Решение № 325 от 27.10.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. ХАСКОВО, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500358 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 169/29.03.2022 година, постановено по гр.д. № 167/2021 година, РС-Хасково е признал за установено на основание чл. 439 ал. 1 от ГПК, по отношение на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД-гр.Хасково, с ЕИК 126004284, че Е. О. Ц. с ЕГН **********, от *****, със съдебен адрес – *****, не дължи на дружеството сумата от 254.95 лева - главница, представляваща неизплатена стойност на предоставена услуга за вода, пречистване и отвеждане на канални води за периода от 05.05.2007 година до 30.06.2008 година; 74.65 лева – лихва за забава за периода от 05.05.2007 година до 28.01.2010 година и 96.98 лева – разноски, по издаден изпълнителен лист от 30.05.2012 година по гр.д. № 1241/2010 година по описа на Районен съд-Хасково, за които вземания е образувано изпълнително дело № 20128750401058 и изпълнително дело № 20208750400212 по описа на ЧСИ № 875 – Захари Запрянов, с район на действие – Окръжен съд-Хасково. С оглед изхода на делото, направените от ищцата Ц. деловодни разноски са възложени на „ВиК“ ЕОООД – Хасково.

1

Недоволен от така постановеното решение е останал ответник в първоинстанционното производство „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Хасково. Подава въззивна жалба с оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и незаконосъобразност на съдебния акт. Счита, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е приел представеното от него доказателство – молба вх. № 1670/09.01.2018 година за присъединяване на дружеството-въззивник в качеството на взискател по ИД № 504/2012 година на ЧСИ Захари Запрянов, както и неправилно не е уважил искането за изискване на същото изпълнително дело. Настоява, че присъединяването му като взискател по изп.дело № 504/2012 година следва да се разглежда като действие, прекъсващо течението на погасителната давност. С тези доводи счита, че давността по чл. 116 б. „в“ от ЗЗД за процесното вземане не е изтекла, а следователно и предявеният иск е неоснователен. Моли за постановяване на въззивно решение, с което обжалваният акт на РС – Хасково да бъде отменен, а предявеният иск – отхвърлен. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата Е. О. Ц. подава писмен отговор. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт.

Твърди, че изпълнителното производство по изп.дело № 504/2012 година е прекратено на 26.02.2019 година поради настъпила перемпция. Счита, че действия, извършени по прекратено изпълнително производство, не прекъсват течението на давността. Прави искане за потвърждаване на решението и за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира следното:

Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок и от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът 2 на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

По оплакванията на въззивника съдът намира следното:

При разглеждането на спора районният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният съд изцяло споделя възприетата от РС фактическа обстановка, без да се налага същата да се преповтаря.

Представените и приети във въззивното производство писмени доказателства не водят до изводи, различни от крайния извод за основателност на иска, до който е достигнал и районният съд.

Ищцата е оспорила изпълнението на взискателя - въззивник, като е сезирала съда с иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК. Искът срещу „В и К“ ЕООД – Хасково е основан на твърдение, че след издаване на изпълнителното основание са настъпили факти, поради които изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело вече не съществува. Конкретно, заявила е, че е изтекла петгодишната погасителна давност, поради което взискателят вече не може да иска принудително изпълнение на вземането си.

Между страните няма спор, че решението по гр.д. № 1241/2010 година по описа на РС-Хасково е влязло в законна сила най-късно на 30.05.2012 година, на която дата е издаден изпълнителен лист. Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания по ИЛ.

Ищцата не въвежда своевременно, с ИМ, твърдение за това, че се намира под специална закрила на потребителя, макар че от позициите и на двете страни е несъмнено, че се касае за задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. Съдът не може да надхвърли рамките на предприетата от ищеца защита, ето защо ще обсъжда общата давност по чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, а не кратката такава по чл. 111, б."в" ЗЗД .

3

Съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се прекъсва.

Ищцата не претендира изтичането или прекъсването на давността да е настъпило преди образуване на изпълнителното производство, ето защо на обследване подлежи периодът след 10.08.2012 година – датата на образуване на изп.дело. Съдът приема, че първото изпълнително действие, довело до прекъсване на давността за вземанията по изпълнителния лист е подадената от „ВиК“ ЕООД – Хасково молба от 10.08.2012 година за образуване на изпълнителното производство срещу ищцата, доколкото в нея кредиторът е възложил на ЧСИ – при неплащане в срока за доброволно изпълнение да издири длъжниковото имущество (трудово възнаграждение) и да насочи изпълнението върху него. Изпълнителното действие – налагането на запора, е извършено на същата дата – 10.08.2012 година, т.е. течението на давността е било прекъснато и е започнал да тече нов срок.

Видно от направените на гърба на изпълнителния лист отбелязвания, в резултат на запора са били извършени отчисления от трудовото възнаграждение на длъжника, за погасяване на задължението по ИЛ – последното от тях е извършено на 11.01.2013 година. След тази дата, видно от преписа на изп. дело, представен по делото, не са предприемани действия по изпълнението до 08.01.2018 година, когато с необжалвано постановление ЧСИ е констатирал изтичането на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и е прекратил изпълнителното производство поради перемпция.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се счита за прекратено, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без 4 правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право.

В настоящият случай, съдът намира, че считано от 11.01.2015 година изпълнително производство е прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

В този случай новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/, а изпълнителните действия, предприети след прекратяването, не могат да доведат до прекъсване на давността. В този смисъл т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изложеното съдът намира, че считано от 11.01.2013 година, когато е извършено последното валидно изпълнително действие по изпълнителното производство срещу ищцата, е започнала да тече нова погасителна давност, която безпрепятствено е изтекла на 11.01.2018 година за главницата и за лихвите, без да е спирана и прекъсвана и вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност.

Действително, на 09.01.2018 година взискателят „ВиК“ ЕООД – Хасково е поискал да бъде присъединен по друго изпълнително дело срещу същия длъжник – Е. Ц. (изп. дело № 20128750400504 на ЧСИ Захари Запрянов). Но доколкото изпълнителното производство по това изпълнително дело е било прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК на 26.02.2019 година, то поради изложените по-горе съображения за правните последици от прекратяването поради перемпция, това действие е без правно значение и не води до прекъсване на давността. Ето защо, към момента, в който взискателят „ВиК“ ЕООД – Хасково е инициирал ново принудително изпълнение въз основа на същия изпълнителен лист (по изп.дело № 20208750400212), претендираното от него изпълняемо право вече не съществува. По тези 5 съображения предявеният иск е основателен и подлежи на уважаване.

РС-Хасково е стигнал до същия краен извод, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Доколкото въззивната жалба е преценена като неоснователна, на въззивника не се дължат претендираните деловодни разноски.

По правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК на въззиваемата се дължи възстановяване на деловодните разноски, понесени за производството пред ХОС. Доказват се такива в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, ето защо дружеството-въззивник следва да бъде осъдено да ѝ възстанови направените разходи за адвокат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 169 от 29.03.2022 година, постановено по гражданско дело № 167 по описа на РС-Хасково за 2021 година.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация» ЕООД-гр.Хасково, Е И К 126004284, със седалище и адрес на управление - гр. Хасково, ул.

„Сакар“ № 2, да заплати на Е. О. Ц., ЕГН **********, от ****, със съдебен адрес – ****, направените по делото разноски в размер на 500 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6