Акт от 27.09.2019, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- 257/2019
- Подписан
- 27.09.2019
- В сила
- 27.09.2019
Цитирани разпоредби
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, пр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "е" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а, б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 189 гр. Сливен, 27. 09. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 257 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от П.С.Г. с адрес: ***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 19-1670-000046 от 07.06.2019 г., издадена от Началника на РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 180 дни. В жалбата си оспорващият твърди и излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалния закон. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като прецени наведените в жалбата доводи, становището на оспорващия, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на
ОД на МВР– Сливен, Началникът на РУ – Сливен към ОД на МВР – Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
На 18.11.2014 г. на оспорващия П.С.Г. с ЕГН: **********, е издадено СУМПС № *********, валидно до 18.11.2019 г.
На 04.06.2019 г. от Началника на Група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, на оспорващия Г. е издадена ЗППАМ № 19-1670-000044, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка, за това, че на 04.06.2019 г. около 13:35 ч. в гр. Сливен е управлявал МПС с Рег. № ******, без документ за сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. На същата дата е издадена застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с данни за МПС – товарен автомобил с Рег. № ******, валидна от 17:05:08 ч. на 04.06.2019 г. до 23:59:59 ч. на 03.06.2020 г.
На 07.06.2019 г. на П.С.Г. е съставен от служител на
РУ на МВР – Сливен, АУАН Серия АА бл. № 277323, връчен му на същата дата, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за това че на 07.06.2019 г. около 14:00 ч., в гр. Сливен, по бул. „Родопи”, до сервиз SOS, в посока запад-изток, е управлявал МПС с Рег. № ******, след като СУМПС е отнето по административен ред, считано от 04.06.2019 г.
На 07.06.2019 г. от Началника на РУ към ОД на МВР –
Сливен, РУ Сливен, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 19-1670-000046. С нея на оспорващия П.С.Г. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети 2 броя рег. табели на МПС - ******. В мотивите на заповедта е посочено, че на 07.06.2019 г. около 14:00 ч., в гр. Сливен, по бул.
„Родопи”, до сервиз SOS, в посока запад-изток, водачът Г. като управител и собственик на фирма „Гецови-Сливен“ ООД, е управлявал МПС с Рег. № ******, след като СУМПС е отнето по административен ред на 04.06.2019 г.; съставен е АУАН АА бл. № 277323 / 07.06.2019 г.
Търговско дружество „Гецови-Сливен“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, е със съдружници и управители: П.С.Г. и Н. С.Г. /видно от разпечатка от Търговския регистър при Агенция по вписванията/.
Към датата на издаване на оспорената заповед – 07.06.2019 г., МПС с Рег. № ****** е регистрирано в АИС – КАТ на името на „Гецови-Сливен“ ООД с ЕИК: ********* – като негов собственик /видно от справка от АИС- КАТ/.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 13.06.2019 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството на съда на 25.06.2019 г., от което следва, че е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, след като свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 – за срок от 6 месеца до една година.
В разглеждания случай е установено, че на 07.06.2019 г. процесното превозно средство е било управлявано от водач, чието СУМПС е било временно отнето по реда на чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, с което е нарушена разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Но оспорената заповед е издадена по отношение на ненадлежен адресат – оспорващия П.С.Г.. От доказателствата по делото е установено, че към датата на издаване на заповедта – 07.06.2019 г., процесното превозно средство е собственост на търговско дружество „Гецови-Сливен“ ООД, а П.С.Г. е един от неговите съдружници и управители. Обстоятелството, че Г. е съдружник и управител в дружеството не му придава качеството на собственик на превозното средство, чиито регистрационни табели са отнети с налагането на ПАМ.
Адресат на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП може да бъде само лицето, визирано в правната норма – субектът, по отношение на когото законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ, и това е собственикът на МПС – в случая търговско дружество „Гецови-Сливен“ ООД.
Изложеното е достатъчно основание за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ, тъй като негативните й последици касаят различно от собственика лице.
В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България: Решение № 14649 от 28.11.2018 г. по адм. дело № 5977 / 2018 г., Второ отделение; Решение № 2810 от 06.03.2018 г. по адм. дело № 832 / 2018 г., Седмо отделение.
По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР – Сливен, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 510 лева, от които: 10 лева - платена държавна такса, и 500 лева - договорено и внесено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1670-000046 от 07.06.2019 г., издадена от Началника на РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен, с която на П.С.Г. с ЕГН: **********,***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП– прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 180 дни, като са отнети 2 бр. рег. табели - ******.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Сливен, да заплати на
П.С.Г. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: