Определение № 3099 от 11.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3099 гр. В., 11.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501476 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от П. Н. Г., ЕГН **********, срещу Определение №7381/16.06.2023 г., постановено по гр. д.

№10152/2021 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 25,00 лв., дължима на основание чл. 18, ал. 1 ТДТССГПК, за разглеждане на депозирана въззивна жалба с рег. №30082/24.04.2023 г. срещу постановеното решение по делото.

В жалбата се твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен, неправилен и постановен в нарушение на съдопроизводствените правила.

Отправено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу обжалваем акт - определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред РС - В. е образувано по повод предявен от К. Т. С. с ЕГН ********** и Ж. И. С. с ЕГН **********, срещу Г. Н. Т. с ЕГН ********** и П. Н. Г. с ЕГН **********, конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор №.......................... по КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот, от 16.07.2021 г., номер по предходен план: 019145, находящ 1 се в гр. В., р-н П., местност „Д. й.“, с площ 1316 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, категория на земята: 10, при съседи: ................, ....................., ........................, ...................., .............................

На 24.04.2023 г. П. Г. е подала въззивна жалба срещу Решение № 1199/11.04.2023 г., с което горепосочения иск е уважен, като е допуснато извършване на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор № ...........................

В срока за изпълнение на Разпореждане №15618/26.04.2023 г., с което въззивната жалба е оставена без движение с конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности, е постъпила молба от 10.05.2023 г. от П. Г. с искане за освобождаване от задължението за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

С обжалваното определение №7381/16.06.2023 г. молбата от 10.05.2023 г. е оставена без уважение поради неизпълнение на указанията, дадени с Разпореждане №17678/12.05.2023 г., връчено на 20.05.2023 г., с което същата е била оставена без движение с указания до молителката в едноседмичен срок да представи доказателства за доходите си и тези на членовете на семейството си - справка от НАП, НОИ, Бюро по труда за размер на п.чавани доходи от труд, пенсии, помощи и др., както и други доказателства, относими към преценката от освобождаване от такси и разноски в производството, както и посочените обстоятелства да бъдат удостоверени и с декларация по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, под страх от наказателна отговорност, като на страната са указани и последиците от неизпълнение на указанията.

Предвид гореизложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният акт е законосъобразен и правилен, тъй като неизпълнението на дадените указания за представяне на доказателства, изчерпателно посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК, предпоставя невъзможност за съда да извърши преценка за наличието на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса. Основателно администриращият съд не е приел, че страната не разполага с достатъчно средства да заплати държавна такса в размер на 25 лв., щом не са представени доказателства за имущественото състояние на лицето, от които да следва извод за материалното му положение.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

На основание чл. 77 ГПК молителката следва да бъде осъдена да внесе по сметка на съда държавна такса за обжалване с частна жалба, дължима по чл.

19 ТДТССГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение №7381/16.06.2023 г., постановено по гр. д. №10152/2021 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА П. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Св. Св. К. и Е.“ №37, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 15 лв. /петнадесет лева/ по сметка на Окръжен съд – В., на осн. чл. 77 ГПК, вр. чл. 19 ТДТССГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страната при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3