Акт от 20.11.2023, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1149

Бургас, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 1758 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.54, ал.4 и чл.53б, ал.5, т.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано по жалба от „ИФ ФАВОРИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, *** (магазин „Шкода“), чрез управителя С.Т.С., против Заповед № 18-9454-08.09.2022 г. на началника на СГКК – Бургас в частта, с която се отказва изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Китен, състоящо се в нанасяне на сгради с проектни идентификатори: ***;

***; ***; ***; ***;

***; ***; ***.

Твърди се, че заповедта е незаконосъобразен административен акт – издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправни разпоредби и не е съобразена с целта на закона. Сочи се, че административният орган незаконосъобразно приел, че искането се процедира на различни правни основания предвид засягането на имоти в урбанизирана и такива в неурбанизирана територия. Правното основание за нанасяне на съществуващите сгради било чл.74, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Неправилно началникът на СГКК – Бургас приел, че е налице спор за материално право по смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.70, ал.4 от Наредбата. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, със задължителни указания по прилагането на закона. Ангажират се доказателства.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател се представлява от упълномощени процесуални представители, които поддържат жалбата и ангажират доказателства. По същество се излага становище, според което въпреки многобройните процесуални действия и събраните доказателства, правният спор се свежда до това дали са налице сгради, обекти на кадастъра, които трябва да бъдат отразени в кадастралната карта. Такива били налице и единствено следвало да бъдат отразени в нея. Собствеността върху тези сгради била без значение за правния спор. Иска се отмяна на процесната заповед в обжалваната част.

Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от заинтересованата страна.

В указан от съда срок се представят писмени бележки с вх.№ 9793/04.10.2023 г., в които, чрез процесуалните представители, дружеството изразява становище по фактите и по приложимото право.

Ответникът –

Началник на СГКК Бургас представя административната преписка по опис с придружително писмо, в което изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

В съдебно заседание, чрез упълномощен представител оспорва жалбата и представя писмено становище по възраженията в нея. По същество сочи, че от представените доказателства, вкл. извършените съдебно-технически експертизи, не се установяват обстоятелства, които да обосноват основателност на оспорването.

Иска жалбата да бъде отхвърлена и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

В писмена защита излага подробни съображения по съществото на спора, с които обосновава законосъобразност на оспорената заповед.

Заинтересованата страна Община Приморско участва в съдебното производство чрез упълномощен представител. Оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена. Изтъква, че подробни съображения за неоснователност на искането за промяната на кадастралната карта е изразено още в производството пред административния орган, като изцяло поддържа същото. Сочи, че в настоящото производство не се разглежда спор за материално право. Документите за собственост, които са представени от страните, не удостоверяват собственост на жалбоподателя върху процесните имоти, което от своя страна води до недопустимост на самото искане за промяна на кадастралната карта и кадастралните регистри. Иска присъждане на разноски.

Факти:

Със заявление вх. № 01-351651-21.06.2022 г. на СГКК Бургас, дружеството – жалбоподател поискало изменение на КККР за имоти с идентификатори ***, *** и *** чрез нанасяне на сгради в тях, съгласно проект за изменение на КККР, приет с удостоверение № 25-185637-21.06.2022 г. на СГКК Бургас и приложение (л.68-70).

С уведомление изх. № 24-18814-28.06.2022 г. СГКК Бургас уведомила Община Приморско и Флагман хотел АД за поисканото изменение на КККР с указание за изразяване на становище по него (л.65).

С възражение вх. № 02-786-11.07.2022 г. (л.43) и вх. № 02-858-28.07.2022 г.

(л.37) Община Приморско изложила съображения срещу допустимостта и основателността на направеното искане за изменение на КККР и представила доказателства във връзка с възражението.

Със заявление peг. № 01-411323-19.07.2022 г. (л.39) ИФ Фаворит ООД изразил становище по възражението от община Приморско и поискал издаване на заповед за одобряване на поисканото изменение на КККР.

Със

Заповед № 18-9454-08.09.2022 г. (л.29-34) началникът на СГКК Бургас постановил изричен отказ да измени КККР на гр. Китен, състоящо се в нанасяне на сгради с проектни идентификатори ***; ***; ***;

***; ***; ***; *** и

***. Със същата заповед е одобрено нанасянето на сгради с проектни идентификатори ***, ***, ***, *** и

*** в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Китен.

В мотивите на административния акт, в обжалваната част, е посочено, че в кадастралния регистър, като титуляр на правото на собственост върху засегнатите поземлени имоти, ПИ *** и ***, е вписана Община Приморско.

Тези имоти били отразени в КК на гр. Китен като урбанизирана територия, поради което производството следвало да се проведе с правно основание чл.51, ал.1, т.2, вр с чл.54, ал.1 и 4 от ЗКИР и чл.70 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за ССПКККР, в хипотеза на грешка или непълнота.

Описано е, че с депозираното възражение общината заявила категорично несъгласие с исканото изменение на КККР на гр. Китен по отношение на собствените на общината поземлени имоти. Описани са приложените към възражението доказателства за собственост. Разгледано е становището и на заявителя/жалбоподател, че сградите били самостоятелен обект на кадастъра и следвало да бъдат отразени. Обсъдени са приложените доказателства.

Административният орган приел, че съгласно представените от Иф фаворит ООД доказателства за собственост, същият притежавал сгради, които в къмпинг Китен попадат в имоти № 31 и № 126, които по одобрената през 2007 г. КККР на гр. Китен се идентифицират с имоти с идентификатори *** и ***. Искането касаело нанасяне на 8 сгради в други поземлени имоти, а именно ПИ *** и ***, представляващи урбанизирана територия, за които не се спори че не са собственост на молителя, а на Община Приморско.

На следващо място е посочено, че въз основа на представените доказателства следва да се приеме, че исканите за нанасяне в ПИ *** и ***, 8 бр. сгради, представляват обект на кадастъра по смисъла на чл.23, т.2 от ЗКИР във вр. с § 1, т.16 от ДР на ЗКИР. Те биха подлежали на нанасяне в КК, тъй като са обект на кадастъра различен от поземления имот върху който се нанасят, но при доказване от молителя, че са били налични на терена (в имота) към момента на одобряването на КККР на гр. Китен – 21.12.2007 г., защото са съществували на място, но не са били отразени в картата, което щяло да представлява твърдяната по заявлението непълнота или грешка. За да се иска нанасянето на сграда в чужд имот, молителят следвало да обоснове своя правен интерес – своето право на собственост върху тази сграда, респ. друго вещно право за нея, тъй като с отразяването й безспорно ще се засегне правото на собственика (носителя на др. вещни права) на поземления имот, върху който ще бъде нанесена сградата, като отделен обект на кадастъра.

Изложено е още, че въз основа на доказателствата по преписката не се установило молителят да притежава вещни права върху процесните сгради с идентификатори ***; ***; ***; ***;

***; ***; *** и ***, тъй като съгласно представените от него документи, неговият сграден фонд не се намира в поземлени имоти ПИ *** и *** по КК на гр. Китен. Не се установила и идентичност по местоположение (граници), площ и предназначение на притежаваните по документите за собственост на молителя сгради, с осемте сгради, предмет на изменението.

Според издателя на заповедта, молителят и община Приморско претендират вещни права върху посочените 8 бр. сгради, но собственикът на поземления имот възразява по тяхното отразяване в КК. Така адм. орган приел, че по отношение на сградите – като обект на кадастъра, е налице спор за материално право по смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.70, ал.4 от приложимата Наредба за ССПКККР от 2016 г.

Това било така, тъй като от изразените по преписката становища, адм. орган не можал да заключи безспорно, че между страните няма спор, относно това дали исканите за нанасяне с проекта сгради, съответстват на действителното местоположение, граници и размери на сградите на терена.

На следващо място са изложени съображения, че по преписката липсват доказателства, установяващи че сгради с идентификатори ***;

***; ***; ***; ***;

***; *** и ***, като обекти на кадастъра по чл.23, т.2 от ЗКИР във вр. с § 1, т.16 от ДР на ЗКИР, са съществували в имоти *** и *** към момента на одобряването на КККР на гр.

Китен – 21.12.2007 г. и не са били отразени в нея. В подкрепа на този извод е посочено становището, в което се твърди че сгради *** и ***, ще бъдат годни за употреба по предназначение едва след приключване на ремонта, респ. реконструкцията им. Така, недоказано останало твърдението, че при одобряване на КККР за територията на гр. Китен е допусната непълнота в данните за процесиите сгради (тъй като кадастърът следва да отразява действителното състояние на имотите – обект на кадастъра, като ги определя чрез тяхното местоположение, граници/очертание и размери), които макар и съществуващи, не са били отразени в картата.

По изложените съображения с обжалваната заповед, в обжалваната част, е отказано изменение в КККР на гр. Китен, състоящо се в нанасяне на сгради с проектни идентификатори: ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***.

За установяване на факти от значение за спорното право е допуснато извършването на основна и допълнителна комплексна съдебно-технически експертизи.

Вещото лице по основната експертиза е установило, че сгради с проектни идентификатори ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***;

*** са обслужващи сгради в къмпинг Китен. Сгради 2 и 3 са бунгала, сграда 4 е тоалетна, сгради 5, 6 и 7 са административни сгради, сграда 8 е баня, а сграда 9 – магазин. Сградите са с метална или дървена конструкция и са неподвижно закрепени към бетонова фундаментална плоча. Според експерта, сградите подлежат на нанасяне в кадастралната карта.

На следващо място експертът сочи, че територията на процесните имоти попада в картата на възстановената собственост и имотите са съществували още в плана за земеразделяне (картата на възстановената собственост) и като такива са били пренесени автоматично върху кадастралната карта без да са извършени преки геодезически измервания. Установил е още, че за с. Китен има кадастрален и регулационен план от 1970 г., на който план не са нанесени къмпинг Китен и сградите в него. Има и кадастрален план, одобрен със заповед № РД-02-14-2184/20.12.2000 г., на който са нанесени сгради ***;

***; ***; ***; ***;

***, като сгради ***; *** не са нанесени в кадастралния план.

Експертът сочи, че в специализираната карта на морски плаж „къмпинг Китен” приета с протокол № 21-232/13.05.2015 г. на АГКК са нанесени сгради 5, 6, 7, 8 и 9. Сградите са стари, на някои от тях покривните конструкции са компроментирани, намират се в края на експлоатационния си период. Сградите не са нанесени в плана от 1970 г., поради което експертът прави заключение, че тогава не са съществували, не са построени и след 1989 г., тъй като тогава вече се говорело за реституция.