Решение № 269 от 02.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Бургас , 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Недялка П. Пенева

Даниела Д. Михова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100500872 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена от Т. А. А. от ***, против Решение № 9/17.03.2021 г. по гр.д.498/2020 г. по описа на Поморийски районен съд, с което е развален, на основание чл.87, ал.1 ЗЗД, сключеният на 21.12.2015 г. Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 21.12.2015 г., обективиран в Нотариален акт № *** на нотариус Красимир Петков, рег. № 556 от Регистъра на НК, по силата на който Й.А. И. от ***, прехвърля на Т.

А. А. правото на собственост върху следните имоти: жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Ахелой, с площ 60 кв.м., с адрес ***; сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Ахелой, с площ 58 кв.м.; сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Ахелой, с площ 18 кв.м., и ¼ ид.част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Ахелой, с площ 1634 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана,, начин на трайно ползване - ниско застрояване, срещу задължението приобритателя да поеме лично или чрез трето лице гледането и издръжката пожизнено на прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот какъвто е водил докато е жив; и с което решение въззивникът Т.А. е осъден да заплати на въззиваемия Й.И. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 729.50 лв.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Твърди се, че правилно съдът е установил фактическата обстановка, вкл.обстоятелството, че към м.септември 2020 г. ищецът е изгонил от ответника А., като му заявил, че ще развали договора и сложил катинари на жилището, за да не допуска ответника и родителите му в имота си. Твърди се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че до този момент ответникът е предоставял необходимата издръжка на ищеца, а изгонването му от имота на ищеца не е по вина на ответника, а поради формирано вече решение на ищеца „гледането му“ да се осъществява от други лица. Твърди се, че съдът е установил, но не е съобразил, че 1 ответникът целенасочено е бил лишен, както от възможността да полага дължимите грижи, така и въобще от достъп до имота. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че след изгонването на ответника от имота, той е следвало да трансформира задължението си за гледане и издръжка в паричен еквивалент, тъй като такава трансформация не е била предмет на исковата молба, нито на договора за гледане и издръжка, нито на споразумение към него.

Твърди се, че към момента на отказа на ищеца от договора и уведомяването на ответника за това обстоятелства, исковата молба за разваляне на договора вече е била входирана в съда, а до този момент задължението за гледане и издръжка е било изпълнявано от ответника, т.е.ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което не следва да носи отговорност за промените в настроението и желанията на прехвърлителя. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Не се ангажират нови доказателства.

Въззиваемият-ищец Й. А. И. оспорва въззивната жалба като неоснователна с писмен отговор в законовия срок, както и с допълнително представено писмено становище.

Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Твърди се, че съгласно трайната и безпротиворечива съдебна практика, задължението на длъжника по по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка е неделимо и трябва да се изпълнява цялостно, точно, ежедневно и непрекъснато, в размера, съответстващ на вида и обема на дължимите и необходими на кредитора грижи и издръжка. Твърди се, че по делото не са събрани никакви доказателства, след напускането на имота, ответникът да е изпълнявал задълженията си по договора. Сочи се, че в отговора на исковата молба ответникът не излага твърдения, ищецът да е отказвал да приема предлаганите му грижи и издръжка. Твърди се, че дори това да е било така, ответникът не е предложил трансформиране на задължението си в пари, поради което е изпаднал в забава. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд са ясни, последователни и логични, поради което се претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния РС Поморие е образувано по исковата молба на въззиваемия-ищец Й. А. И. от *** за разваляне на сключения между него и ответника Т. А. А. от *** договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № *** на нотариус с рег.№ 556 на НК, с район на действие РС Поморие. Ищецът твърди, че на 21.12.2015 г. е прехвърлил на ответника свои недвижими имоти, находящи се в ***, срещу задължението поето от ответника да поеме лично или чрез трето лице издръжката и гледането му, като му осигури спокоен и нормален живот, като запазил правото си да ползва имота докато е жив. Твърди, че през януари 2016 г. ответникът и родителите му се преместили да живеят при него, но в средата на м.юни 2020 г. родителите на ответника се преместили в гр.Бургас и при него останал да живее само ответникът. Твърди, че от момента в който прехвърлил имота на ответника, същия не полагал грижи за него и не му давал издръжка, не го водил на лекар, не му купувал лекарства. Признава, че докато са живели при него родителите на ответника, майка му му е давала храна, но крайно недостатъчно /“по една порция храна на ден и то само в онези дни, в които в къщата се готвеше“/. Счита че е налице пълно неизпълнение на договора от страна на ответника, поради което желае развалянето му от съда.

