Решение № 7153 от 18.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7153 гр. София, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря * като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110134858 по описа за 2025 година

С. Р. А. е предявила срещу „*“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми:

11792,21 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за периода 10.03.2011 г. – 04.08.2013 г., 640,71 лв., представляваща наказателна лихва за периода 10.11.2011 г. – 12.09.2013 г. и 851,92 лв., представляваща разноски по делото, а именно 300,96 лв. – държавна такса и 550,96 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.10.2013 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 38275/2013 г. на СРС, 27 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20138400401259 на *, като погасени по давност.

Ищцата твърди, че в полза на „*“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист от 02.10.2013 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38275/2013 г. на СРС, 27 състав, въз основа на който ищцата е осъдена да заплати следните суми:

11792,21 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за периода 10.03.2011 г. 04.08.2013 г., 640,71 лв., представляваща наказателна лихва за периода 10.11.2011 г. 12.09.2013 г. и 851,92 лв., представляваща разноски по делото. Посочва, че „*“ ЕАД билоо преименувано на *“ АД, което, от своя страна, се вляво в „*“ АД. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело при *. Излага, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено от взискателя на 10.09.2019 г., след което поради изтичането на период, по-дълъг от пет години, вземанията по изпълнителния лист следва да се считат за изтекли по давност. Твърди, че с постановление от 10.09.2019 г. изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемпция.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „*“ АД е депозирало отговор на исковата молба, с който 1 оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Не оспорва, че на 24.09.2007 г. между кредитополучателя ** и съдлъжника С. Р. А., от една страна, и кредитора „*“ ЕАД, от друга, е сключен договор за банков кредит. Поради неизпълнение на задълженията по него от страна на кредитополучателя, респ. съдлъжника кредиторът инициирал образуването срещу тях на заповедно производство по ч. гр. д. № 38275/2013 г. на СРС, 27 състав, завършило с издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които било образувано изп. дело № 1259/2013 г. на *. Твърди, че на 04.12.2015 г. между цедента „*“ ЕАД и цесионера „Е.“ ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който на цесионера бил прехвърлен портфейл от вземания, в т.ч. и обективираните в процесния изпълнителен лист вземания. Поддържа, че с оглед настъпилото по силата на цесията частно правоприемство преди подаването на настоящата искова молба в съда предявеният отрицателен установителен иск се явява допустим единствено спрямо цесионера „Е.“ ЕООД.

Акцентира, че доколкото е налице правоприемство по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, за ищцата повече не съществува правен интерес да предяви иск по чл. 439 ГПК срещу цедента. Счита, че надлежен ответник в настоящото производство е единствено цесионерът, но не и цедентът по сключения договор за цесия. Посочва, че ищцата е надлежно уведомена за извършената цесия преди подаване на исковата молба в съда, а освен това е налице и действащо между ищцата и „Е.“ ЕООД извънсъдебно споразумение за погасяване на задължения. Твърди, че цесионерът е конституиран като взискател по изп. дело № 1259/2013 г., а след прекратяването му по молба на цесионера е образувано ново изп. дело № 141/2025 г. на *. С тези съображения моли за прекратяване на производството като недопустимо. Алтернативно оспорва иска и като неоснователен. Счита, че с оглед постановките на ТР № 3/28.03.2022 г. по т. д. № 3/2020 г. на ВКС следва да се вземат предвид единствено извършените след 26.06.2015 г. изпълнителни действия, тъй като преди тази дата давност не е текла, а изпълнителното дело е образувано през 2013 г.

Поддържа, че настъпилата по изп. дело № 1259/2013 г. перемпция е без правно значение за прекъсване на давността. Твърди, че в периода 18.10.2013 г. - 04.10.2021 г. по изп. дело № 1259/2013 г. са последователно предприемани изпълнителни действия, прекъсващи многократно давността на вземанията. Впоследствие давността е прекъсната отново на 10.02.2025 г. с входирането от страна на цесионера „Е.“ ЕООД на молба за образуването на ново изп. дело № 141/2025 г. на *, съединена с искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Посочва, че в хода на новообразуваното изпълнително дело давността е прекъсвана последователно в периода 18.02.2025 г. - 24.02.2025 г., поради което същата не следва да се счита за изтекла до момента на подаване на исковата молба. Твърди, че налице бездействие на кредитора по отношение събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист.

В молба от 06.02.2026 г. „Е.“ ЕООД излага, че по образуваното изп. дело погасителната давност срещу длъжника е била прекъсвана, доколкото са извършвани изпълнителни действия.

С протоколно определение от 24.03.2026 г. съдът е допуснал замяна на „*“ АД като 2 ответник по делото и е конституирал на негово място „Е.“ ЕООД на основание чл. 222 ГПК.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.

По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на 3 основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредиторавзискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и че ППВС № 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила.

С ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията, обективирани в изпълнителен лист от 02.10.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 38275/2013 г. на СРС, 27 състав, с който ** и С. Р. А. са осъдени солидарно да заплатят на „*“ ЕАД“ ЕАД сумата от 11792,21 лева, представляваща главница, сумата от 640,71 лева, представляваща наказателна лихва за периода 10.11.2011 г. – 12.09.2013 г. и сумата от 851,92 лева, представляваща разноски по делото.

Въз основа на него на 18.10.2013 г. е образувано изп. д. № 20138400401259 на *. С молбата за образуване на делото взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. Н а 04.11.2013 г. са изпратени запорни съобщения. На 18.11.2013 г. е наложена възбрана върху ид. част от имот на длъжника **. Н а 09.09.2014 г. са изпратени запорни съобщения. С молба от 27.01.2016 г. „Е.“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изп. дело. С молба от 01.06.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор на вземания на длъжника С. Р. А.. Н а 09.06.2017 г . е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника С. Р. А.. С молба от 29.03.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на задължените лица. На 11.04.2018 г. са изпратени запорни съобщения. С молба от 10.09.2019 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудови договори/пенсии на длъжника **. С молба от 13.09.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудови договори/пенсии на длъжниците. С молба от 27.09.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците в ** АД. На 04.10.2021 г. са изпратени запорни съобщения. С постановление от 29.10.2021 г. ЧСИ е прекратил производството по изп. дело.

Не се установява в рамките на двугодишния период от искането за налагане на запор на 10.09.2019 г. да са предприемани изпълнителния действия, водещи до прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следваща молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия е подадена на 13.09.2021 г. Поради това следва, че изп. д. 20138400401259 на * се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 10.09.2021 г. (с изтичането на две години).

Въз основа на същия изпълнителен лист на 10.02.2025 г. е образувано изп. дело № 20258400400141 на ЧСИ *, като с молбата за образуване е пискано налагането на запор върху банкови сметки на длъжниците, което е сторено на 17.02.2025 г., като на 18.02.2025 г. са изпратени запорни съобщения. С молба от 24.02.2025 г. взискателят е поискал налагане на 4 запор върху трудови договори/пенсии на длъжниците. С молба от 25.08.2025 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците. С молба от 09.09.2025 г. взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжниците.