Определение № 1596 от 10.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1596 гр. Плевен, 10.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500915 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 вр. с чл.83 от ГПК.

С протоколно определение №2488/07.10.2025, постановено по гр.д.

№1235/2025г. ПлРС оставил без уважение искането на основание чл.83 ал.2 от ГПК на С. П. С. за освобождаване от внасяне на разноски по делото за депозит за вещо лице, като неоснователно.

Срещу така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от С. П. С., чрез адв.Е.И.. В нея се твърди, че с оглед семейното и имуществено състояние на молителката не е налице възможност да внесе без особени затруднения определения й депозит в размер на 350лв. Също, че не е налице правилна преценка от първоинстанционният съд досежно социалния статус на ищцата, получаваният доход - пенсия в минимален за страната размер, кредитната задлъжнялост, липсата на имущество, като в тази връзка е посочено, че не притежава имущество в гр. *** и се касае за техническа грешка, както и че не притежава земеделски земи. Сочи, че тези изводи на съда са в противоречие с многобройно цитирана съдебна практика. В заключение моли определението да бъде отменено и да се освободи ищцата от внасянето на разноски – дипозит за експертиза в размер на 350лв.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване 1 акт съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

При тълкуване на разпоредбите на чл. 83, ал. 2 ГПК е формирано последователното становище на ВКС, което настоящият съдебен състав напълно споделя, че подлежат на освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски само физически лица, при наличие на условията, предвидени в закона. В тази насока са например определение № 446 по ч. т. д. № 2300/2013 г. на II т. о.; определение № 581 по ч. т. д. № 2906/2013 г. на I т. о.; определение № 692 по ч. т. д. № 3625/2013 г. на II т. о.; определение № 755 по ч. т. д. № 4049/2013 г. на II т. о.

Гарантираното в разпоредбите на чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на страните при възникнал спор, на достъп до съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения, не е абсолютно, тъй като на държавите-членки е предоставен свободен избор на средства за постигане на тази цел - правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и на субектите, които имат право да се ползват от тях, е законодателен приоритет на всяка държава.

Действащият български закон изисква при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса респективно разноски,/ какъвто е настоящия случай/ въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на определената сума за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата сума за държавна такса или разноски, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й.

Именно в съответствие с тези изисквания е действал и първоинстанционния съд. По подадената молба съдът е изискал декларация за посочените обстоятелства. С молба от 03.10.2025г. е посочено, че няма 2 промени в имущественото и финансово полошение у ищцата.

Съдът при това изрично изявление правилно е съобразил, че с предходно определение

№1773/03.04.2025г., потвърдено с определение

№917/18.06.2025г. по в.ч.гр.д.№398/2025г. на Плевенски окръжен съд, съответно влязло в сила на 18.06.2025г. е оставено без уважение искането на ищцата С. С. за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по гр.д.№1235/2025г. При произнасянето си съдът е съобразил представената тогава декларация, както и е извършил проверка на декларираните обстоятелства и е установил, че размерът на пенсията е 754,17лв, че притежава недвижим имот в гр.*** с построени две къщи и пет стопански постройки, че има действащи три банкови сметки – две разплащателни и една спестовна, като преди това е закрила седем банкови сметка, но поради липса на време не е установил движенията по същите.

При тези данни Окръжният съд споделя напълно изводите на РС-Плевен, че ищцата – молител разполага с достатъчно парични средства от ежемесечни доходи, както и имущество, с които да заплати сумата от 350лв. – депозит за експертиза, още по вече, че искането е направено от самата нея.

Същевременно по въпросът с разноските и държавната такса съдът вече се е произнесъл и това е станало на две инстанции. В жалбата се сочи, че погрешно в декларацията е вписано, че притежава апартамент в ***, но нова такава не е подадена, а в молба от 03.10.2025г. е заявено, че няма промени в имущественото и финансово положение у ищцата.

Ето защо предвид всички тези данни, настоящият въззивен състав счита, че липсата на затруднено финансово положение и достатъчно средства не е надлежно установена. Още повече, че се касае за еднократен разход в хода на производството, който при приключването му ще подлежи на репариране съобразно изхода на спора.

