Решение № 270 от 13.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Пазарджик, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20215200500403 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260065/22.02.2021 г., постановено по гр.д. № 4937/2018 г. Пазарджишкият районен съд е осъдил Окръжен съд – П., БУЛСТАТ 000471760, адрес: гр.П., бул. „Шести септември“ № 167, да заплати на ищцата СТ. ИВ. П. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „П.“ № 52, ет.8, ап. 23, сумата от 6500 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от допуснато нарушение на чл.267, §3 вр. §1, б. „б“ ДФЕС, което се изразява в отказа на ответника да отправи запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз при постановяването като крайна инстанция на решения по в.гр.д. № 2403/2013 г., в.гр.д. № 2611/2016 г. и в.гр.д. № 41/2015 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 05.07.2018 г. до плащането, като е отхвърлил иска за разликата над 6500лв. до предявения размер от 10000 лв.

Отхвърлил е иска на СТ. ИВ. П. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „П.“ №52, ет.8 за осъждане на ответника Министерство на енергетиката ЕИК 176789460, адрес: гр.София, ул. „Триадица“ № 8, да й заплати солидарно с Окръжен съд – П., БУЛСТАТ 000471760, адрес: гр.П., бул. „Шести септември“ № 167 сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от незаконни актове на ответника, постановени в нарушение на Съюзното право - чл.13 от Директива 1

2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайно потребление на енергия и осъществяването на енергийни услуги.

Отхвърлил е иска на СТ. ИВ. П. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „П.“ № 52, ет.8, за осъждане на ответниците Министерство на енергетиката, ЕИК 176789460, адрес: гр.София, ул. „Триадица“ № 8 и Окръжен съд – П., БУЛСТАТ 000471760, адрес: гр. П., бул. „Шести септември“ № 167, да й заплатят солидарно сумата от 16 231,86 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтекли от незаконни актове на ответниците, постановени в нарушение на Съюзното право - чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайно потребление на енергия и осъществяването на енергийни услуги и чл.267, §3 вр. §1, б. „б“ ДФЕС.

Осъдил е ответникът Окръжен съд – П. да заплати на ищцата СТ. ИВ. П. съдебни разноски в размер на 230.67 лв.

Осъдил е ответникът Окръжен съд – П. да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик съдебни разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 508.37 лв.

Осъдил е ищцата СТ. ИВ. П. да заплати на ответника Министерство на енергетиката възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 1317 лв.

Осъдил е ищцата СТ. ИВ. П. да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик съдебни разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 508.37лв.

Против така постановеното решение в законния срок са постъпили въззивни жалби от С.П. и Окръжен съд – П. с изложени оплаквания за незаконосъобразност.

Жалбоподателят-ищец С.П. чрез своите процесуални пълномощници обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете й против Министерство на енергетиката, както и в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на неимуществени вреди против Окръжен съд - П. над претендираната сума от 6500 лв., ведно със законна лихва върху главниците. Счита, че неправилно районният съд е ограничил оплакванията за извършеното нарушение на правото на ЕС от страна на ответниците единствено до приложението на чл. 13 от Директива 2206/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. В исковата молба (раздел III, т. 3.42 - т. 3.113) се съдържало оплакване, че приетите от министъра на икономиката и енергетиката правила по определяне и разпределяне на топлинната енергия противоречи на конкурентното право, както и на чл. 47 и чл. 17 от Хартата на 2 основните права на ЕС. По отношение на тези оплаквания, районният съд не се бил произнесъл.

В противоречие с практиката на СЕС съдът бил приел, че след като срокът за транспониране на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, съгласно чл. 28 е 05.06.2014 г., държавите членки не били в нарушение при непредприемането на мерки в изпълнение на задължението да транспонират в националното си законодателство нейните правила. Едно от твърденията на ищцата било, че правилото по т. 6.1.1. от Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), по което се определя размерът на енергията за сградна инсталация, изобщо не следвало да съществува, а дори и да се прилагало, коефициентите в нея и използваните понятия не били „прозрачни“ по смисъла на чл. 9 § 3 от Директива 2012/27/ЕС, освен и не съществували в научната литература.

Съгласно Решение от 18 декември 1997 г. на СЕС по дело С-129/96 (Inter- Environnement Wallonie ASBL и Region wallonne) „…член 5, втора алинея и член 189, трета алинея от Договора за ЕИО, както и Директива 91/156 налагат, докато тече срокът за транспониране, определен от директивата за нейното прилагане, държавата членка - адресат на Директивата, да се въздържа да приема разпоредби, които могат да застрашат значително постигането на предписания от Директивата резултат.“ В конкретния случай били приложими правилата на Директивата от 2012 г., доколкото ищцата е твърдяла, че приетите национални мерки в срока на транспонирането й противоречат. За правилността на решаване на спора е било необходимо да се изследва дали националното ни право, съответства на чл. 9 § 3 от Директива 2012/27/ЕС, но тъй като районният съд не го бил направил, е постановил неправилен съдебен акт.

Според съда правото на ЕС не поставяло изискване потребителите да заплащат реалното потребление на топлинна енергия, както и че формулата по т. 6.1.1. от Методиката отчитала топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация. Освен това въпросът за съответствието на формулата с чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО бил решен от СЕС по съединени дела С-708/17 и С-725/17. Ищцата е твърдяла, че е претърпяла вреди вследствие на това, че е била осъдена да заплати за неползвана от нея топлинна енергия в периода 01.10.2009 г. - 31.10.2012 г. Поставя въпроса дали правото на ЕС представя права на потребителите на топлинна енергия?

Твърди, че съгласно чл. 13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива 2006/32/ЕО 3 на Европейския Парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (Директивата) и на чл. 9 Директива 2012/27/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО основополагащият принцип на правото на ЕС за регулираните с цитираните директиви отношения е, че фактурите за консумация на топлинна енергия се изчисляват въз основа на реално потребеното количество енергия. За гарантиране правата на потребителите са очертани няколко стъпки:

Осигуряването на индивидуални измервателни уреди, отчитащи точно действителното количество топлинна енергия и точното време на нейното потребление; (чл.13, т.1 от Директивата, чл. 9, т. 1 от Директива 2012/27)

Изготвяне на ясни и разбираеми сметки за дължимите суми въз основа на реалното енергийно потребление, от страна на доставчика на топлинна енергия, а не от трето лице; (чл.13, т.2 от Директивата, сега чл.

9, т 2 от Директива 2012/27 )

Дефиниране на точното съдържание на изготвяните сметки, в което е посочено и действително потребеното количество енергия.

В синхрон с правото на ЕС, действащото към процесиите период национално законодателство - чл. 155 от Закона за енергетиката, предвижда, че:

(1) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) Клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини:

1.(изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски;

2.на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска;

3.по реална месечна консумация.

Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент се определят с наредбата по чл. 125, ал. 3.

Според жалбоподателката изводът, който се налага, е, че потребителите следва да заплащат единствено действително потребената от тях топлинна енергия, като информация за това каква е тя следва да им се предоставя ежемесечно. Обстоятелството, че правото на ЕС посочвало, че когато е финансово обосновано и непропорционално на потребителите не 4 следва да бъдат предоставени индивидуални измервателни уреди, не означавало, че могат да се приемат правила, които изкривяват потреблението.

Освен това националното законодателство давало по-висока защита на потребителите, като предвиждало те да заплащат действително потребената енергия. Тази цел, по силата на чл. 155, ал. 2, във вр. с чл. 125, ал. 3 от Закона за енергетиката, следвало да се осигури от Министъра на икономиката и енергетиката, сега Министъра на енергетиката, чрез приемането на наредба, която да определи реда и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването.

На следващо място жалбоподателката поддържа, че чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС предвижда право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Подробно в исковата молба било посочено съдържанието на това право. Съгласно постоянната съдебна практика при липса на общностна правна уредба по въпроса, във вътрешния правен ред на всяка държава-членка трябвало да се посочат компетентните юрисдикции и да се определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от общностното право, като при все това държавите-членки носят отговорност за осигуряването на ефективната защита на тези права във всеки отделен случай (Решение от 15 април 2008 г. по дело Impact, С-268/06, т. 44 и 45, както и цитираната съдебна практика). В случая Окръжен съд - П. не бил осигурил предимството на правото на ЕС. Съгласно Решение № 16 от 02.03.2021 г. по гр. д. № 1914/2020 г. на ВКС, IV г. о….

„Правото на Европейския съюз може да бъде нарушено не само, когато е приложена национална правна уредба, съдържаща правило, което не е съобразено с правото на Европейския съюз, но също и когато правото на Европейския съюз не е приложено или е приложено неточно, като приложимата правна норма е тълкувана неправилно (напр. неавтономно), но също и когато тя не е приложена, независимо от това дали същата е уредена изрично, или може да бъде изведена от националната правна уредба, т. е. обективно да съществува в друг вид в националното право.“ Твърдението е, че районният съд не бил приложил правилото на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове и не бил извършил преценка дали Методиката към Наредбата отговаря на Закона за енергетиката и на транспонираните с него Директива, както и с конкурентното право.

Жалбоподателката се позовава на чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, според който всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с 5 него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба.