Определение № 909 от 27.09.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 506/2024
- Вид
- Определение № 909
- Подписан
- 27.09.2024
- В сила
- 27.09.2024
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.35 · Закон за Българската народна банка
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 909 гр. Стара Загора, 27.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500506 по описа за 2024 година Обжалвано е разпореждане № 1254 от 12.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 729/2024 г. по описа на Районен съд - Чирпан, с което е отхвърлено заявлението на „Ю.Б.“ ЕООД против С. С. Т. от с. З., *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта, в която се претендират възнаградителна лихва в размер на 61,07 лв. за периода 12.06.2024 г. до 01.08.2024 г., обезщетение за забава в размер на 218,12 лв. за периода от 12.06.2024 г. до 07.08.2024 г., както и такса за разглеждане в размер на 205,06 лв.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения за това, че ГПР не надвишава императивно определената от законодателя граница, както и съображения относно дължимостта на обезщетението за забава и таксата за разглеждане, позовавайки се на договора за кредит и рамковото споразумение/общите условия на „Ю.Б.“ ЕООД. Моли, съдът да отмени разпореждането в обжалваната част.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:
Производството по делото е образувано пред Районен съд - Чирпан по заявление на Ю.Б.“ ЕООД против С. С. Т. от с. З. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 936,69 лв. - главница; 61,07 лв. лихва за периода 12.06.2024 г. до 01.08.2024 г., обезщетение за забава 218,12 лв. за периода 12.06.2024 г. до 07.08.2024 г., такса за разглеждане в размер на 205,06 лв. Посочено е, че вземането произтича от договор за кредит от 13.03.2024 г. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от 01.08.2924 г.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частта му в която се претендира 1 заплащане на 61,07 лв. лихва за периода 12.06.2024 г. до 01.08.2024 г., обезщетение за забава 218,12 лв. за периода 12.06.2024 г. до 07.08.2024 г. и такса за разглеждане в размер на 205,06 лв. Съдът е приел, че уговорката в процесния договор за кредит за заплащане на ГПР над законовия максимален предел е нищожна поради противоречието й със закона и с добрите нрави.
Видно от представения от заявителя договор за кредит ГПР бил в размер на 59.14 %, който размер бил в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
На второ място, заповедният съд е приел, че начислените разходи за такса в размер на 205.06 лв., дължима считано от 13.03.2024 г. за събиране на вземането поради забава в плащането, се претендира неоснователно като дължима. Размерът на таксата бил посочен в договора. Същата се дължала изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. Поради това стойността на кредита се оскъпява с разходи, които реално не са извършени, което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя за сметка на длъжника. Такава уговорка се явява нищожна поради противоречие и с добрите нрави.
Освен това съдът е приел, че ГПР бил определен в Рамково споразумение за потребителски кредити общо, без да сочи параметрите на всеки един от компонентите, включени в него при отчитане на законовите допускания по Приложения № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, а съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката. Приел е, че в процесния договор при посочен размер на ГПР от 59,14 % не е ясно какви точно допускания съдържа, не е налице изрично и изчерпателно изброяване всички разходи, които са свързани с кредита. Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.
Частната жалба е основателна.
Съгласно чл.411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението трябва да е 2 редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че не са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 ГПК, тъй като договорът не е нищожен поради противоречието му с нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. За м. март 2024 г. основният лихвен процент, обявен от БНБ на основание чл.35 от ЗБНБ, е 3,80 %.
Следователно законната лихва е в размер на 13,80 % (размерът на законната лихва е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на забава, увеличен с 10 процентни пункта). Петкратният размер е равен на 69 %. Видно е, че уговореният ГПР е по-нисък – 59,14 %.
Неоснователно е приетото в обжалваното разпореждане, че не е ясно какви точно допускания съдържа ГПР, не е изрично посочено и изчерпателно изброени всички разходи, които са свързани с кредита. ГПР е посочен в договора за кредит. Непосочването на начина, по който е изчислен съобразно условията по приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК, е от такова естество, че не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Както бе посочено по-горе, в процесния договор ГПР е посочен в конкретен процент по ясен и недвусмислен начин и липсата на конкретни данни не би попречила на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
Неоснователно е прието в обжалваното разпореждане, че претендираната сума от 205,06 лв. Видно е от съдържанието на договора, че това не е такса за събиране на вземането поради забава в плащането, а такса за разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Ал.2 на същия текст е неприложима в случая, тъй като не се касае за такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като той все още не е отпуснат. Става въпрос за други такси, различни от таксите за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Без значение е обстоятелството как е уговорено заплащането на тази такса (предварително или заедно с месечните погасителни вноски), доколкото става въпрос за изпълнение на задължение, което законът допуска, че може да стане в уговорен между страните по договора начин и време.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за 3 издаване на заповед за изпълнение.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане с № 1254/12.08.2024 г., постановено по ч.гр.д.
№ 729/2024 г. по описа на Районен съд – Чирпан и ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на Ю.Б.“ ЕООД, ако са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4