Решение № 1180 от 07.12.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1180 гр. Добрич, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Генов при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело № 20223230101615 по описа за 2022 година

Производството е по чл.82 във връзка с чл.79 във връзка с чл.52 от Закона за задълженията и договорите.

Образувано е по искова молба на В. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с ЕИК 204219357, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети март“ №59, представлявано от управителя Тодор Илиев Гикински, по чл.82 във връзка с чл.79 във връзка с чл.52 от Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща причинени неимуществени вреди в резултат на неизпълнението на договорното задължение за доставка на вода, причинени от спирането на водоподаването в ползвания от него имот в гр. Балчик, вилна зона „***“, ул.“***“ №*** за периода от 25.06.2018 г. до 21.11.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (02.06.2022 г.) до окончателното плащане, а също и за присъждането на сторените разноски. В исковата си молба В. И. Д. сочи, че от 06.08.2012 г. е ползвател на вилно място с разположената в него двуетажна сграда в гр.

1

Балчик, вилна зона „***“, ул.“***“ №***; преди това със съпругата си е бил собственик на този имот; имотът е включен във водопроводната мрежа и се е захранвал с питейна вода от ответното дружество, като абонат е бил ищецът; той ползва посочения имот от 24 май до началото на октомври всяка година; на 25.06.2018 г. е било прекъснато водоподаването към имота от страна на ответното дружество; въпреки подадените молба за възстановяване на водоподаването и жалба до Районна прокуратура - Балчик то не е било възобновено; на 26.11.2018 г. абонатът е бил уведомен, че във връзка с приложени констативни протоколи и предписания дължи сумата в размер на 17015.43 лева; това е наложило предявяването на иск, въз основа на който е образувано гр. дело №41/2019 г. по описа на ДРС, като с влязлото в сила решение ответното дружество е било осъдено да възстанови захранването с питейна вода в ползвания имот, а също така е призната за установена недължимостта на посочената по-горе сума; възстановяването на водоподаването в имота е било извършено на 21.11.2019 г., поради което е бил лишен неправомерно от водоснабдяване на имота за 1 година, 5 месеца и 25 дни; въз основа на неправомерното прекъсване на водоподаването В. И. Д. е претърпял сериозни негативни последици от липсата на питейна вода през летния период, когато нуждите са били още по-осезаеми; невъзможно е било да осъществи елементарни хигиенни нужди като къпане, пране, миене на чинии, готвене, ползване на тоалетна; бил е принуден за неотложни нужди да пълни туби и бидони от естествените извори в гр. Балчик, които са на около 4 километра от вилния имот; за неговите заболявания е било противопоказно вдигането и носенето на тубите и бидоните с вода; от друга страна семейството и внуците са престанали да го посещават, тъй като са липсвали базови хигиенни условия; в резултат на всичко това е загубил обичайната си увереност, станал е подтиснат, не е можел да спи, а болките в областта на сърцето и ставите на коленете са зачестили; през периода от 28.06.2018 г. до 03.09.2018 г. е работил като оператор на пропускателен режим в к.к.“Албена“АД предимно на нощни смени и работата му е била силно възпрепятствана от липсата на вода; правото на достъп на човек до питейна вода е базово и основно човешко право, което в случая е било изцяло нарушено; осъществен е фактическият състав на чл.82 ал.1 във връзка с чл.79 от Закона за задълженията и договорите, което му дава право на претенция спрямо ответното дружество за обезщетение за причинените в резултат на 2 неправомерното спиране на водата неимуществени вреди; налице е неизпълнение на договорните задължения на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич във връзка с доставката на вода, като прекъсването на водоподаването е извършено неправомерно; в този смисъл е и Тълкувателно решение №4/29.01.2013 г. по тълкувателно дело №4/2012 г. на ОСГТК на ВКС; настоява за уважаването на предявения иск и присъждането на направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът е посочил, че предявеният иск е недопустим и неоснователен; ищецът е с постоянен адрес, който е различен от адреса на процесния имот; освен това той не е собственик на имота, а негов ползвател; според приложената справка от електронен карнет имотът е бил рядко посещаван; на 25.06.2018 г. служителите на ответното дружество са констатирали незаконно присъединяване, при което в съответствие с общите условия на оператора подаването и отвеждането на вода е спряно правомерно; едва с постановеното от Районен съд – Добрич решение по гр. дело №41/2019 г. лишаването от водоснабдяване е определено за неправомерно, но то няма обратно действие; недоказани са твърдяните от ищеца сериозни последици от прекъсването на водоснабдяването; В. И. Д. не посочва конкретни проявления на нервно и психическо разстройство, на физически и психически неудобства и дискомфорт, на емоционален стрес и притеснения; размерът на търсената сума също не е доказан; действията на ответното дружество не са били противоправни, а в съответствие с чл.50 от общите условия на дружеството и чл.37 от Наредба №4/14.09.2004 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството; настоява за отхвърлянето на иска и заплащането на сторените разноски.

В съдебното заседание ищецът чрез своя процесуален представител е посочил, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че въз основа на действията на ответното дружество по преустановяване на водоснабдяването на имот, намиращ се в град Балчик, вилна зона „***“, ул.“***“ №***, което ищецът е ползвал, са му причинени неимуществени вреди; съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите неимуществените вреди се определят от съда по справедливост, като претендираният размер от 1200 лева се явява доказан предвид установените със свидетелските показания вреди, които е търпял ищецът и то 3 в период на две лета; установено е, че именно във връзка с прекъсването на водоподаването са причинени неимуществените вреди на В. И. Д.; доказана е връзката между неимуществените вреди и неизпълнението на договорните задължения от страна на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич; между страните има влязло в сила решение по гр. дело №41/2019 г. по описа на ДРС, като следва да бъдат зачетени обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо; моли за уважаването на исковата претенция и присъждането на сторените по делото разноски.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество, той е основателен.

Съгласно чл.82 от Закона за задълженията и договорите обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението; ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

Според Тълкувателно решение №4/29.01.2013 г. по тълкувателно дело №4/2012 г. на ОСГТК на ВКС отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора е прекъснал електроснабдяването на потребителите, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението, а когато е била установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. Отговорността на другите обществени доставчици, включително водоснабдителните предприятия, когато в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора са прекъснали водоподаването към потребител, също е договорна. В този смисъл е и най-новата практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в Определение №50764/26.10.2022 г. по гр. дело №714/2022 г. на I I I г.о. на ВКС, а също и практиката на останалите съдилища в страната – Решение 4

№164/18.04.2017 г. по в. гр. дело №139/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

В настоящия случай всички предпоставки за ангажирането на отговорността н а „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич са налице. От представения препис от Решение №749/28.06.2019 г. по гр. дело №41/2019 г. по описа на ДРС (на лист 7 – 9 от делото), за което в отговора си на исковата молба самият ответник е посочил, че е влязло в сила на 19.07.2019 г. (в този смисъл е и извършената служебна справка за движението на гр. дело №41/2019 г. по описа на ДРС), става ясно, че ответното дружество неправомерно е прекъснало водоподаването към процесния имот на 25.06.2018 г. и е осъдено да го възстанови. В този смисъл са и представените с отговора на исковата молба 5 броя констативни протоколи от 25.06.2018 г.

Водоподаването е било възстановено едва на 21.11.2019 г. в съответствие с постановеното съдебно решение по горното дело и извършените процесуални действия по изпълнително дело №2241/2019 г. по описа на СИС при ДРС, доказателство за което е констативният протокол от 21.11.2019 г. (на лист 32 от делото). От представените от ответното дружество писмени доказателства е видно, че през процесния период, а и към настоящия момент абонат относно този имот е В. И. Д.. Същият е представил нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 06.08.2012 г., според който при прехвърлянето на имота е запазил пожизненото си право на ползване върху процесния имот. Доказана е и последната предпоставка за уважаването на предявения иск – претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението. Разпитаните в съдебното заседание свидетели Х. Г. Х. и В. И. В. сочат, че прекъсването на водоснабдяването е причинило на В. И. Д. значителни неимуществени вреди – през процесните години той е прекарвал по около 4 месеца през лятото на вилата и поради липсата на вода в имота се е налагало да се снабдява с такава от обществени чешми в гр. Балчик, които са били отдалечени; пълненето, носенето и разтоварването на големи съдове с вода му е причинявало болка поради неговите заболявания – диабет и високо кръвно; трудно се е обслужвал поради липсата на течаща вода; ползването на тоалетната е създавало значителни неудобства; не е можел да използва перална машина и се е налагало да пере на ръка; поради липсата на вода съпругата му и внуците му не са можели да го посещават. Съгласно чл.52 от Закона за задълженията 5 и договорите обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неговата цел е да компенсира в максимална степен причинените на ищеца неимуществени вреди (претърпените от него болки и страдания), възникнали от деянието. Последиците от посочените преживявания и затрудненията във връзка с възрастта на ищеца и неговите заболявания (за които има представени и писмени доказателства – на лист 11 – 12 от делото) са били сериозни. Съобразявайки указанията, дадени в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, а именно преценката за справедливост въз основа на обективно съществуващите обстоятелства – характер на увреждането, начин на извършването му, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, ДРС счита, че сума в размер на 1200 лева в пълен размер репарира причинените на В. И. Д. неимуществени вреди (претърпени болки и страдания), поради което искът по чл.82 във връзка с чл.79 във връзка с чл.52 от Закона за задълженията и договорите следва да бъде изцяло уважен, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (02.06.2022 г.) до окончателното плащане.