Решение № 537 от 20.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. Пловдив, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330203567 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0333-001346 / 16.01.2024 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, РУ Стамболийски, с което на М. М. Л., ЕГН **********, от *** са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предложение 1. от Закона за движението по пътищата (ЗДП) за нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия Закон.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година на министъра на вътрешните работи.

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат С. Ж. П. от Адвокатска колегия Пловдив жалбоподателят М. Л. моли за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила; претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник-група в Областна дирекция на МВР Пловдив, РУ - Стамболийски – редовно призована, не се явява, ве изпраща 1 представител.

С молба-становище, с която е изпратена административнонаказателната преписка, изразява мнение за издадено Наказателно постановление в съответствие с материалния и процесуалния закони при безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина. При евентуално уважаване на Жалбата прави възражение да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 12.08.2023 година в ***, област Пловдив, свидетелят С. П. Д. (*** в РУ на МВР - Стамболийски) и Б.Н.Т. (***р в Регионална дирекция по горите Пловдив) във връзка с открития сезон на пернат дивеч извършват съвместна проверка, като правят обход със служебен автомобил в северната част на индустриалната зона на населеното място.

Около 9:40 часа на инкриминираната дата на асфалтова отсечка зад база на търговско дружество „Храмар“ ЕООД, продължение на общински път PDV-1100, км 1 + 340 органите на реда забелязват движещ се срещу тях товарен автомобил „Мерцедес 609 Д“, без поставени регистрационни табели, и полицай С. Д. го спира за проверка. Водачът на мерцедеса не носи нито лични документи, нито документи на управляваното от него моторно превозно средство. Констатирано е, че товарният автомобил е с рама № **** и чрез Оперативно-дежурната част в РУ на МВР - Стамболийски е извършена справка и е установено, че водачът е М. М. Л., че товарният автомобил е собственост на А.И.М. от ***, че не се издирва, като и, че същият не е регистриран по надлежния ред съгласно Закона за движението по пътищата и Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на министъра на вътрешните работи.

На място в присъствието на жалбоподателя от младшия полицейски инспектор му е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение от 12.08.2023 година (бланков № 229830) за нарушение по чл. 140, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП.

За случая е уведомен и разследващ полицай и на мястото на инцидента е извършен оглед на процесното моторно превозно средство, с което действие 2 по разследването на 12.08.2023 година на основание чл. 356, ал. 2 от НПК е образувано Бързо производство № 216 / 2023 година по описа на РУ на МВР Стамболийски за престъпление по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

След приключване на процесуално-следствените действия, в хода които е установено, че „Мерцедес 609 Д“ с рама № ***** е със служебно прекратена регистрация на 25.01.2017 година, с Постановление № 9284 / 2023 / 01.09.2023 година прокурор от Районна прокуратура - Пловдив прекратява наказателното производство с мотиви за липса на извършено престъпление, но с достатъчно данни за извършено административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ат ЗДП и изпраща материалите на Началника на РУ на МВР - Стамболийски за реализиране административнонаказателната отговорност на М. Л..

Така на 24.11.2023 година полицай С. Д. отново съставя и връчва на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (бланков № 229831) за същото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, като изрично посочва, че Актът е съставен във връзка с постановление за прекратяване на досъдебно производство, пр. пр. № 9284 / 2023 година на Районна прокуратура - Пловдив.

Въз основа на Прокурорското постановлението от 01.09.2023 година е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, чиито показания се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и Бързо производство № 216 / 2023 година и изисканите служебно от Съда.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. М.

Л. за нарушението чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, чието изречение първо към инкриминираната дата визира: По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Изискването за регистрация и обозначаване с табели има за цел да осигури възможност за индивидуализиране на превозното средство, да гарантира безопасността на движението и да позволи ефективен контрол от страна на компетентните органи, а по делото безспорно и категорично е установено, че на 12.08.2023 година жалбоподателят управлява чуждия товарен мерцедес със служебно преустановена регистрация, считано от 25.01.2017 година, като към момента 3 на управлението му не са били поставени регистрационни табели на определените за това места, както и че деянието е извършено в рамките на пътна отсечка, продължение на общински път в северната част на индустриалната зона на ***.

