Решение № 319 от 04.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Варна, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000303 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу решение № 67 от 29.03.2024г. по търг.дело № 175/23г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на В. С.

И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради преживени болки и страдания, вследствие получените от него травматични увреждания, настъпили в резултат на ПТП, станало на 13.06.22020г., причинено от Т М С, който нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил „Опел Тигра“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ на основание сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва, за разликата над 15 000лв. до присъдените 25 500лв.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че решението в обжалваната от него осъдителна част е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства. Оспорва размера на определеното от съда обезщетение и извода на съда за липса на съпричиняване от страна на пострадалия.

Твърди, че съдът е тълкувал превратно доказателствата, свързани с 1 пътното поведение на пешеходеца, както и че съдът не е отчел доказания принос в значителната степен на пострадалото лице, както за настъпване на процесното ПТП, така и за пораждане на вредоносните последици от същото.

Твърди наличие на съпричиняване от поне 30 % от страна на пострадалия Излага, че съдът не е отчел доказания принос, изразяващ се в провокиране на водача на автомобила, факта, че пострадалият е бил под влияние на алкохол, когато е започнал разговор с водача на автомобила. Сочи че провокацията от пострадалия е от съществено значение за действията на водача.

Оспорва приетия от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди като твърди че същият е необосновано завишен. Твърди, че съдът не е отчел посоченото от експерта, че към момента на прегледа ищецът е бил напълно възстановен от претърпените от ПТП травми. Сочи, че последиците с походката на пострадалия се дължат на смяната на коленните му стави, както и че наличието на предхождащи затруднения в двигателната активност на ищеца, обусловили по-бавното му възстановяване, и не може да бъда е обвързано с пътния инцидент.

На следващо място оспорва извода на съда досежно приетото за недоказано възражение за съпричиняване поради неглижиране на възстановителния процес и забавяне на лечението. Твърди, че именно липсата на своевременно започнато и адекватно проведено лечение и пълен обем рехабилитация е довело до възникването на усложнения, респективно е увеличило обема на вредите от събитието.

Твърди че съдът неправилно е приложил критериите при определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, закрепени в Постановление № 4/86г. на Пленума на ВС и Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС. Сочи, че съдът не е извършил преценка на конкретните обстоятелства, касаещи и запълващи с релевантно фактическо съдържание съответните критерии. Сочи, че съдът не е споменал и един от критериите – стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходи. Твърди, че съдът не е отчел социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането.

Моли съда да отмени решението в обжалваната осъдителната му част като отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000лв., евентуално да намали размера на присъденото обезщетение.

2

Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата В. С. И. от с.Веселиново е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от застрахователя и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната му от застрахователя осъдителна част.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от В. С. И.а срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 13.06.2020г., причинено виновно от Т М С при управление на лек автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва.

Решението в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 15 000лв., както и с което е отхвърлен иска за разликата над 25 500лв. до 45 000лв. е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд само в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000лв. до присъдените 25 500лв.

С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 13.06.2020г. и вината на водача Т М С. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Ст. вреди при управлението на лекия автомобил.

3

Спорни пред въззивния съд са само размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

По размера на обезщетението:

Не е спорно пред въззивна инстанция, че пострадалият Ст. е пешеходец, блъснат от лекия автомобил, като при движение на заден ход автомобила преминава през двете стъпала на пострадалия и е ударен от отворена лява врата на автомобила.

При пътно-транспортното произшествие въззиваемият И. е получил множество открити рани по глезена и стъпало, квалифицирани от наказателния съд по НОХД 24/23г. по описа на РС – Велики Преслав като средна телесна повреда изразяваща се в трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок повече от един месец като резултат от травматични увреждания, подробно описани в одобреното от съда споразумение. Установени са травми на дясна подбедрица, десен глезен и дясно ходило, охлузвания и хематоми на ляво бедро, лява подбедрица и ляв глезан, регистрирана е палпаторна болезненост по задната страна на лявото рамо без видими травматични увреждания. Първоначално е приет по спешност в МБАЛ – Шумен, където под анестезия след щателно почистване на оперативното поле е извършено почистване на откритите рани. При проведената интервенция е установено освен откритата рана на дясното ходило и увреждане на връзката между долната част на малкия пищял и долната скочна кост – талус. Тази връзка е била разкъсана и е била зашита, с което целостта и е възстановена. Посочено е в експертизата, приета по делото и кредитирана от въззивния съд като обективно и компетентно дадена, че тази връзка е важен фактор за стабилността на глезенната става и при нейното разкъсване се получава нестабилност на ставата за продължителен период от време. Според ортопедичната практика това възстановяване на връзката не винаги е възможно в пълен обем, особено при тежки и открити травми и много често остават известни трайни ограничения във функциите на ставата.

Освен това с течение на времето настъпват вторични артрозни промени на ставата, които са трайни и необратими. След оперативното възстановяване на връзката на дясна глезенна става е приложена медикаментозна терапия и помощни средства с цел ненатоварване на крайника. Установява се от 4 експертизата, че в следоперативния период са регистрирани усложнения – възпаление на кожната рана, която е била силно замърсена при ПТП и бавно зарастване, наложило корекция на лечението, като няма данни възпалителният процес да е засегнал оперираната ставна връзка на десния глезен. Средният възстановителен период при благоприятно протичане на оздравителният процес е около 45 дни. В конкретния случай е бил забавен от хематома, инфекцията и бавното зарастване на кожната рана до към два, два и половина месеца. Според експерта, болката е била най-изразена пред първите 30 – 40 дни, след които болките следва постепенно да намаляват. Посочено е че през първите 1 – 2 месеца са налице неудобства, свързани с ограничените движения на десния долен крайник, като следва да се отчете и контузията на левия долен крайник – бедро, подбедрица и глезен, което допълнително ограничава възможността за придвижване. Към настоящия момент няма невъзстановени травматични увреждания. Установено е скованост и остатъчна болезненост в дясната глезенна става, проявяваща се основно при повишена физическа активност, като по-продължително ходене, стоене прав, носене на по-тежки предмети. Посочено е от експерта, че те са обусловени от развилите се артрозни изменения в ставата, установени с актуална рентгенография. Няма данни по делото да е провеждане рехабилитация под контрол на лекар.

От показанията на разпитаните по делото свидетели П Й П и Ж П П, кредитирани от въззивния съд изцяло като преки, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, съставът на въззивния съд приема за установено, че след излизането му от болница В. се е възстановявал дълго, първоначално е бил неподвижен и за него се е грижила жена му, после е започнал да се придвижва с патерици. И към момента се оплаква че изпитва болки, не вдига тежко, много рядко ходи на лов по планината.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 30 0000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от И. емоционални, физически и психически 5 болки, неудобства и сътресения, които е преживял в резултат на претърпяното на 13.06.2020г. пътно-транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищецът е бил на 61 години. За да определи този размер съдът изхожда от получената травма – множество открити рани, охлузвания и хематоми на десния долен крайник, сред които и разкъсно-контузни рани с възпалителни промени, травматично разкъсване на фибулатоларната връзка на капсулата на десния глезен, множество охлузвания и хематоми на левия долен крайник, трайно затруднили движението на десния долен крайник за период от около два, два месеца и половина. Съдът отчита настъпилите усложнения във възстановителния процес поради инфекции и бавно зарастване но кожната рана. От значение за по-висок размер е и оперативното възстановяване на разкъсаната фибулатоларната връзка на капсулата на десния глезен, както и настъпилите като последица вторични артрозни промени на ставата, установени от експерта с актуална рентгенография. Въззивният съд намира, че така определеният от него размер обезщетява пострадалия за всички болки и страдания, в резултат на получените при ПТП травми.

По възражението за съпричиняване:

Възражението за съпричиняване е направено своевременно, като пред въззивна инстанция се поддържа че пострадалият И. с поведението си е предизвикал реакцията от страна на Ст., както и че забавянето на оздравителния процес и настъпилите усложнения са резултат от неспазване на лекарски предписания и неглижиране на възстановителния процес. В тежест на застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и пълно доказване, поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c5b3692-13f6-471a-9003-d7cafbddac94