Определение № 329 от 18.10.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 329 гр. Търговище, 18.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. И.

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500049 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

По делото има постановено решение на 01.08. 2024 г.

След съобщаването му на страните, от страна на ищците, чрез адвокат А. постъпи молба за промяна на решението в частта за разноските.

Той моли за промяна както по отношение на разноските, които неговите доверители следва да заплатят на ответниците, така и по отношение на присъдените в негова полза разноски. Освен това счита, че след като съдът определя по-голям размер на обезщетенията за двама от доверителите му, то промяна следва да има и по отношение на разноските, които са му присъдени пред първоинстанционния съд. В молбата се позовава от една страна на това, че на третото лице също следва да бъдат възложени разноски, защото решението е обжалвано от него в осъдителната част и с действията си е предизвикало до голяма степен въззивното производство. От друга страна се позовава на Наредбата за размерите на минималните адвокатски възнаграждения като подробно посочва какво възнаграждение следва да му бъде определено по всеки от исковете. Счита, че съдът неправилно е определил и разноските, които доверителите му следва да платят на 1 ответниците. Затова моли за изменение на решението в частта за разноските в посочения в молбата смисъл.

Отговор на тази молба е постъпил само от ответника „АвтомагистрА.

Черно море“ АД гр. Шумен, чрез адвокат Д.. Тя оспорва молба и моли да бъде оставена без уважение.

Освен тази молба, съдът, в производството по чл. 247 от ГПК, по молбата, подадена от „Винс ин хок“ ЕООД, вх. № 3221 от 26.08. 2024 г., беше сезиран и с искане да се допусне поправка и по отношение на разноските на този ответник. Съдът бил приел, че няма представени доказателства за плащане по банков път. Това обаче не било вярно, защото имало представени такива доказателства – извлечение от банкова сметка. Тази молба обаче съдът приема като такава за изменение на решението в частта за разноските, а не като молба за поправка на ОФГ. В случая не става дума за грешка в каквито и било изчисления на съда, а за фактическа констатация, че липсват доказателства за плащане. И след като тези констатации се оспорват, то молбата следва да се приеме като такава за изменение на решението в частта за разноските.

В тази част нито една от страните не е взела становище по молбата.

Съдът, като се запозна с оплакванията по жалбата, установи следното: в мотивите на решението по отношение на разноските е прието следното:

„От представените по делото доказателства е видно, че ищците претендират разноски по реда на чл. 38 от ЗА за адвокат А.. Нямат други разноски.

„Винс ин хок“ ЕООД са внесли държавна такса в размер на 1261,40 лв., има договор за правна помощ с двамата адвокати Г. С., но няма доказателства, че сумата от 10 000 лв. е внесена по банков път. Т.е. разноските им са в размер на 1261,40 лв.

„АвтомагистрА. Черно море“ имат разноски за 1261,40 лв. д.т. и 10 000 лв. адвокатски хонорар. Т.е. разноските им са в размер на 11 261,40 лв.

„ОЗК Застраховане“ АД като трето лице нямат право на разноски.

С оглед на представените по делото доказателства за адвокатските хонорари на ответниците и предвид правната сложност на делото, това, че адвокат А. представлява трима ищци, съдът му определя адвокатски хонорар 2 в размер на 10 000 лв. за цялото производство, общо за тримата от ищците – съответен на този на ответниците. Предвид обжалваемия интерес и уважаването частично на жалбите на ищците съдът намира, че общо жалбите са били основателни на 38%. Затова на адвокат А. следва да се присъди сумата от 3800 лв. – 38% от 10 000 лв. Отчитайки това, че в осъдителната част по исковете на Р. и Б. ответниците не са подА. жалби, но са дА. повод за подаването на такива, както и това, че жалбата им по отношение на иска на Г. е изцяло неоснователна, ако не се отчита последващото плащане, то съдът намира, че на тях им се дължат разноски само за адвокатските хонорари в размер на 50%, според уважения размер на жалбата на другата страна и според това, че по отношение на Г. жалбите им са изцяло неоснователни. Тези разноски обаче се дължат само за адвокатски хонорар, защото за държавната такса разноските са по изцяло неоснователна жалба. С оглед на това на „АвтомагистрА. Черно море" се дължи заплащането на сумата от 5000 лв. за адвокатски хонорар. Тя следва да бъде заплатена от ищците – Г. 1000 лв., а останА.те двама по 2000 лв. Те не дължат солидарно заплащане, а всеки според участието си, защото всеки иск е отделен.“

На първо място, по молбата на „Винс ин хок“ ЕООД, съдът отново провери всички доказателства по делото. Към въззивната жалбата на л. 3 има доказателства за внесена държавна такса. За първото заседание, проведено на 13.05. 2024 г. има представено пълномощно за двамата адвокати, в което е вписано, че се заплаща сумата от 10 000 лв. на адвокатското дружество, по банков път. Към това пълномощно няма представени доказателства за плащане – л. 137 от делото. На следващото заседание „Винс ин хок“ ЕООД не са представяли доказателства. Такива има представени от другия ответник „АвтомагистрА. Черно море“ АД – заедно със списък на разноските и с доказателства за плащане – л. 167 – 169 от делото. Съдът не откри и списък с разноските на „Винс ин хок“ ЕООД.

