Решение № 21135 от 21.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21135 гр. С., 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110168000 по описа за 2023 година

Предявени са от „Т.С.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Ж. В. И. и Г. В. И. за признаване на установено, че ответниците, в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот в гр. С., ж. к. „З. Б5“, бл. ... аб. № ..., при условията на разделна отговорност при равни квоти от по 1/2 от общия дълг, всеки един от ответниците дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 2 177,29 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законна лихва от 27.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 303,78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 07.04.2023 г., сумата в размер на 30,06 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законна лихва от 27.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5,70 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 07.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 22228/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им на собственици на жилище в сграда - етажна собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „З. Б-5“, бл. ... аб. № ..., като ответниците са използвали същата за процесния период и не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от „Н.и.“ ЕООД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от 1 датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците. Била издадена такава заповед срещу последните, като предвид че същата е връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и че същите не са подали в срок възражение, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковите претенции.

Ответницата Ж. В. И.,чрез особен представител адв.Т., оспорва да е била собственик на процесния имот през процесния период, респективно да е била потребител на топлинна енергия през исковия период. Оспорва количеството на реално доставената от ищеца и потребена от ответницата топлинна енергия. В тази връзка посочва, че претендираната от ищеца сума за топлинна енергия не била правилно изчислена, както и че липсвали доказателства, че процесното количество топлинна енергия и такава за битово горещо водоснабдяване са реално доставени на абоната.

Ответникът Г. В. И.,чрез особен представител адв.С., излага аргументи за нередовност но исковата молба, доколкото в същата не ставало ясно дали ответниците по настоящото дело са единствени собственици на процесния имот, както и че не бил конкретизиран периода, за който се претендира цена на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия, доколкото в исковата молба бил посочен период м. 05.2020 г. до 04.2023 г., а не конкретно начало и край на същия. По същество оспорва иска като неоснователен с аргумент, че било възможно да не е обитавал процесния имот.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Н.“ АД не оспорва предявените искове.Представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Установява се по делото въз основа на НА за собственост върху жилище ,дадено като обезщетение срещу отчужден недвижими имот от 31.03.1986 год. ,че В.Г. И. е придобил правото на собственост върху недвижим имот, в гр. С., ж. к. „З. Б-5“, бл. 8, вх. А, ет. 10, ап.

52.

Съгласно Удостоверение за наследници, В.Г. И. е починал на 11.01.2011год. и негови наследници по закон са Ж. В. И. и Г. В. И..

Същите ,съгласно НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имог ог 03.08.2017год. са учредили в полза на кредитор договорна ипотека върху съсобствения си недвижим имот ,за обезпечаване на кредита на С.Г. И. ,тяхна майка.

Същевременно от представените по делото договор от 05.09.2022год. , сключен между ТЛП,сега с наименование „Н.“ АД и ЕС на адрес: гр. С., ж.к.З. Б-5,бл.8,вх.А се установява, че сградата, в която се намира и жилището е топлофицирана и топлинна енергия се разпределя посредством дялово разпределение..

При така установените факти, настоящият съдебен състав прави извод, че ответниците са собственици на по ½ идеална част от процесния имот през исковия период.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено 2 притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. В случая по делото не е представено заявление-декларация от трето лице.

Поради изложеното, Софийски районен съд намира, че ответниците имат качеството на потребители за доставената и незаплатена топлинна енергия от ищцовото дружество в процесния имот за исковия период.

Възражението на ответника Г. И. ,че не е изяснено,че ответниците са били единствени собственици на процесния имот е неоснователно.

Съгласно НА за собственост от 1986год. В. И. е придобил правото на собственост върху процесния имот след замяна на имущество ,което е било отчуждено.Също така ответниците са учредили договорна ипотека , върху съсобствения си недвижим имот за чужд дълг.Или не може да се направи извод ,че процесния имот е бил в режим на СИО ,прекратена с прекратяването на брака на съпрузите ,а от удостоверението за наследници безспорно се установява ,че само ответниците са наследници по закон на В. И..Следователно са придобили при равни дялове и правото на собственост по силата на наследствено правоприемство върху процесния недвижим имот.

По делото са представени доказателства същите да са се разпоредили с имота или да са изгубили по друг начин правото си на собственост по време на исковия период.

Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за енергетиката за същите е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и ответниците за продажба на топлинна енергия срещу заплащане.

3

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия и извършеното дялово разпределение са представени от третото лице помагач писмени доказателства – главните отчети ,надлежно подписани от клиент ,и изготвените изравнителни сметки и е назначена СТЕ.

От събраните по делото писмени доказателства /индивидуални справки за отопление и топла вода, както и главен отчет /проверка за абонатен номер ... ,за сезон 2021/2022 ,подписан от клиент на 11.05.2022год.,което не е оспорено/ ,констативни протоколи за неосигурен достъп от 17.05.2021год. и 08.05.2021год.,предадени на представител на ЕС/ и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ като обективно и професионално изготвено, съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, 139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ на ответниците на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сграда етажна собственост при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка относно процесния период. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16334 .

Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По делото няма данни за заявено възражение от ответника по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответника.