Решение № 170 от 22.09.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Кърджали, 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20265140200467 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано във връзка с подадена жалба от Р. Х. Д. против Наказателно постановление № 26-1947-000216/17.06.2026 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Кърджали при ОД на МВР Кърджали, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Р. Х. Д. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил посоченото в наказателното постановление нарушение при описаната фактическа обстановка. Твърди, че при съставяне на същото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. Х. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. И. Б. от АК – Хасково. Последният поддържа подадената жалба. В хода на делото по същество излага съображения за незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като акцентира върху обстоятелството, че служебната дерегистрация на процесното превозно средство не е била известна на санкционирания. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е депозирана молба, с която оспорва жалбата и моли съда да потвърди 1 наказателното постановление.

Излага съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР - Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.01.2026 г. е сключен договор за покупко – продажба на МПС по отношение на товарен автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № **** между М.К.М. и ****, представлявано от пълномощника си - Р. Х. Д..

Последният бил служител на дружеството купувач от 01.10.2020 г. След закупуване на автомобила Р. Д. представил същия за регистрация в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кърджали. Тъй като се установило, че има несъответствие с номера на двигателя, автомобилът не бил регистриран, а Р.

Д. бил уведомен, че следва да представи фактура за двигателя. На 09.04.2026 г. в 11.05 часа свидетелите К. А. К. и Е. С. Г. - полицейските служители в РУ – Кърджали, се намирали в гр. Кърджали, на ул. „Първи май“. На посочената улица спрели за проверка товарен автомобил марка „****“, модел „****“ с рег.

№ ****, който се движел по ул. „Първи май“ с посока на движение към бензиностанция „Газпром“. Полицейските свидетели установили, че автомобилът се управлява от Р. Х. Д., както и че превозното средство е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Автомобилът бил с поставени регистрационни табели на определените за това места. На жалбоподателя Р. Д. му бил съставен АУАН серия G A № 4189414/09.04.2026 г. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, а именно - управлява МПС, което не е регистрирано надлежния ред.

Издаденият акт е връчен на санкционирания на същия ден. С мотивирана резолюция № 26-1947-М000100/14.04.2026 г. административнонаказателното производство било прекратено и преписката била изпратена в Района прокуратура - Кърджали. С постановление от 27.05.2026 г. Районна прокуратура - Кърджали е отказала да образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. След това наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление с № 261947-000216/17.06.2026 г., връчено на санкционираното лице на 08.07.2026 г., с което на Р. Х. Д. са наложени наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите К. А. К. и Е. С. Г.; от писмените доказателства – заверено копие на Наказателно постановление № 26-1947-000216/17.06.2026 г.; заверено копие на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.05.2026 г. на Районна прокуратура – 2

Кърджали; заверено копие на Мотивирана резолюция № 26-1947М000100/14.04.2026 г.; заверено копие на Докладна записка от 09.04.2026 г.; заверено копие на Обяснение от 09.04.2026 г.; заверено копие на Договор за покупко - продажба на МПС от 27.01.2026 г.; Справка от АИС АНД на МВР;

Справка за нарушител/водач за Р. Х. Д.; заверено копие на Заповед № 8121з 1632/02.12.2021 г.; заверено копие на Заповед № 292з-109/15.01.2025 г.; АУАН серия G A № 4189414/09.04.2026 г.; Наказателно постановление № 26-1947000216/17.06.2026 г.; Удостоверение рег. № 292р-20334/31.07.2026 г. на ОД на МВР – Кърджали, както и заверено копие на Трудов договор № **** При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, същата е основателна.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение административнонаказателната отговорност на Р. Х. Д. е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

На първо място следва да се посочи, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно лице - Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Кърджали при ОД на МВР - Кърджали.

В тази насока по делото е приобщена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. С посочената заповед са определени да извършват контролна и административнонаказателна дейност по ЗДвП, включително и да издават наказателни постановления, държавни служители от МВР, между които е и издалият обжалваното наказателно постановление.

По делото безспорно е установено, че на 09.04.2026 г. в 11.05 часа в гр.

Кърджали, по ул. „Първи май“ Р. Д. е управлявал товарен автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ****, на което МПС регистрацията е била прекратена, поради непререгистрацията на автомобила след сключен договор за покупко - продажба. Тези обстоятелства безспорно се установяват от показанията на свидетелите К. К. и Е. Г.. От показанията на същите се установява, че са изпълнявали служебни си задължения на въпросната дата и час, като са се намирали в гр. Кърджали, на ул. „Първи май“. Спрели за проверка процесния товарен автомобил, за който установили, че е със служебно прекратена регистрация, поради това, че не е пререгистриран след сключване на договор за покупко - продажба. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като са последователни, логични и взаимно допълващи се. Техните показания кореспондират и с приобщените писмени 3 доказателства. Установено е, че към момента на извършената проверка на жалбоподателя, управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация, т.е. превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, регламентиращ служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не са представени. В конкретния случай не са налице доказателства, че жалбоподателят към инкриминираната дата е знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания от него автомобил. От събраните доказателства става ясно, че при покупко - продажбата на автомобила представител на дружеството купувач е бил именно - Р. Д.. Последният безспорно също така е знаел, че към процесната дата е бил изтекъл срока за пререгистрацията, но това не може да доведе до заключението, че е знаел или поне предполагал, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена. Няма данни представител на дружеството, което е собственик на автомобила да е бил уведомен по какъвто и да е начин за извършената дерегистрация, като за това обстоятелство не е уведомен и жалбоподателя. Още повече, че последният не е собственик на автомобила и няма задължение да следи за това дали автомобилът е пререгистриран или не след сключения договор за покупко – продажба, дори и след изтичане на законоустановения двумесечен срок.

С оглед гореизложеното и наличието на поставени на определените за това места регистрационни табели, Р. Д. не е съзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват доказателства Р. Д. да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Това тълкувателно постановление е прието във връзка с чл. 143, ал.10 от ЗДвП, но същото следва да намери приложение и в настоящия случай, тъй като не е доказано 4 узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, както е отразено в постановлението.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото, както и поради направеното искане за присъждане на направените разноски, на жалбоподателя се дължат такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.

143 ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро. От процесуалния представител на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящата инстанция намира за основателно. За да определи справедливо възнаграждение, съдът взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че по същото е проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на жалбоподателя е участвал лично и е изложил доводи за незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление и е представил доказателство. Съдът съобрази като ориентир и минималния размер на адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал.