същество същото е правилно.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че съдът е следвало да присъди възнаграждение под минимума предвиден в Наредба №1/2004г. с позоваване на решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, с което е прието, че чл. 101, § 1 от ДФЕС, във вр. с чл.

4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,ротиворечи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Действително, съдът не е ограничен от Наредбата, но при заявено в срок възражение по чл.78, ал.5 ГПК, това което следва да съобрази са действителната правна и фактическа сложност на делото и извършената работа от адвоката, като се има предвид и че установената от законодателя възможност за намаляване поради прекомерност на тези разноски е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/. В конкретния случай, няма основание размерът на адвокатският хонорар да бъде занижен под предвидените в Наредбата възнаграждения, като безспорно се касае за дело с повишена 4 правна и фактическа сложност, по което са извършени множество процесуални действия от съда и процесуалните представители на страните, за което свидетелства огромния му обем / в 19 тома/.