Решение № 233 от 04.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Велико Търново, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20234000500353 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от Прокуратурата на Република България срещу Решение № 229/18.06.2023г. по гр.д. № 455/2022г. по описа на Окръжен съд-Русе в частта, в която са уважени предявените от И. Ж. Ш. искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение по ДП № 20-П/2011г. по описа на СО на СГП, за което същият е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 306/2017г. по описа на Окръжен съд-Русе и сумата от 3 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото обвинение за заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното производство, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 11.11.2021г. до окончателното им изплащане.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Счита, че не са налице доказателства относно наличието на непосредствена причинна връзка на твърдените неимуществени вреди с повдигнатото и поддържано спрямо ищеца обвинение, както и относно факта на настъпване на самите вреди. Излага, че съдът ценил показанията на близък приятел на ищеца, без да отчете неговата заинтересованост и 1 не отчел воденото паралелно с досъдебното производство административно производство по оспорване на дисциплинарното му уволнение, което също генерирало редица неблагоприятни за ищеца преживявания. Излага, че недоказани са останали и твърденията на последния за търпени от него вреди вследствие публикациите в пресата, както и за влошаване на здравословното му състояние. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължат на воденото срещу него наказателно производство, защото след повдигане на обвинение е било образувано дисциплинарно производство и впоследствие дисциплинарно уволнен. Счита, че наказателното производство е протекло в разумни срокове с оглед естеството на разследваното престъпление и неговата сложност, съответно броя на обвиняемите лица – 22 и че прокуратурата не следва да носи отговорност за продължителността на процеса в съдебната му фаза. Посочва, че взетата спрямо ищеца в хода на досъдебното производство мярка за неотклонение „Парична гаранция“ не е възпрепятствала трудовата му дейност възможността му за придвижване и социални контакти с оглед евентуални негативни последици. Евентуално, в случай, че съдът приеме иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за основателен, релевира оплакване, че присъденото обезщетение е прекомерно, като неотговарящо на твърдените вреди, на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи. Следвало да бъде съобразен и факта, че наказателното производство спрямо ищеца е било частично прекратено за престъпление по чл.387 НК и чл.301 ал.3 пр.1 от НК с акт на прокурора от 27.01.2014г., поради което за него не можело да се търси отговорността на Прокуратурата поради погасяването й по давност.

Излага, че твърдените имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокат в наказателното производство, са недоказани, а в случай, че искът бъде счетен за основателен и доказан, счита, че присъденото обезщетение е прекомерно. Прави искане за отмяна на обжалваното решение посочените части и вместо това постановяване на друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност, моли за намаляване размера на присъдените обезщетения.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна - И. Ж. Ш. е подала отговор на въззивната жалба чрез своя процесуален представител по пълномощие – адвокат Б. Д.. В същия заема становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт в обжалваните му части. Счита, че същият, в тези му части, е правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. Моли, при отхвърляне на въззивната жалба на Прокуратурата, в негова полза да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.

Срещу Решение № 229/18.06.2023г. по гр.д. № 455/2022г. по описа на Окръжен съдРусе е постъпила въззивна жалба и от И. Ж. Ш., чрез пълномощник – адвокат Б. Д.. Със същата се атакува първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната 2 част е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон с оглед неправилна преценка на критериите за справедливост относно размера на присъденото обезщетение.

Излага, че съдът не е отчел в достатъчна степен обстоятелствата, че ищецът е бил дългогодишен служител в МВР, който е бил награждаван и се е ползвал с авторитет, че повдигнатите му обвинения са свързани с упражняваната от него професионална дейност, за тежки умишлени деяния, че спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“, която не е най-леката мярка за процесуална принуда, че дисциплинарното производството е било образувано изцяло и само във връзка с повдигнатите обвинения, наличието на финансови затруднения и то в период, в който е с малко дете. Счита, че съдът не е отчел и факта, че е търпял допълнителни вреди, свързани с опорочаване на безупречната му полицейска практика, засилен медиен интерес и компрометиране в широк обществен кръг, продължителното наказателно преследване, влошените му социални и лични контакти и негативни здравословни последици, като силен стрес. Намира, че съдът не е съобразил съдебната практика по други аналогични на процесния случаи. Прави искане за отмяна на решението в отхвърлителната му част и вместо него постановяване на друго, с което искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважен в пълния предявен размер. Претендира направените във въззивното производство разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна - Прокуратурата на Република България, която в срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подала отговор.

В хода на проведеното съдебно заседание Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от ОП-Велико Търново, поддържа подадената жалба и моли за уважаването й по съображения, подробно изложени в нея. Оспорва подадената от насрещната страна въззивна жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираните от противната страна адвокатски възнаграждения.