Предвид изложеното, Плевенски окръжен съд счита, че постановеното от ПРС определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 вр. с чл.272 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение

№2488/07.10.2025, постановено по гр.д.№1235/2025г. ПлРС, с което е оставено без уважение искането на основание чл.83 ал.2 от ГПК на С. П. С. за освобождаване от внасяне на разноски по делото за депозит за вещо лице.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.274 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1596 гр. Плевен, 10.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500915 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 вр. с чл.83 от ГПК.

С протоколно определение №2488/07.10.2025, постановено по гр.д.

№1235/2025г. ПлРС оставил без уважение искането на основание чл.83 ал.2 от ГПК на С. П. С. за освобождаване от внасяне на разноски по делото за депозит за вещо лице, като неоснователно.

Срещу така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от С. П. С., чрез адв.Е.И.. В нея се твърди, че с оглед семейното и имуществено състояние на молителката не е налице възможност да внесе без особени затруднения определения й депозит в размер на 350лв. Също, че не е налице правилна преценка от първоинстанционният съд досежно социалния статус на ищцата, получаваният доход - пенсия в минимален за страната размер, кредитната задлъжнялост, липсата на имущество, като в тази връзка е посочено, че не притежава имущество в гр. *** и се касае за техническа грешка, както и че не притежава земеделски земи. Сочи, че тези изводи на съда са в противоречие с многобройно цитирана съдебна практика. В заключение моли определението да бъде отменено и да се освободи ищцата от внасянето на разноски – дипозит за експертиза в размер на 350лв.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване 1 акт съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

При тълкуване на разпоредбите на чл. 83, ал. 2 ГПК е формирано последователното становище на ВКС, което настоящият съдебен състав напълно споделя, че подлежат на освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски само физически лица, при наличие на условията, предвидени в закона. В тази насока са например определение № 446 по ч. т. д. № 2300/2013 г. на II т. о.; определение № 581 по ч. т. д. № 2906/2013 г. на I т. о.; определение № 692 по ч. т. д. № 3625/2013 г. на II т. о.; определение № 755 по ч. т. д. № 4049/2013 г. на II т. о.

Гарантираното в разпоредбите на чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на страните при възникнал спор, на достъп до съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения, не е абсолютно, тъй като на държавите-членки е предоставен свободен избор на средства за постигане на тази цел - правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и на субектите, които имат право да се ползват от тях, е законодателен приоритет на всяка държава.

Действащият български закон изисква при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса респективно разноски,/ какъвто е настоящия случай/ въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на определената сума за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата сума за държавна такса или разноски, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й.

Именно в съответствие с тези изисквания е действал и първоинстанционния съд. По подадената молба съдът е изискал декларация за посочените обстоятелства. С молба от 03.10.2025г. е посочено, че няма 2 промени в имущественото и финансово полошение у ищцата.

Съдът при това изрично изявление правилно е съобразил, че с предходно определение

№1773/03.04.2025г., потвърдено с определение

№917/18.06.2025г. по в.ч.гр.д.№398/2025г. на Плевенски окръжен съд, съответно влязло в сила на 18.06.2025г. е оставено без уважение искането на ищцата С. С. за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по гр.д.№1235/2025г. При произнасянето си съдът е съобразил представената тогава декларация, както и е извършил проверка на декларираните обстоятелства и е установил, че размерът на пенсията е 754,17лв, че притежава недвижим имот в гр.*** с построени две къщи и пет стопански постройки, че има действащи три банкови сметки – две разплащателни и една спестовна, като преди това е закрила седем банкови сметка, но поради липса на време не е установил движенията по същите.

При тези данни Окръжният съд споделя напълно изводите на РС-Плевен, че ищцата – молител разполага с достатъчно парични средства от ежемесечни доходи, както и имущество, с които да заплати сумата от 350лв. – депозит за експертиза, още по вече, че искането е направено от самата нея.

Същевременно по въпросът с разноските и държавната такса съдът вече се е произнесъл и това е станало на две инстанции. В жалбата се сочи, че погрешно в декларацията е вписано, че притежава апартамент в ***, но нова такава не е подадена, а в молба от 03.10.2025г. е заявено, че няма промени в имущественото и финансово положение у ищцата.

Ето защо предвид всички тези данни, настоящият въззивен състав счита, че липсата на затруднено финансово положение и достатъчно средства не е надлежно установена. Още повече, че се касае за еднократен разход в хода на производството, който при приключването му ще подлежи на репариране съобразно изхода на спора.

Разпечатката съдържа 59 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c55abcf-a017-49ff-a410-04004fa419d4