Решение № 264 от 18.09.2024, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. С., 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. М. Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20242200500324 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 327/18.04.2023г. по гр.д. № 1093/2023г. на СлРС, с което са отхвърлени предявените от К. И. Я. с ЕГН-********** от с. К., общ.С., ул.“С. ** против М. М. Я. с ЕГН-********** от гр.С., ул.“О. **, Т. И. Д. с ЕГН-********** от гр.Н.З., ул.“Н.К. **, К. Г. И. с ЕГН-********** от с.К., общ.С., ул.“С . **, И.

М. Я. с ЕГН-********** от с.К., общ.С., ул.“С.к. **, И. З. Я. с ЕГН********** от с.К., общ.С., ул.“С.к. **, Д. И. М. с ЕГН-********** от с.К., общ.С., ул.“С . ** и Г. И. Л. с ЕГН-********** от с.К., общ.С., ул.“С . ** положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство върху 1/30 ид. ч. от процесния поземлен имот с идентификатор №***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село К., общ.С., одобрена със заповед №РД-18- 17/29.03.200г- на ИД на АК, с адрес на поземления имот: село К., общ.С., местност „Г.“, с площ на поземления имот 3681 кв.м., трайно предназначение на 1 територията: земеделска, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 5 /пета/, предишен идентификатор №***, номер по предходен план 503733, при граници и съседи на имота: идентификатор №***, идентификатор

№***, идентификатор

№***, идентификатор №*** и идентификатор

№***., и за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на нотариален акт №197, том първи, рег.№2318, дело №172/2022г. на нотариус Елена Шидерова за 1/30 ид.част, като неоснователни.

С решението е осъден К. И. Я. с ЕГН-********** от с. К., общ.С., ул.“С.

** да заплати на Т. И. Д. с ЕГН-********** от гр.Н.З., ул.“Н.К. ** сумата 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото.

Осъден е К. И. Я. с ЕГН-********** от с. К., общ.С., ул.“С. ** да заплати на К. Г. И. с ЕГН-********** от с.К., общ.С., ул.“С . ** сумата 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото.

Осъден е К. И. Я. с ЕГН-********** от с. К., общ.С., ул.“С. ** да заплати на М. М. Я. с ЕГН-********** от гр.С., ул.“О. ** сумата 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото.

Осъден е К. И. Я. с ЕГН-********** от с. К., общ.С., ул.“С. ** ДА ЗАПЛАТИ на И. М. Я. с ЕГН-********** от с.К., общ.С., ул.“С.к. ** сумата 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото.

Осъден е К. И. Я. с ЕГН-********** от с. К., общ.С., ул.“С. ** да заплати на И. З. Я. с ЕГН-********** от с.К., общ.С., ул.“С.к. ** сумата 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство.

Въззивникът, чрез представител по пълномощие, атакува цитираното решение като неправилно. Във въззивната жалба се твърди, че необосноваността на първоинстанционното решение е поради липсата на мотиви, или по скоро неразбираеми мотиви, неяснотата в съображенията на съда, изложени в акта му, на практика се приравнява на липса на мотиви, което е нарушение на съдопроизводствено правило - чл. 236, ал. 2 ГПК.

Волята на съда - да отхвърли иска, е ясна, а съображенията - неустановими, и изведени без да са съобразени с правилата на формалната логика, практиката на ВКС и научното знание. Формираната от 2 първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в обжалваното решение, е неточна от гледна точка на фактическата хронология и не кореспондира с доказателствения материал. Съдът е пропуснал да опише подробно, а още по малко да коментира като писмено доказателство, представеното от нас писмено доказателство - Решение № 372 от 07.09.1998г за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. К. , издадено от ОСЗ гр. С., на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с което решение е възстановено в качеството ни на наследници на И. Т. Я., процесния имот. От това писмено доказателство е видно, че решението е по Заявление с вх.№ 11738 от 23.04.1992г. подадено от М. И. Я. починал 13.03.2001г/син на общия наследодател И. Т. Я./ - са представени доказателства за възстановяване на правото на собственост на наследниците на И. Т. Я., б.ж. на с. К.. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСГ133 се извършва с акт /актове/ на специализирания административен орган по поземлената собственост - поземлената комисия, сега общинската служба по земеделие.