С оглед на това молбата за изменение на решението в тази част следва да се счита за недопустима. Ако беше допустима, би била неоснователна.

По отношение молбата на адвокат А.. На първо място, съдът следва да отбележи, че по отношение на доводите относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид цената на иска, то същите са неоснователни. Съдът не го е посочил в мотивите си изрично, защото след 3 решението на СЕС от месец януари 2024 г. по този въпрос, след инициираните законодателни промени по отношение на начина, по който се определят адвокатските хонорари, то би следвало по тези въпроси да не се повдига дискусия. Каквито и да било минимални размери на адвокатските хонорари при осъществена процесуална защита не са обвързващи за съда. Още по-малко това може да зависи от цената на иска. С оглед на това, че адвокат А. защитава ищците при условията на чл. 38 от ЗА, то в правомощията на съда е да определи неговия хонорар. Съдът намира, че същият е определен равностойно, в размер на 10 000 лв. и спрямо това, което са посочили и ответниците по делото за собствените си хонорари. Съдът счита, че това е едно достойно възнаграждение, съобразено както с вложените усилия от адвоката, така и с правната сложност на делото. А следва да се има предвид и това, че се касае за производство пред втората инстанция, където вложените усилия са по-малко. С оглед на това съдът не намира основания за промяна в становището по отношение на определения размер на адвокатския хонорар.

По отношение на това какъв процент от жалбата е уважен и как следва да се процедира – дА. с оглед на уважените размери на исковете или с оглед на уважения размер на жалбата. В случая, с оглед сложността на производството и множеството жалби, които бяха различни, с различно естество на разноските, съдът беше значително затруднен. Едва ли може в конкретния случай да има абсолютна прецизност. Това важи както за разноските на ищците, така и за разноските на единия ответник. Но съдът няма основания да промени становището си, че разноските следва да се определят с оглед резултата от основателността на жалбите, отчитайки и това дА. е имало повод да бъдат подавани.

Тук отново следва да се посочи, че решението в осъдителната част е обжалвано изцяло само от третото лице „ОЗК Застраховане“ АД.

Благодарение на тази жалба беше постигнат и крайният резултат – да се намалят присъдените суми с оглед на постъпилите плащания.

Ответниците са го обжалвА. само по отношение на първата ищца. И ако не беше жалбата на третото лице, съдът нямаше да има каквито и да било основания да се произнася, защото би постановил едно недопустимо решение.

Независимо от това обаче, до голяма степен жалбата на третото лице също е неоснователна. Именно заради неговите искания беше проведено и 4 второ съдебно заседание, което наложи допълнителни усилия от страна на адвокат А.. С оглед на това, независимо че съдът е отчел разноските с оглед уважения размер на жалбата, то справедливо е третото лице също да поеме част от разноските и то тази част, която наложи допълнителни усилия от страна на адвоката на ищците. Съдът намира, че справедливият размер на адвокатския хонорар в този смисъл следва да бъде в размер на 2500 лв.

Няма как съдът да определя отделен хонорар на адвоката, определяйки му поотделно хонорар за защитата срещу всеки от двамата ответници и отделно срещу третото лице. Защитата се осъществява цялостно по въззивното производство. Затова и размерът на дължимите суми се определя с оглед обжалваемия интерес и уважения размер на жалбата на ищците. В случая обаче, предвид сложността на делото, съдът приема доводите, че и третото лице следва да понесе отговорност за разноските пред втората инстанция.

По отношение на промяната на разноските за адвокатски хонорар с оглед определения по-висок размер на обезщетенията. В тази част обаче в жалбата против решението не е посочено нищо. С оглед на това съдът няма основания да се произнася по този въпрос, защото той касае правилността на решението на първата инстанция. След като не е бил повдигнат в жалбата, няма как и съдът да се произнася по него.

Решението следва да се измени в частта за разноските, като се осъди третото лице да заплати сумата от 2500 лв. на адвокат А..

В останалата част молбата е неоснователна.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 105 от 01.08.2024 г. на ОС – Търговище, по в.гр.д.

№ 49/ 2024 г., В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като допълва диспозитива със следното:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –

Застраховане“ АД, гр. София, ЕИК 121265177, да заплати на адвокат Б. А. А. от гр. София, сумата от 2500 лева, разноски по делото, съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и на основание чл. 38 от ЗА.

5

В останалата част оставя молбата на адв. А. без уважение.

Оставя без разглеждане молбата на „Винс ин хок“ ЕООД гр. Шумен за промяна на решението в частта за разноските, обективирана в молбата за поправка на ОФГ вх. № 3221 от 26.08. 2024 г., като недопустима, предвид липсата на списък с разноските.

Определението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6