Определение № 268 от 08.10.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. Варна, 08.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600354 по описа за 2026 година , при произнасянето взе предвид следното:

Настоящето дело е по реда на Глава двадесет и втора от НПК и е образувано по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Варна против определение от 15.09.2026 година по НОХД №1257/2026 година, по описа на Окръжен съд – Варна.

Производството пред първата инстанция е образувано по обвинителен акт, с който на Б. М. Т. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 304б, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, защото в периода от неустановена дата през месец ноември 2025 година до 06.03.2026 година в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството на директор на Д. „ОРК“ в район „Приморски“, поискал и приел дар – сумата от **** евро, който не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице – служители в Д. „ОРК“, във връзка със службата му, да бъде изготвено разрешение за поставяне на преместваем обект на името на С.Н. в имот със съответен идентификатор.

В проведеното разпоредително заседание първоинстанционният съд е констатирал основанието по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и затова с атакуваното определение е прекратил съдебното производство, връщайки делото на прокурора със съответни указания. Касае се за съществено нарушение на правото на защита на подсъдимия, поради несъответствие на обвинителния акт с чл. 246 от НПК, т.к. в обстоятелствената му част не е конкретизирано длъжностното лице, по отношение на което държавното обвинение твърди т. нар. „търговия с влияние“, не е посочен механизмът на престъплението липсват факти как се развива процедурата за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, какви са правомощията на служителите от съответната Д. в местната администрация към тази процедура, което от своя страна е породило и противоречие между юридическото обвинение и обстоятелствената част на обвинителния акт.

С частния си протест прокурорът от първоинстанционната прокуратура 1 желае това определение да бъде отменено, съответно съдебните действия в първата инстанция да продължат. В свой мотив авторът на атакуващия акт посочва, че сред съставомерните обстоятелства на инкриминираното престъпление не е конкретизацията на длъжностното лице, на което подсъдимият е поел ангажимент да въздейства, т.к. за съставомерността на деянието не е необходимо деецът реално да е успял с влиянието си, още помалко длъжностното лице да е взело решение в полза на субекта на активния подкуп. Становището на държавното обвинение е, че ако конкретизацията на длъжностното лице е необходима за съставомерност на престъплението, то съдът може да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Срещу частния протест са постъпили две възражения от защитниците: 1) адв. И. счита, че протестът е неоснователен, защото сред съставомерните признаци на деянието по чл. 304б, ал. 1 от НК е индивидуализация на длъжностното лице, в чиято компетентност попада вземането на съответното решение, каквито данни не са посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и че със самия частен протест се прави признание, че държавното обвинение не може да установи този признак, т.к. не са събрани доказателства; 2) адв. Й. излага сходни аргументи, считайки че длъжностното лице следва поне да се индивидуализира с данни за служебната му роля към решението, което то трябва да вземе.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и след като обсъди доводите в частния протест и подадените възражения, приема следното:

Частният протест е допустим, преценен по същество той е неоснователен.

Сред съображенията на окръжния съд, довели до прекратяване на съдебното производство, за състоятелни се приемат тези, които констатират липса в обстоятелствената част на обвинителния акт на факти, разкриващи службата на длъжностните лица в Д. „ОРК“ в район „Приморски“ - гр. Варна, във връзка с издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект.

Предвид естеството на повдигнатото по отношение на подс. Т. обвинение, за извършване на т. нар. „търговия с влияние“, деецът следва да осъществи обещано влияние върху длъжностни лица за действия, които те могат да извършат по служба. Държавното обвинение не е изложило факти в тази насока, с което несъмнено правото на защита на подсъдимия срещу визирания признак от състава на престъплението по чл. 304б, ал. 1 от НК е нарушено.

Що се касае до необходимостта от индивидуализация на конкретното длъжностно лице, върху което деецът да упражни влияние, становището на въззивния състав е по-различно от заетото от първата инстанция. По този признак от състава на престъплението държавното обвинение е постигнало съответна конкретика, визирайки служители в Д. „ОРК“ в местната администрация, което е достатъчно за гарантиране правото на защита на подсъдимото лице. Друг е въпросът относно приложението на материалния закон, но той е по същество и затова не се засяга в разпоредителното заседание.

С оглед заетите съображения, въззивният състав счита, че съставеният обвинителен акт, с който на подс. Б. Т. е повдигнато обвинение за 2 престъпление по чл. 304б, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК не отговаря на изискванията по чл. 246 от НПК, с което правото на защита на подсъдимото лице е сериозно ограничено. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо по реда на чл. 242 от НПК, като законосъобразно с проверяваното определение делото е върнато на прокурора.

Предвид изложеното и на основание чл.345, ал.1 вр. чл.249, ал.3 от НПК, настоящият въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 15.09.2026 година, постановено в разпоредително заседание по НОХД №1257/2026 година по описа на Окръжен съд-Варна, с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3