Правото на собственост се възстановява в полза на правоимащите, доколкото те са го заявили - чл. 13, ал. 1 ППЗСПЗЗ, и след изпълнение на определена процедура от оправомощения орган. Поради това то не се възстановява по силата на закона. До произнасянето на поземлената комисия никое лице не може да се легитимира като собственик на определен имот, тъй като отнапред не може да се каже дали правото ще бъде възстановено; по кой от двата уредени в закона начини: в стари, съществуващи или възстановими, реални граници или в нови, определени с план за земеразделяне, реални граници; при кои съседи; в какви граници и площ - т. е. точното му местоположение върху земната повърхност. Собствеността се възстановява от момента, в който земята е индивидуализирана с решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Тоест до 1998г няма как ответниците да са ползвали или още по малко да се легитимират като собственици. Прави се разбор на гласните доказателства за да се аргументира, че по отношение и на тримата свидетели показанията касаят ползването и обработването на процесния имот. нещо повече тези показания сами по себе си са в противоречие не само помежду си, но и с депозираните отговори на исковата молба - по отношение кой, кога и как се 3 разпределя ползването на имота. Няма как ищецът който живее през един имот да не възпрепятства своенето и владението на личната му идеална част от процесния имот. Съгласно задължителните указания на ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части, като е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. Съдебната практика по чл.290 ГПК е константна, че за да промени държанието във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Снабдяването и вписването на нотариален акт, издаден по реда на чл.587 ГПК в полза на един от съсобствениците за целия съсобствен имот, не е действие на довеждане до знанието на останалите съсобственици на имота на намерението на владелеца-съсобственик да свои целия имот. Не се установявало, че ответниците са упражнявали фактическа власт с намерение за своене, което е било изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на този имот и не допускат чужди действия. От тези доказателства се установява единствено фактът на фактическото му ползване /обработване/, както и посещаването му. Тези действия са част от правомощията на съсобственика и не отричат правата на другия съсобственик. Всички свидетели свидетелствали, че ответниците са ползвали, но никога не са заявявали, че са собственици. Напротив и от необсъдените свидетелски показния на свидетели водени от ищеца се установявало, че всички са знаели , че са много наследници на имота - тоест те са си владели техните идеални части, но са държали идеалните части на останалите наследници и не са своили. Счита, че е налице необоснованост на фактическите и правни изводи относно неоснователността на установителните искове за собственост, а оттам - и до нарушение на 4 материалния закон.

В обобщение въззивникът иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважат исковете. Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответниците М. М. Я., Т. И. Д., К. Г. И., И. М. Я. и И. З. Я., чрез представител по пълномощие, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна.

Обжалваното решение не страдало от пороците, посочени във въззивната жалба. Решението е правилно, законосъобразно, мотивирано, постановено след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в тяхната съвкупност. От събраните доказателства по делото безспорно се установи, че ответниците са придобили процесния имот по наследство, съответно от наследодателите си И. М. И. и З. И. Я., които пък на свой ред са придобили имота по давност. Ответниците изрично се позовали на придобивна давност, като заявили, че присъединяват давностното владение на своите праводатели към своето владение върху процесния имот, установено след смъртта на наследодателите им. От доказателствата се установило още, че ответниците са придобили по давност идеалните части на останалите сънаследници и съсобственици на имота, като са упражнявали фактическа власт върху идеалните им части, с което са превърнали с едностранни действия държането във владение, демонстрирайки тази промяна в намерението си пред останалите съсобственици и отблъсквайки техните претенции за имота. Счита, че горната фактическа обстановка правилно е установена от съда и на база на същата съдът се е произнесъл с правилно и обосновано решение. В действителност в продължение на повече от 20 години ответниците и техните преки наследодатели са упражнявали фактическа власт върху имота и са превърнали държането на идеалните части на останалите сънаследници във владение, демонстрирали са това пред останалите, вкл. пред ищеца, който е възприел действията им, съгласил се е с тях и не е предявил каквито и да било претенции. Самият ищец сочи в исковата си молба, че едва през м. декември 2022г. е проявил някаква активност и 5 интерес към процесния имот, вкл. и със завеждане на настоящото производство.

С оглед всичко изложено се иска да се потвърди решението.

В отговора няма процесуални искания. направени нови доказателствени или други

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба, оспорва отговорите, моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявеният иск. Развива в защита по същество сходна аргументация на изложената във въззивната жалба. Претендира разноски, представя пълномощно, договор за правна защита и съдействие за тази инстанция и списък по чл. 80 от ГПК.

В с.з. въззиваеми пор. №№ 4 и 5, редовно призовани, се явяват лично, пор. №№3, 6 и 7, редовно призовани – не се явяват, за всички тях се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата, поддържа отговора си и моли за потвърждаване на атакувания акт, развива подробни съображения. Претендира присъждане на разноските за въззивното производство, представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие за тази инстанция.

В с.з. въззиваеми пор. №№ 9 и 10, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.