Определение № 216 от 28.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. Варна, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20233100600303 по описа за 2023 година

Производство по чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК .

С определение № 26 / 09.02.2023 г. постановено по ЧНД № 405 / 2022 г., ДРС е потвърдил постановление от 30.12.2022 г. на РП Варна, с което на основание 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 33 / 2021 г. по описа на ОД на МВР Варна, образувано и водено за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

Срещу така цитираното Определение на ВРС е подадена частна жалба от адв. П.Б – ВАК, представляващ И. Г. на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, с която се иска отмяна на постановеното определение, респ. постановлението на ВРП и връщане на ДП за събиране на нови доказателства, необходими за изясняване на обективната истина.

Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото намира за установена следното:

С постановление от 30.12.2022 г. на РП Варна на основание 243, ал. 1, т.

2 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 33 / 2021 г. по описа на ОД на МВР Варна, образувано и водено за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. Основание за това прокурорът е намерил във факта, че установеното по ДП увреждане не отговаря на критериите за средна телесна повреда. Приел е, че наличните доказателства сочат за извършено престъпление, но от частен характер, такова по чл. 130 от НК.

Финализирал е акта си с диспозитив, с който е прекратил наказателното производство.

ДРС се е съгласил с направените изводи, респ. с нарочно определение е потвърдил постановлението.

Въззивният съд в рамките на проверката не намери основание да ревизира изводите на ВРП и ДРС, касаещи доказателствената обезпеченост по 1 чл. 129, ал. 1 от НК, както и за това, че се касае за престъпление от частен характер, което не е от компетенциите на държавното обвинение.

Тези изводи обаче предполагат друг процесуален подход от страна на ВРП. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК възлага безусловно задължение на прокурора, когато установи в рамките на ДП, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, да спре наказателното производство, да уведоми надлежно и да укаже на правоимащия, че може да реализира правата си по реда на частното обвинение. Това предполага произнасяне с акт по чл. 244, ал. 3 от НПК /с различен ред на обжалване/, а не по чл. 243, ал. ал. 1, т. 2 от НПК.

Едва след установена процесуална пасивност на пострадалия, ще възникнат основания за прекратяване на наказателното производство, при наличие хипотезите застъпени в чл. 24, ал. 6 от НПК.

С оглед гореизложеното въззивният съд счита, че определението на ДРС следва да бъде отменено. Подобен изход се налага и за постановлението от 30.12.2022 г. на РП Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 33 / 2021 г. по описа на ОД на МВР Варна.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 26 / 09.02.2023 г. постановено по ЧНД № 405 / 2022 г. на Девненски районен съд.

ОТМЕНЯ постановление от 30.12.2022 г. на РП Варна, с което на основание 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 33 / 2021 г. по описа на ОД на МВР Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2