Жалбоподателят И. Ж. Ш., чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената от него въззивна жалба и искането, направено с нея, както и подадения отговор на въззивна жалба на противната страна. Поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Всяка от въззивните жалби е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

С Постановление от 21.02.2012г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 20-П/2011г. по описа на СО при СГП за престъпление по чл.302 т.1 алт.2 вр. чл.301 3 ал.3 пр.1 вр. ал.1 пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК за това, че на 3 срещу 4.07.2011г. в град Русе на околовръстното шосе в близост до КАТ-МВР в качеството си на длъжностно лице от категорията по чл.169 ал.1 т.1 от ЗМВР – полицай, мл.автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, на пътния контрол и превантивна дейност“ при Сектор „Пътна полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР – Русе, категория Е – II степен, звание сержант, осъществяващ административно-контролна дейност, в съучастие като извършител с пътния полицай Младен Рачев Иванов, по време на пътна полицейска проверка на Сорин Даниел Думитреску приел от последния дар, който не му се следва, а именно 100 румънски леи с левова равностойност 46.31 лв., за да извърши друго престъпление във връзка със службата му – такова по чл.387 ал.1 от НК и за престъпление по чл.387 ал.1 пр.1 алт.1 от НК за това, че по същото време и място злоупотребил със служебното си положение и не изпълнил задълженията си по служба, регламентирани в подробно изброени нормативни актове, да състави документ за административна санкция във връзка с констатирано нарушение на Закона за движение по пътищата, от което произлезли вредни последици, изразяващи се в осуетяване на внасянето на глобата в Републиканския бюджет от нарушителя и в реализиране на административно-наказателната му отговорност. Със същото постановление спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за отклонение от 11.03.2013г. обвиненията спрямо ищеца са били прецизирани.

С Постановление от 27.01.2014г. на прокурор при СГП наказателното производство спрямо И. Ш. било частично прекратено за престъпления по чл.387 НК и по чл.301 ал.3 пр.1 от НК и взетата спрямо него мярка за неотклонение била отменена. С постановление за привличане на обвиняем от 31.01.2014г. отново било извършено прецизиране на обвинението спрямо ищеца и съответно същото му е било предявено. По така посоченото обвинение бил внесен обвинителен акт в съда, въз основа на който било образувано НОХД № 20/2015г. по описа на Окръжен съд-Русе. С нарочно определение съдебното производство по посоченото дело било прекратено и същото върнато на прокурора. С две поредни постановления от 22.04.2016г. и от 18.04.2017г. отново е извършено привличане на лицето като обвиняем, с последното за престъпление по чл.302 т.1 вр. чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Въз основа на внесен в съда обвинителен акт било образувано НОХД № 306/2017г. по описа на Окръжен съд-Русе, с който на ищеца било повдигнато обвинение в извършване на горепосоченото престъпление. С присъда от 19.09.2018г. същият бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу тази присъда постъпил протест от прокурора, въз основа на който било образувано ВНОХД № 16/2019г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново. С Решение № 121/19.06.2019г. атакуваната присъда била потвърдена.

Срещу въззивното решение постъпил касационен протест от ВТАП и образувано н.д.

№ 1036/2019г. по описа на Върховен касационен съд. С Решение № 256/17.01.2020г. по делото въззивното решение, постановено по ВНОХД № 16/2019г. на ВТАС било оставено в 4 сила.

Със Заповед от 23.02.2012г. на Директора на ОД на МВР-Русе, във връзка с постъпили предварителни данни за водено срещу ищеца досъдебно производство за престъпление подкуп и длъжностно престъпление, било образувано дисциплинарно производство срещу него и същият бил временно отстранен от длъжност. Заповедта е връчена на ищеца на 24.02.2012г. Със Заповед от 14.08.2012г. на Директора на ОД на МВР-Русе, връчена на ищеца на 15.08.2012г., на същия било наложено дисциплинарно наказание уволнение и прекратено служебното правоотношение с МВР за дисциплинарно нарушение по чл.227 ал.1 т.7 пр.2 от ЗМВР – използване на служебно положение за лична облага и облага на трето лице и по чл.230 ал.2 т.4 от ППЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение в МВР, с които се уронва престижа на службата. С решение от 27.12.2012г., постановено по адм. дело № 294/2012г. по описа на Административен съд-Русе, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е отменена. Това решение е било потвърдено с решение на ВАС по адм.дело № 1530/2013г., добило законна сила, като необжалваемо и ищецът бил възстановен на работа.