Решение № 351 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100505805 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №14849 от 09.09.2023г., постановено по гр.дело №51910/2022г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в, е признато за установено по предявен от П. П. М. с ЕГН: ********** установителен иск по чл.124, ал.1, предл.2 ГПК, вр.чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.22 ЗПКр, чл.10, ал.1 ЗПКр и чл.11, ал.1, т.10 ЗПКр, по отношение на „Ф.Б."ЕООД, с ЕИК: ****, че сключеният между ответното дружество и ищцата договор №1042482/17.07.2021г. за кредит не обвързва страните поради нищожност заради неправилно посочен реквизит, а именно годишен процент на разходите /ГПР/. Ответникът е осъден на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да заплати на ищцата сумите от 10,24 лева- платена на 15.09.2021г. възнаградителна лихва по договора за кредит и 85,76 лева- платено възнаграждение за осигуряване на поръчител по същия договор, ведно със законната лихва върху двете суми от 23.09.2022г. до окончателното плащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата 175 лева разноски по делото, а на адв.Д. В. М. с личен №1900161640 и адрес на кантора гр.Пловдив, бул.****- 360 лева адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „Ф.Б."ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че макар да не е описан детайлно начинът на формиране на ГПР, неговият размер е посочен в договора за кредит. Потребителят също така можел да обезпечи кредита по различни начини, включително с избрани от него физически лица. Изборът на предложен от кредитодателя 1 поръчител бил направен от кредитополучателя. Моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете- отхвърлени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

С подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата като неоснователна. Твърди, че договорът за кредит е нищожен на посочените в обжалваното решение основания. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение- потвърдено. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Както правилно е констатирал и първостепенният съд, не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПКр относно точния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Това е така, тъй като видно от заключението на приетата по делото СТЕ отпускане на кредит през интернет сайта на ответника е невъзможно без избор на поръчител, за което се дължи възнаграждение- в случая сумата от 85,76 лева. Доколкото тази сума е част от задължителните разходи по кредита, тя подлежи и на задължително включване в годишния процент на разходите. При добавянето на тази сума се оказва, че ГПР не е посочения в договора 49,93%, а 131%. Правилно първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че това се равнява на пълна липса на посочване на ГПР, съгласно чл.22, пар.3 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити, тъй като се касае до заобикаляне на императивни разпоредби на националния закон чрез начина на формулиране на договорните клаузи. Съгласно чл.22 ЗПКр това води до нищожност на целия договор и отпадане на всички задължения по него, без това за връщане на главницата съгласно чл.23 ЗПкр.

Предвид уважаването на главния /установителен/ иск, основателни се явяват и исковете с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връща не на даденото без основание.

По отношение на разноските:

2

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът не е направил разноски и му е предоставена безплатна правна помощ, поради което на адв.Д. В.

М. от АК- Пловдив следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, който е и минималния съгласно НМРАВ, предвид ниската фактическа и правна сложност на спора. Върху това възнаграждение следва да се начисли и ДДС, тъй като адвокатът е представил удостоверение за регистрацията си по ЗДДС.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА решение №14849

№51910/2022г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в. от

09.09.2023г., постановено по гр.дело

ОСЪЖДА „Ф.Б."ЕООД, с ЕИК: **** да заплати на адв.Д. В. М. от АК- Пловдив сумата от 480лв. (четиристотин и осемдесет лева) с включен ДДС - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3