Решение № 3390 от 19.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3390 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20251100501474 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 23133/19.12.2024 г., постановено по гр. д. № 55910/2024 г., по описа на СРС, 168 състав, ЗАД “Далл Богг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, е осъдено да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4427,74 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., вследствие на настъпило застрахователно събитие от 20.04.2023 г., за което при ищеца е била образувана щета № **********, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на исковата молба – 19.09.2024 г., до пълното изплащане на сумите, като искът е отхвърлен за разликата над уважената част от 4427,74 лв. до пълния претендиран размер от 4959,16 лв. Между страните е разпределена съответно и отговорността за разноски, съобразно изхода на делото.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, в която исковата претенция е уважена за сумата над размера от 2226,37 лв. до размера от 4427,74 лв., или за разликата от 2201,37 лв., е постъпила въззивна жалба с вх. № 13127/15.01.2025 г., подадена от ответника в 1 първоинстанционното производство ЗАД “Далл Богг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, чрез юрк. Б., в която се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Въззивникът твърди, че е заплатил на ищеца сумата от общо 2321,38 лв., от които 2201,37 лв. – главница, 95,01 лв. – законна лихва върху платената главница от датата на депозиране на исковата молба до датата на плащането, както и 25 лв. – ликвидационни разноски.

Намира, че първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение направеното от ответника възражение за съпричиняване, доколкото от събраните по делото доказателства се установявало, че към момента на настъпване на процесното ПТП застрахованият по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца автомобил е бил паркиран на място, където е била въведена забрана за паркиране на МПС. Предвид това, застрахователното дружество – въззивник поддържа, че произшествието не би настъпило, ако увреденото МПС не е било паркирано в забранен за това участък и водачът му се е намирал в автомобила, а не извън него. Посочва, че е налице съпричиняване в размер от 50%, което неправилно не е било отчетено от първата инстанция. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друг акт по съществото на спора, с който исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира и присъждането на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 31821/30.01.2025 г., подаден от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, чрез юрк. Д., в който се изразява становище за неоснователност на същата и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в неговата цялост, както и за присъждане на сторените в хода на въззивното производство разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съобразявайки установените по делото факти и в изпълнение на задължението си да обсъди всички доводи и твърдения на страните, съдът намира следното по отношение на правилността на обжалвания съдебен акт:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ. За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които се намират в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, както и останалите въведени от негова страна в процеса възражения.

В случая, всички елементи от фактическия състав на спорното право се установяват несъмнено по делото от събраните писмени и гласни доказателства. Не са предмет на спор между страните следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ЗАД “Далл Богг: Живот и Здраве” АД и собственика на л.а. „Ланчиа“, модел „4“, с рег. № ****, наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ЗД „Бул Инс“ АД и собственика на л.а. „Мерцедес С63“ с рег. № ****, извършеното от ЗД „Бул Инс“ АД плащане на застрахователно обезщетение, както и предявяването на регресна претенция 3 от ищеца.

С въззивната жалба ответникът оспорва крайните изводи на районния съд относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, като намира, че е налице съпричиняване в размер от 50%, поради което представя и доказателства за извършено плащане на част от присъдената с първоинстанционното решение сума, а именно авизо от 10.01.2025 г. на стойност от 2321,38 лв. Последното е прието като писмено доказателство във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК.

Ето защо, спорът пред въззивната инстанция е във връзка с твърденията за наличие на съпричиняване и неговият обем, съответно дължима ли е присъдената с първоинстанционното решение сума, представляваща разлика между извършеното на 10.01.2025 г. плащане и уважения с обжалваното решение размер от 4427,74 лв.

В резултат от извършената съвкупна преценка на събрания доказателствен материал настоящият въззивен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесното ПТП е настъпило в гр. София на 20.04.2023 г., като вина за същото има именно водачът на л.а. „Ланчиа“, модел „4“, с рег. № ****. Последният, при движение по ул. „Лъчезар Станчев“ в посока от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Д-р Г. М. Димитров“, срещу изхода на паркинга на КАТ, предприел маневра „десен завой“ и реализирал ПТП с паркирания л.а. „Мерцедес С63“ с рег. № ****. Изложеният механизъм на ПТП се потвърждава и от събраните по делото свидетелски показания чрез разпит на свидетеля С.Н.С., водач на застрахованото при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ МПС „Ланчиа“, модел „4“, с рег. № ****, която заявява, че при излизане от дома си, движейки се по улицата, на кръстовище със знак „Стоп!“ спряла прекалено близо до паркирания вдясно автомобил и му закачила предната броня от неговата лява страна.

В същия смисъл са и изводите на вещото лице по неоспореното пред първоинстанционния съд заключение на САТЕ, според което произшествието е настъпило по описания механизъм поради субективните действия на водача на л. а. „Ланчиа“, модел „4“, с рег. № ****, който е предприел маневра за десен завой без да осигури достатъчно разстояние между автомобилите.

Изложеното обосновава извод за противоправност в поведението на 4 пътя на водача на л. а. „Ланчиа“, модел „4“, с рег. № ****, който при предприемане на маневра за десен завой не е спазил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и не се е съобразил с положението на спрелия отдясно на него автомобил.

Според заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство САТЕ, щетите по л.а. „Мерцедес С63“ с рег. № ****, описани в представените по делото описи за щетата, се намират в пряка-причинно следствена връзка с процесното произшествие. Ето защо, доколкото настъпилото застрахователно събитие е следствие от противоправното и виновно поведение на водача на л. а. „Ланчиа“, модел „4“, с рег. № ****, за суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за присъждането на регресно обезщетение по съдебен ред.

Въпреки своевременно направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС, при правилно разпределена доказателствена тежест и указания за подлежащите на доказване от страните факти по делото, ответникът не е провел надлежно доказване на същите. Ето защо, изводът на първоинстанционния съд, че не са налице обстоятелства, водещи до изключване или намаляване на отговорността на ответното дружество, е обоснован и се основава изцяло на събраните по делото доказателства. Следва да се посочи, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е конкретизирано още с отговора на исковата молба, като ответникът е посочил, че неправомерното поведение на водача на застрахованото по имуществена застраховка при ищеца МПС се изразява в заставане след стоп линията при спиране на червен сигнал на светофара и навлизане в кръстовището, като по този начин е препречил пътя на правомерно извършващия маневра водач на л.а. „Ланчиа“, модел „4“, с рег. № ****. Евентуално се твърди, че водачът на л.а. „Мерцедес С63“ с рег. № **** е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Във връзка с установяване на посочените твърдения, ответникът е отправил доказателствени искания за допускане до разпит при режим на призоваване на водача на застрахованото при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, като е поставил и въпроси към САТЕ. От разпита на свидетеля Семова, обаче, не се установява твърдяното в отговора на исковата молба поведение на водача на л.а. „Мерцедес С63“ с рег.

5

№ ****. Нещо повече, наличието на посочените факти не може да бъде изведено с достатъчна степен на категоричност и след цялостния анализ на събрания по делото доказателствен материал.

От друга страна, ответникът е надлежно представляван от упълномощен от дружеството процесуален представител в проведеното по делото пред първата инстанция открито съдебно заседание, в което са разпитани двамата допуснати свидетели и е изслушано и прието изготвеното заключение по назначената САТЕ, които са еднопосочни по отношение на механизма на настъпване на процесното ПТП. Предвид това, въведеното едва с въззивната жалба твърдение от ответника в първоинстанционното производство, че е налице съпричиняване с оглед осъщественото от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС паркиране на последното на нерегламентирано място за това, се явява преклудирано. Дори и да се приеме обратното, то по делото не са събрани доказателства в подкрепа на това твърдение. В случай, че страната е намерила, че към датата на провеждане на откритото съдебно заседание пред първата инстанция са налице нови обстоятелства, тя е следвало да конкретизира направеното с отговора на исковата молба възражение в посочения смисъл. Тъй като не е направила това в рамките на проведеното открито съдебно заседание, действията, изразяващи се в посочване едва с въззивната жалба на нови факти, които не са били своевременно въведени в производството пред първоинстанционния съд, се явяват преклудирани и не следва да се разглеждат от въззивния съд.