Решение № 4424 от 15.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4424 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330121794 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от Б. В. З. с ЕГН: **********, адрес: ***, подадена срещу А. К. Х., ЕГН: ********** и адрес: ***. Ищецът твърди, че по силата на устен договор за заем от 14.09.2023г., предал на ответника в заем сумата от 3000 лв. Същата следвало да бъде върната до 14.10.2023г. Твърди се също, че на 13.06.2024г. ищецът отправил покана до ответника, в която го е поканил да изпълни задължението си за връщане на заема в 7-дневен срок. Поради неизпълнение моли за осъждането на ответника да върне сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва. Ищецът претендира и съдебни разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба - ответникът отрича получаване на твърдяната от ищеца сума, включително и получена покана за връщане на същата. Възразява да има възникнало заемно правоотношение между страните. Твърди, че ищецът е защитавал съпругата му по ч.н.д. пред съда, за което му бил изплатен хонорарът и до там стигали отношенията им.

Претендира съдебни разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Правното основание на иска е чл. 240, ал. 1 ЗЗД , за основателността на който следва да са настъпили следните юридически факти: сключването на устен договор за заем между страните чрез предаване на сумата от 3000 лв. от ищеца на ответника и настъпване падежа за връщането й.

В подкрепа твърденията на ищеца, че е предал на ответника в заем сумата от 3000 лв. по делото е разпитан свидетелят А.Г.Б.. Същият заяви, че е бил извикан от ищеца, който е адвокат и негов приятел, за да му свърши 1 някаква работа с уговорка да изчака ищеца в кафене близо до кантората му, както и че по този повод е присъствал на предаването на парите между ищеца и ответника именно в това кафене, разбрал е, че се дават в заем и че уговорката е да се върнат след един месец.

Съдът не дава вяра на тези показания по следните съображения. На първо място, показанията на свидетеля са противоречиви.

Първоначално свидетелят заявява, че бил седнал на едно кафене на ул.

***, когато дошли ищецът, ответникът и жената на последния. Говорили пред него и свидетелят чул ответника да иска пари от ищеца. Свидетелят се изразява по следния начин за ответника: „Поиска 3000 лв. от Б. с уговорка след месец да ги върне. След което Б. се качи до горе, до офиса, слезе, даде му пари, пребори ги човекът и това е.“ По-нататък в показанията си свидетелят посочва: „Като влязоха тримата, Б. ме представи и каза „изчакайте тука“, и се качи до горе. Б. се качи до горе. Те – мъжът и жената, си говореха, че този господин има задължения към колекторски фирми. Този разговор беше, докато Б. беше горе. Ама те реално са го водили преди това този разговор, при положение, че Б. се връща с 3 хиляди лева…..Преди да се качи Б., пред мен за заем те не са говорили.“

Следователно, свидетелят първо заявява, че е чул как ответникът иска от ищеца 3000 лв., след което ищецът се качил, за да ги донесе, но впоследствие свидетелят заявява, че преди ищецът да се качи, за да донесе парите, страните не са говорили пред свидетеля за заем, а са водили разговора преди срещата си със свидетеля, „при положение, че ищецът се връща с 3000 лв.“ Откриват се и други противоречия в показанията на свидетеля. Същият посочва: „ друг път съм виждал Х. в кантората на З., 2-3 пъти съм ги виждал заедно“. Заявява също, че след срещата на 14.09.2023г. не е виждал Х. при З..

От тези показания следва, че според твърденията на свидетеля, с ответника Х. са се виждали 2-3 пъти преди датата 14.09.2023г. и то в кантората на ищеца З..

При това положение, нелогично е заявеното от него, че на 14.09.2023г., когато дошли ищецът, ответникът и жена му, ищецът З. представил свидетеля Б. и казал на ответника и жена му да изчакат там. Ако св. Б. и ответникът Х. са се виждали няколко пъти и то в кантората на З., нелогично е св. Б. тепърва да бъде представян на ответника.

Нелогично е и обстоятелството, че свидетелят не си спомни някои факти с довод, че е минало много време, като например по каква работа е бил извикан от ищеца З. в този ден, каквато именно е била причината да бъде в кафенето, но въпреки изминалото време си спомня ясно датата на предаването на парите.

На няколко пъти свидетелят промени смислово показанията си: първоначално посочи, че при разговора между ответника и жена му, станало ясно, че ответникът има задължения към колекторски фирми, като ответникът казал имената на колекторска фирма и казал „на тях първо ще дам, защото най ме тормозят.“ На въпрос на съда дали е станало ясно, че ще погасява задълженията си именно със заетата сума, свидетелят се замисли и промени показанията си, като цитира ответника: „Б. като даде парите, ще оправя първо 2 тия“.

Свидетелят заяви също, че ответникът щял да оправя задълженията си към колекторските фирми в рамките на един месец, че след преброяването на парите, ответникът заявил „Б. благодаря ти много, след месец ще се оправим“. Съдът запита свидетеля дали ответникът е употребил именно тези думи, тъй като изявлението „ще се оправим“ не дава яснота за основанието на предаваните пари. Свидетелят потвърди, че ответникът е употребил именно тези думи. На последвалия въпрос на съда – какво буквално е казал ответникът – че ще върне парите или че ще се оправят, свидетеля посочи, че и двата израза са казани.

Последните две групи изявления на свидетеля бяха направени по повод уточняващи въпроси на съда, за да стане ясно докъде стигат конкретните впечатления на свидетеля и каква част от заявеното са негови изводи. Така например, изявлението, че ответникът ще даде пари първо на определен кредитор и че с ищеца ще се оправят, все още не означава обезателно, че получава пари в заем с обещание да ги върне и че именно с тях ще плати задълженията си. Изявленията, че когато Б. даде парите, ще се плати на определен кредитор и изявлението че ще бъдат върнати след месец, вече носят съвсем друг смисъл. Свидетелят едновременно изложи и двете групи впечатления, които се различават смислово, като ги пресъздаде като пряка реч и двата пъти. Изложеното оставя впечатление у съда, че свидетелят се стремеше да наглася изявленията си, така че да съответстват на тезата на ищеца, а не да ги пресъздава, както твърди да ги е чул или да посочи, че не помни точния израз, в съответствие с посоченото от него на няколко пъти, че е минало много време.

От показанията на самия свидетел, че е приятел на ищеца З., че често са заедно, често ищецът му се обажда, а свидетелят му върши работа, може да се направи извод, че е възможно близостта на свидетеля с ищеца да доведе до заинтересованост на неговите показания, въпреки липсата на роднинска връзка. В случая тази възможна заинтересованост се е реализирала, който извод се прави въз основа на констатираните противоречия и нелогичност на показанията.

Беше проведена и очна ставка между обсъждания свидетел и свидетелката – Т.Х. – съпруга на ответника, която заяви, че не е присъствала на подобна среща на 14.09.2023г. и не познава свидетеля, освен във връзка с друго дело, по което същият е свидетел относно твърдения за дадена в заем сума на Т.Х. от ищеца З. на 19.10.2023г. и по което е служебно известно на съда, че свидетелката е ответник.

По време на очната ставка, свидетелят без да бъде питан от съда и да бъде констатирано от съда същият да трепери, сам заяви, че му трепери главата, защото има тремор. Това обстоятелство също създава съмнение у съда за недостоверност на показанията му и опит на съда да бъде внушено обратното.

Съвкупната преценка на твърденията на ищеца и показанията на св. Б. могат да доведат до следните изводи: Ищецът, освен че е адвокат и познава 3 способите за доказване, по сведенията на св. Б. се е качил до офиса си, за да вземе парите и е имал възможност да състави разписка за предаването им.

Въпреки това се твърди да ги е предал без разписка. Нещо повече твърденията на ищеца са, че парите е следвало да се върнат до 1 месец, т.е. до 14.10.2023г.

Въпреки твърдяната липса на изпълнение на падежа и след това, ищецът твърди в исковата си молба по гр.д. 21793/2024г. на ПРС, че на 19.10.2023г. дал още един заем, този път на съпругата на ответника – св. Т.Х., отново само по силата на устна договорка, като свидетел на сключването на договора бил отново св. Б., разпитан в съдебното заседание по цитираното дело, който изложи и по настоящото дело показания, че на 19.10.2023г. св. Х. също поискала заем от ищеца с падеж за връщане – един месец.

Служебно известно е на съда още, че по ч.н.д.3394/2023г. на ПРС свидетелката Х. е била подсъдима, като неин защитник е бил ищецът Б. З.. По това дело са проведени няколко открито заседания, две от които на датите – 14.09.2023г. и 19.10.2023г. По това дело е представен договор за правна защита и съдействие между адвокат З. и св. Х. от 10.07.2023г., с който е удостоверено плащането на 2000 лв. адвокатски хонорар, а на 18.03.2024г. адв.

З. подал молба, с която поискал на подсъдимата Х. да се присъдят разноски.

От изложеното следва, че ищецът се стреми да убеди съда, че въпреки професията си на адвокат, въпреки качеството си на кредитор, който не е получил изпълнение на 14.10.2023г. за връщане на заема от А. Х., продължил да дава заеми на семейство Х. без разписка, вкл. на 19.10.2023г., все в присъствието на св. Б.. И макар датите на даване на заемите да съвпадали със съдебните заседания по наказателното дело, по което ищецът и съпругата на ответника имали професионални отношения, в същите тези дни ищецът, въпреки че бил близо до кантората си, а на 14.10.2023г. дори се качил да вземе пари от там, не съставил разписка, а се доверил на своята клиентка и мъжа й, не веднъж, а два пъти, като продължил да я представлява по наказателното дело месеци след падежа и на двете задължения, подавайки на 18.03.2024г. молба по делото за присъждане на разноски в полза на св. Х.. Въпреки твърденията на св. Б., че ищецът З. и сем. Х. били в приятелски отношения, като Х. имал задължения към колекторски фирми, ищецът не осъществил безплатна адвокатска защита, а получил 2000 лв. от Т.Х. като хонорар по наказателното дело, като впоследствие дал личен заем и на двамата съпрузи.

Изложените обстоятелства, в истинността на които ищецът се стреми да убеди съда, не са напълно житейски невъзможни, но са житейски нелогични.

Взети заедно с противоречивите и нелогични показания на св. Б., водят до извода за недоказаност тезата на ищеца. Същият не успя при пълно и главно доказване да установи, че е предал сумата от 3000 лв. на А. Х. и че това е станало като заем с уговорка за връщане.

В противовес на показанията на св. Б. и твърденията на ищеца, са и показанията на св. Т.Х.. Същата е съпруга на ответника и има друго дело със същия ищец. Въпреки че са налице предпоставки за нейната заинтересованост, съдът не констатира показанията й да са конкретно заинтересовани или пристрастни. Същата последователно и безпротиворечиво поддържаше тезата, че не познава св. Б. и че не се е срещала с него на 4

14.09.2023г. Показанията на свидетелката бяха последователни и по време на очната ставка. Ето защо съдът им дава вяра, като същите допълнително опровергават показанията на св. Б..

Свидетелката посочи още, че съпругът й не е теглил кредити, нещо да има нужда, за да изплаща и че няма кредити, които да има да връща, както и че съпругът й не е носел документи на ищеца З. на 14.09.2023г., нито е негов адвокат. В тази връзка процесуалният представител на ищеца изложи довод, че ответникът има задължения към „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 10193/2023г. на ПРС, по което ответникът подал възражение, ръкописно написано от адв. Л.Г., работеща заедно с ищеца. Съдът приема за неоснователен този довод, който се излага с цел да се опровергаят показанията на свидетелката. По посоченото ч.гр.д., служебно известно на съда, действително е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на споменатото дружество срещу ответника Х.. Следва да се отбележи, обаче, че представеният в тази връзка договор е за стоков кредит за закупуване на телевизор и е от 2012г., претенцията по заявлението е малко над 1000 лв., а след подаване на възражение от А. Х., заявителят не е подал установителен иск и заповедта за изпълнение е обезсилена. Тези обстоятелства не сочат да е налице все още съществуващо задължение на ответника към кредитни институции, доколкото договорът е от преди повече от 10 години, а заявителят не е предприел исковото производство за установяване на вземането си. Освен това размерът на претенцията е далеч под сумата от 3000 лв. Не се установяват и други съдебни претенции към ответника Х. от кредитни институции. От събраните по делото доказателства по повод искането за предоставяне правна помощ на ответника, се установи, че същият не разполага със значителни доходи и имущества, но все пак не се констатира да е изпаднал в тежко финансово положение. Посоченото е в унисон със заявеното от св. Х., че съпругът й няма задължения, които да трябва да изплаща и за които да му трябва заем. Относно това от кого е написано възражението по частното дело, съдът не може да прави предположения, а фактът, че е подадено на 15.09.2023г. с нищо не доказва тезата на ищеца, че е дал заем на ответника предходния ден.