Решение № 179 от 11.11.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. ХАСКОВО, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.В.Н. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20215600500445 по описа за 2021 година

Производството е въззивно – по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“

ЕАД – гр.София е останал недоволен от решение № 260115 от 10.06.2021 год., постановено по гр.д. № 174 / 2020 год. по описа на Районен съд – Димитровград, в частта, с която са отхвърлени предявените от него установителни искове за съществуване на вземания, присъдени със заповед № 1017 от 04.11.2019 год. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 1814 / 2019 год. на Районен съд – Димитровград, в размер на 84.44 лева – абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението в посочената част и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи иска до предявения размер на посоченото вземане. Обжалва решението и в частта за разноските.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ - Б.Б.Н., представляван от назначения му особен представител – адвокат Г.К. - оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред

1 първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „Теленор България“ ЕАД – гр.София против Б. Б. Н., с искане да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземания в размер общо на 161.93 лева, формиран като сбор от 84.44 лева – абонаментни такси и използвани услуги за периода от 25.07.2017 год. до 24.10.2017 год. и 77.49 лева – лизингови вноски за период от 25.07.2017 год. до 24.12.2017 год., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението, присъдени със заповед № 1017 / 04.11.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1814 / 2019 год. на Районен съд – Димитровград.

Безспорно по делото е, че на 29.11.2019 год. в

Районен съд – Димитровград е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено по пощата на 24.10.2019 год. от „Теленор България“ ЕАД – гр.София против Б. Б. Н., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1814 / 2019 год. и издадена Заповед № 1017 от 04.11.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б. Б. Н. да заплати на кредитора „Теленор България“ ЕАД – гр.София сумата от 161.93 лева, дължима по договор за мобилни услуги и договор за лизинг, ведно със законната, считано от 24.10.2019 год. до окончателното й изплащане и деловодни разноски в размер на 385 лева.

С разпореждане от 09.01.2020 год. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок, считано от връчването му, сторено на 20.01.2020 год., може да предяви иск за установяване на вземането си, поради това, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Искът е предявен на 05.02.2020 год. – в указания на заявителя едномесечен срок, за което надлежно е уведомен и заповедния съд.

Изложените по - горе фактически обстоятелства обуславят извода за допустимост на иска – предявен в едномесечния срок за установяване съществуването на вземане, присъдено в полза на ищеца – заявител със заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

В настоящото производство, което е установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането си и неговия размер. Вземането на заявителя е основано на договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** год., сключен с длъжника на 24.05.2017 год., с първоначално договорен срок на действие от 24 месеца, считано от датата на успешното пренасяне на номера в мрежата на оператора. За избрания от потребителя абонаментен план „Тотал“ е договорена месечна такса в размер на 24.99 лева. В договора е посочен и номера на предоставената на ответника СИМ карта.

Като писмени доказателства по делото са приети и фактура № *** от 25.08.2017 год., в която размерът на месечната абонаментна такса е 21.57 лева, без ДДС, а този на използваните услуги за 2 периода от 25.07.2017 год. до 24.08.2017 год. – 8.35 лева, без ДДС, а с ДДС – общо от 35.90 лева; фактура № *** от 25.09.2017 год. в която размерът на месечната абонаментна такса е 22.81 лева, без ДДС, а този на използваните услуги за периода от 25.08.2017 год. до 24.09.2017 год. – 1.14 лева, без ДДС, а с ДДС – общо от 28.74 лева и фактура № *** от 25.10.2017 год. в която размерът на месечната абонаментна такса е 22.82 лева, без ДДС, а с ДДС – 24.98 лева. Към всяка една от цитираните фактура е приложена и справка за общо потребление за мобилен/фиксиран номер.

Посочените по-горе документи, представени от ищеца и приети като писмени доказателства по делото не са оспорени от ответника по реда на чл.193 от ГПК, поради което и зачитайки тяхната доказателствена сила, съдът намира за основателен и доказан иска за съществуване на вземане в размер на 84.44 лева, формирана като сбор от 73.05 лева – месечни абонаментни такси и 11.39 лева – използвани допълнителни мобилни услуги извън стандартния месечен пакет, дължими за периода от 25.07.2017 год. до 24.10.2017 год.

Като необоснован съдът намира изложеният в обжалваното решение извод за това, че от страна на ищеца не били представени доказателства за реално предоставени на клиента услуги, предвид обстоятелството, че основанието за заплащане на месечните абонаментни такси е сключеният между страните договор за мобилни услуги, дължимостта на които от потребителя не е обоснована от реално ползване на предвидените в договора услуги.

В подкрепа на извода за дължимост и на използвани от потребителя допълнителни мобилни услуги извън стандартния месечен пакет, в размер на 11.39 лева, следва да се посочи и това, че за периода от сключване на договора – 24.05.2017 год. до 25.07.2017 год., от страна на ответника са били извършвани плащания за дължимите от него такси и услуги, което само по себе си обосновава извод за това, че сключеният между страните договор за мобилни услуги е породил своето правно действие, като част от задълженията по същия са били изпълнени от ответника, което само по себе си е признание на валидността на облигаторната връзка. В подкрепа на това обстоятелство е приетата като писмено доказателство фактура №*** от 25.08.2017 год., в която посочения баланс от предходен период с ДДС е 0.00 лева.В тази насока следва да бъде отчетено и обстоятелството, че на ответника е била предоставена активна СИМ карта, номерът на която е посочен в договора за мобилни услуги, осигуряваща достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор.

Размерът и видът на услугите, таксувани в размер на 8.35 лева, без ДДС, представляващи допълнителни услуги мобилен интернет се установява от съдържанието на фактура № *** от 25.08.2017 год. и приложената към нея справка за мобилен фиксиран номер – обстоятелство, което опровергава извода на първоинстанционния съд за това, че фактурите не отразявали коректно размера и вида на отделните вземания.

3

Достигайки до изводи в противна насока и отхвърляйки иска за установяване съществуването на вземане в размер на 84.44 лева, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него въззивинят съд постанови друго, с което уважи иска за съществуване на вземане в размер общо на 84.44 лева, формирана като сбор от 73.05 лева – месечни абонаментни такси и 11.39 лева – използвани допълнителни мобилни услуги извън стандартния месечен пакет, дължими за периода от 25.07.2017 год. до 24.10.2017 год.

Решението в останалата част, с която е уважен установителния иск за съществуване на вземане, дължимо по сключен между страните договор за лизинг, е влязло в законна сила поради необжалването му.

С оглед изхода за спора, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло в частта на разноските и вместо него въззивният съд постанови друго, с което присъди в полза на въззивника направените от него разноски в размер общо на 1 695 лева, от които 385 лева – разноски, направени по ч.гр.д. № 1814 / 2019 год. по описа на Районен съд – Димитровград, включващи 25 лева ДТ и 360 адвокатско възнаграждение; 725 лева – разноски, направени пред първоинстанционния съд, включващи 125 лева – ДТ, 300 лева – адвокатско възнаграждение и 300 лева – възнаграждение за особен представител; и 585 лева – разноски, направени пред въззивния съд, включващи 25 – ДТ, 200 лева – възнаграждение за особен представител и 360 лева – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260115 от 10.06.2021 год., постановено по гр.д. № 174 / 2020 год. по описа на Районен съд – Димитровград, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Теленор България“ ЕАД – гр.София против Б. Б. Н., установителен иск за съществуване на вземане, присъдено със заповед № 1017 от 04.11.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1814 / 2019 год. на Районен съд – Димитровград, в размер на 84.44 лева – абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги и изцяло в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в размер на размер на 84.44 лева, формирано като сбор от 73.05 лева – месечни абонаментни такси и 11.39 лева – използвани допълнителни мобилни услуги извън стандартния месечен пакет, за периода от 25.07.2017 год. до 24.10.2017 год., дължимо по договор за мобилни услуги с предпочетен № *** год., сключен на 24.05.2017 год., от Б. Б.Н., ЕГН ********** от гр.*** на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със 4 седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, с адрес за призоваване – гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, присъдено със Заповед № 1017 от 04.11.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1814 / 2019 год. по описа на Районен съд – Димитровград, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2019 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Б. Б. Н., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, с адрес за призоваване – гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, сумата в размер на 1 695 лева, от които 385 лева – разноски, направени по ч.гр.д. № 1814 / 2019 год. по описа на Районен съд – Димитровград; 725 лева – разноски, направени пред първоинстанционния съд и 585 лева – разноски, направени пред въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5