Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 04.02.2021, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Административно наказателно дело 904/2020
Вид
Решение № 47
Подписан
04.02.2021
В сила
27.04.2021
Състав
Зорница Донкова Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.7б, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.96г, ал.1, пр.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Търговище , 04.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20203530200904 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „АМВ -2012“ ООД

- с.*********, общ.Търговище, ЕИК 201821607, представлявано от управителя В. А. М. с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 38- 0001734 от 23.10.2020г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе. Считайки същото за постановено в нарушение на закона, жалбоподателят желае НП да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа пълномощник.

Ответната по жалбата страна, представител в с.з. редовно призова, не изпраща

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е

ОСНОВАТЕЛНА – по съображения, различни от изложените в нея.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното :

На 28.09.2020г. в гр.Търговище при извършена комплексна проверка на „АМВ -2012“ ООД, контролни органи от РД „АА“ -Русе установили, че 1 дружеството притежава лиценз № 8751/ 13.02.2017г., валиден до 2027г. за извършване на международен автомобилен превоз на товари в Общността.

При извършената проверка на документи било установено, че на 05.06.2020г. лицензираният превозвач е назначил лицето С. Р. Ю., ЕГН ********** на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил- 12 и повече тона“, без същото да отговаря на изискванията за квалификация и да притежава карта за квалификация на водач за съответната категория. При направена справка в информационната система на ИА „АА“ било установено, че С. Р. Ю. притежава карта за квалификация на водач с № 044283 от 18.06.2020г. т.е. същата била придобита след назначаването му. С оглед така установените обстоятелства, инспектор в РД „АА“ – Русе съставил на дружеството АУАН № 278991/ 28.09.2020г. за нарушение по чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр. Въз основа на акта, Директора на РД „АА“ – Русе издал Наказателно постановление № 38- 0001734 от 23.10.2020г., с което на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр наложил на „АМВ -2012“ ООД имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на писмените доказателства, приложени по делото и показанията на свидетелите Иванов и Юсеинов.

Съдът констатира, че при издаване на обжалваното НП не е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Посоченият текст изисква в НП да са посочени нарушените законни разпоредби. От съдържанието на обжалваното НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр, който гласи: „ Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му , да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв“. От фактическа страна в НП е прието, че назначеното на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил -12 и повече тона“ лице не отговаряло на изискванията за квалификация на водач и не притежавало карта за квалификация на водач за съответната категория.

От изложеното следва, че в НП /а и в АУАН/ е посочена единствено разпоредбата, явяваща се основание за налагане на санкцията, не и 2 нарушената правна норма т.е. нормата, регламентираща неизпълненото от жалбоподателя задължение. С оглед изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и съдържанието на санкционната норма на чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр, в НП следваше да е посочена разпоредбата, регламентираща задължението за превозвача да назначава на работа само водачи, които отговарят на изискванията за квалификация, респ. притежават карта за квалификация.

Въпросното задължение се съдържа в разпоредбата на чл.7б, ал.1 от ЗАвПр, която обаче не фигурира в НП.

В приложимата си редакция /ДВ бр.80/2018г./, посочената норма гласи следното: „ Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.“ Доколкото цитираната правна норма не е включена в НП, то е налице неизпълнение на изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Констатираният пропуск е съществен, тъй като е ограничил правото на защита на наказаното лице, доколкото се отнася до задължителен реквизит на НП. Изложените обстоятелства водят до извод за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП и обуславят извод за неговата отмяна, като естеството на констатирания порок не позволява проверката на НП по същество.

От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е основателно. От материалите по делото е видно, че направените от жалбоподателя разноски са в размер на 450лв. –за адвокатско възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението за прекомерност е неоснователно. Предвид това, ИААА следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в посочения размер.

3

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38 - 0001734 от 23.10.2020г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе, с което на „АМВ- 2012“ ООД – с.*********, общ.Търговище, ЕИК 201821607, представлявано от В. А. М. с ЕГН ********** на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на

3000 лева, КАТО

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

О С Ъ Ж Д А Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр.София да заплати на „АМВ- 2012“ ООД – с.*********, общ.Търговище, ЕИК 201821607, представлявано от В. А. М. с ЕГН ********** сумата от 450лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд –Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4