Предявеният иск е с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

2

Ответникът е оспорил предявения иск. В законовия срок е представил писмен отговор на исковата молба, в който са изложени възражения, че договорът между страните е надлежно изпълняван от ответника, както и от неговите родители като се сочи, че за да осъществяват грижи и издръжка на ищеца, след сключването на договора ответникът и родителите му са се преместила да живеят при ищеца, извършили са ремонти в дома на ищеца, осигурявали са финансови средства, храна и отопление на ответника, както и всички хранителни и санитарни продукти. Твърди се, че ищецът е разполагал с пенсията си, тъй като след като е заплащал лично сметки от пенсията си, сумите по тези плащания са му били възстановявани от ответника и родителите му. Твърди, че праводателят не е бил лишен от социални контакти и не е имал проблеми с придвижването и никога между ищеца и него и родителите му не са възниквали конфликти и желанието на ищеца да развали договора е в резултат на намеса на други роднини – Г. Т. А., който след края на извънредното положение е започнал да посещавал ищеца и да му носи храна, като под негово влияние ищецът е променил отношението си към ответника.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е развалил процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, като е приел за доказано, че ответникът е неизправна страна по сключения договор, тъй като липсата на съдействие от страна на кредитора, каквото е налице в случая, не освобождава длъжника от поетите с договора задължения, и за да е изправна страна ответникът е трябвало да продължи изпълнението и да престира в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските по делото.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

На първо място съдът намира, че първоинстанционният съд е установил правилно и в пълнота фактическата обстановка, а изводите му по фактите са обосновани.

По делото не е спорно, а е видно и от представените доказателства, че с нот.акт №*** ищецът е прехвърлил собствения си недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт на ответника А. срещу задължение на ответника да поеме лично или чрез трето лице гледането и издръжката пожизнено на прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот какъвто е водил.

Не е спорно, че след прехвърлянето на имота, ответникът и родителите му са се преместили да живеят в процесни имот. Не е спорно, че ищецът сам, от собствената си пенсия /по-малко от 200 лв месечно/, е заплащал консумираните в имота електричество и ВиК услуги.

Не е спорно, че в началото на лятото на 2020 г. родителите на ответника са се преместили да живеят в гр.Бургас, където са живели до есента на 2020 г., а ответникът А. е останал да живее с ищеца в процесния имот до завеждането на делото – в средата на м.септември 2020 г. Не е спорно, че след завеждането на иска ответникът се е изнесъл от имота по настояване на ищеца. Не е спорно, че след като е напуснал процесния имот, ищецът не е предоставял грижи и средства да издръжка на ищеца.

Спорно по делото е: полагал ли е ответникът А., лично или чрез трето лице, уговорените в договора грижи за ищеца и предоставял ли му е необходимата издръжка, от началото на договора, до завеждането на иска, съотв.до изнасянето си от процесния имот.

3

Спорно е също, били ли са възстановявани от ответника А., заплатените от ищеца суми за ток и вода. Спорно още е, отказал ли е ищецът да съдейства на ответника при изпълнението на договора, съотв.отказал ли е да допуска ответника и родителите му до дома си /процесния имот/, и отказал ли е да получава предложените му грижи. На последно място е спорно между страните, следва ли уговореното в процесния договор предоставяне на грижи и издръжка да се компенсира в пари, в случай, че прехвърлителят откаже да приеме престацията в натура /грижи/.

С оглед показанията на разпитаните свидетели П.А. и Е.П., съдът приеме за доказано по делото, в периода от сключването на договора до началото на лятото на 2020 г. ответникът лично, и чрез трети лица – родителите си и особено чрез майка си – св.П. А., е изпълнявал поетите с договора задължения да предоставяне на грижи и издръжка на ищеца, дори е извършен ремонт на къщата, в която ищецът живее. По въпроса – предоставял ли е ответникът лично и чрез трети лица грижи и издръжка на ищеца в периода от сключването на договора през 2015 г. до началото на лятото на 2020 г., съдът кредитира показанията на двете свидетелки и не кредитира показанията на св. Г.А. – племенник на ищеца и чичо на ответника. Съдът отчита обстоятелството, че св.П.А. /като майка на ответника/ и св.Г.А.

/племенник на ищеца/ биха могли да са заинтересовани от изхода на спора, поради което преценява тези доказателства при условията на чл.172 ГПК. Показанията на св.П.А. кореспондират с показанията на св.Е.П. – съсед на ищеца и без родство със страните, за която свидетелка за съда не съществува основание да се съмнява в нейната непредубеденост. Показанията на св.П.А. кореспондират и с твърденията на самия ищец в исковата молба, по-скоро с признанието му, че докато са живели в имота родителите на ответника, майката на ответника му е носела храна, макар, според ищеца, недостатъчно и не всеки ден. Съдът приема за доказано, че в този период ответникът лично чрез своята майка, е полагал необходимите грижи за ищеца – „готвех всеки ден, чистех помещението му, каквото е имало за нас, това е имало и за него“ /св.П.А./; „Т. и П. и Н. много помагаха на дядо Й., те му носеха, готвеха му и се грижиха за него“, „П. се грижеше за дядо Д.…Влизала съм в стаята на дядо Д., беше чисто, подредено“ /св.П./.По отношение на заплащането на ток и вода, съдът приема за доказано от показанията на св.П.А., че след заплащането на тези консумативи от ищеца, сумите са му били възстановявани от ответника и родителите му.