В тази връзка са несъстоятелни защитните възражения за неяснота дали Л. се наказва заради непоставените на съответните за това места регистрационни табели, или заради липсата на надлежна регистрация – в Наказателното постановление ясно е посочено, че нарушението се изразява в управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано. Нещо повече – при привличането му като обвиняем на 17.08.2023 година по прекратеното впоследствие наказателно производство по Бързо производство № 216 / 2023 година за престъпление по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, в постановлението по чл. 219, ал. 1 от НПК са посочени същите обстоятелства, същите факти, които обуславят неправомерността в поведението на М. Л., а именно управление на въпросния товарен мерцедес без надлежна регистрация, за да се счете, че лицето не е наясно какво му се вменява в отговорност.

За пълнота следва да се отбележи, че съгласно § 6, т. 18а от ДР на Закона за движението по пътищата „Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер, а по чл. 140, ал. 2 от Закона за движението по пътищата условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната и това е Наредба № I-45 от 24 март 2000 година, който подзаконов нормативен акт също е посочен в постановлението по чл.

219, ал. 1 от НПК от 17.08.2023 година по прекратеното бързо производство (макар и да не е било необходимо според настоящия състав).

Защитния довод, че в Наказателното постановление не е посочено дали регистрацията трябва да е по Закон за регистрация на горската техника и земеделската такава или по Наредба № І-45 / 24.03.2000 година, както и че липсват отразяване на технически характеристики на автомобила „Мерцедес 609 Д“ с рама № ****, за да се установи дали действително редът за регистрация е този по Наредбата или по друг закон, също е неоснователен.

Това не е процесуално нарушение, още повече такова, отразяващо се на правото на защита на жалбоподателя и изискването на адвоката за посочените 4 описвания не почива на правна основа.

Приложимият закон и подзаконов нормативен акт са изрично посочени в Закона за движението по пътищата и не подлежат на тълкуване в посока на други специални режими, като Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Според чл. 140 от Закона за движението по пътищата, моторните превозни средства подлежат на регистрация по условия и ред, определени с № I-45 от 24.03.2000 година на министъра на вътрешните работи. Цитираната Наредба се прилага спрямо всички пътни превозни средства, които се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, независимо от тяхната категория, мощност или предназначение. Изключения са предвидени изрично и ограничително, например за превозни средства, които се движат единствено в обекти извън обществени пътища (селскостопански, горски, строителни и др.), но при движение по пътя такива изключения не действат, а в случая от доказателствата по делото е видно, че управлението на моторното превозно средство е осъществено на път, отворен за обществено ползване, поради което товарният мерцедес попада под действието на общия режим на регистрация по Закона за движението по пътищата и цитираната Наредба. От там следва, че позоваването на друг регистрационен режим е юридически ирелевантно, доколкото няма приложение спрямо движението по обществените пътища.

Във връзка с горното и за несъстоятелността на защитното възражение, ч е мястото, на което е управлявано моторното превозно средство, не представлява път отворен за обществено ползване и не се прилагат правилата, разписани в Закона за движение по пътищата, следва да се отбележи, че съгласно чл. 2, ал. 1 на Закона за движение по пътищата Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението и Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат“, а според ал. 2 на същия чл. 1 Всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение. В случая доказателствата по делото установяват, че пътната отсечка, по която се е движил Л., е обективно достъпна за неограничен брой участници в движението, не е била ограничена със знаци, бариери или друг вид контрол, и се използва за обичайно движение на превозни средства, включително с товарен и специализиран характер.

Липсват каквито и да било данни този път да е обозначен или поддържан като частен или ограничен, както изисква чл. 2, ал. 1, изречение второ от Закона за движението по пътищата и независимо от функционалния характер на зоната (индустриална), отсечката следва да се третира като път, отворен за обществено ползване по смисъла на Закона за движение по пътищата, 5 доколкото няма данни за забрани, ограничения или режим на специален достъп.