Решение № 6 от 28.04.2021, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 627/2020
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 28.04.2021
- В сила
- 09.03.2023
- Състав
- Илиана Георгиева Димитрова Васева
Други актове по делото
- Определение № 432 от 09.10.2020 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Протокол № 1 от 21.01.2021
- Разпореждане № 45 от 13.05.2021 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Разпореждане № 54 от 13.05.2021 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Разпореждане № 69 от 20.05.2021 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Разпореждане № 540 от 01.06.2023 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 ,б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2,ал.1,т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.20,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 321, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Пазарджик , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Ана З. Ненчева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20205200100627 по описа за 2020 година
Предявени са три обективно съединени иска с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за вреди от незаконното обвинение на ищеца Г. Д. З., ЕГН **********, в престъпление, по отношение на което наказателното производство е било прекратено.
Първият иск е с цена 40 000 лв. и предмет – обезщетение за неимуществени вреди, а другите два са за обезщетения за имуществени вреди, съответно в размер на 100 лв. - за направени разноски в наказателното производство и 3 773,04 лв. – пропуснати ползи от законната лихва върху сумата,внесена като парична гаранция по наложената му мярка за неотклонение.
Исковете са предявени против Прокуратурата на Република България и се основават на твърденията, че ищецът е бил обвинен в престъпление по чл. 215, ал.2 във вр. ал.1 от НК /вещно укривателство в големи размери на поставени под специален режим вещи – паметници на културата/, след което производството срещу него е било прекратено поради „недоказаност на обвинението“. Привличането му като обвиняем станало на 23.10.2007 г., а прекратяването на наказателното производство срещу него и останалите обвиняеми – на 17.04.2015 г. с Постановление на РП-Пазарджик. В хода на същото било повдигнато и обвинение за по-тежко престъпление – за образуване и ръководене на организирана престъпна група по чл. 321, ал.1 от НК, а в последствие – конкретизирано като такова по .
215, ал.2, т.1 и 2 , но във вр. чл.20,ал.2 НК, а наказателното производство за престъпление по чл. 321,ал.1 НК – прекратено на 22.12.2010 г.
На 23.10.2007 г. Прокуратурата постановила задържането на ищеца за 72 часа, а с определение на съда от 26.10.2007 г. му била определена постоянна мярка да неотклонение задържане под стража, в качеството на обвиняем за посоченото престъпление. Изменението на мярката от първоинстанционния съд от декември 2007 г. било отменено от въззивната инстанция и ищецът останал задържан до 14.06.2008 г., когато мярката била изменена от Прокуратурата в парична гаранция и гаранцията съответно – внесена от неговата съпруга.
Други ограничения и мерки, които ищецът твърди, са му налагани по време на 1 висящото наказателно производство са: забрана за напускане пределите на Република Б., считано от 14.05.2008 г., отнемане на законно притежаваното оръжие и изземване на 120 000 долара като веществено доказателство, чието връщане станало физически на 12.01.2015 г. на основание Постановление от 08.01.2015 г. Отнемането на парите му причинило унижение и сериозни финансови затруднения, а забраната да напуска страната ограничила свободното му придвижване и осуетила много планове на ищеца.
Ищецът твърди, че в резултат от незаконното обвинение за продължителен период от 7 години и половина, от които за 2 години и 9 месеца – за две тежки умишлени престъпления, били накърнени честта и достойнството му. Тези обвинения го унизили и огорчили,подронили самоуважението му и привлякли вниманието на обществеността върху него.Създали му стрес и напрегнатост за дълъг период от време.
В резултат от това и 8 месечния престой в ареста се влошило здравословното му състояние В ареста изживял тежки хипертонични кризи, наложили викане на спешна помощ, а цял един месец от срока на задържането прекарал в болница.
В последствие след изменението на мярката в по-лека търпял непрекъснат дискомфорт, поради необходимостта да се съобразява с ограниченията,произтичащи от наложената парична гаранция.
Наложило се да отдели време за участие в различни процедури и организиране на защитата си, както и да участва в множество процесуални действие през годините.
Третиран бил като престъпник, а хората, които разбрали за обвинението, се отдръпнали от него. Обвиненията намерили сериозно отражение най-вече в местната, но и в централната преса и в интернет.
Освен това ищецът твърди, че имал притеснения за отражението на обвинението върху близките му, най-вече – върху съпругата и детето му, което тогава било на 10 години.Чувствал се безпомощен и изключително много се смущавал, че обвиненията и престоят в ареста пречели на бизнеса и издръжката на семейството.
В заключение отбелязва, че негативните последици върху него от воденото наказателно производство продължили да съществуват и след прекратяването му, като не били отшумели и до сега, като счита, че за всички неимуществени вреди му се дължи обезщетение в размер на 40 000 лв.
Имуществените вреди определя на 100 лв. – платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и 3 773,04 лв. – законната лихва върху внесената парична гаранция в размер на 5 000 лв. за периода от внасянето й на14.06.2008 г. до 17.04.2015 г., когато гаранцията била отменена.
Обезщетенията за имуществени и за неимуществени вреди се претендират заедно със законната лихва от 17.04.2015 г. до окончателното плащане. Началния момент е датата на прекратяване на наказателното производство по незаконното обвинение. .
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Прокуратурата на Република България от първоначално сезирания Софийски градски съда и постъпил писмен отговор, изготвен и подписан от прокурор от Софийска градска прокуратура, за когото няма спор, че има правомощия и да представлява ответника, освен да участва в процеса на осн. 10, ал.1 от ЗОДОВ. За това правото на отговор на исковата молба от страна на ответника следва да се счита за надлежно упражнено и не са налага повторно връчване на книжата и даване на нов срок, след изпращане на делото по подсъдност. За първото съдебно заседание обаче, освен да се призове ответника по своето седалище в гр.София, ще следва да бъде уведомена съответната Окръжна прокуратура – Пазарджик, която да изпрати прокурор за участие при разглеждане на делото, съгласно специалната разпоредба на ЗОДОВ.
Възраженията , които се правят срещу основателността на исковете в подадения 2 отговор на исковата молба са следните:
1.За липса на причинно-следствена връзка между описваните в исковата молба вреди и незаконното обвинение.
2.Постановлението за възобновяване и прекратяване на наказателното производство от 17.04.2015 г. не било обжалвано пред съответния съд и съответно – не било стабилизирано или поне – не били представени доказателство за това.
3.Мярката за неотклонение била взета с актове на съдилищата, поради което дори в процесния период да са търпени вреди от нея, то те не били само в резултат на актове и действия на органи на Прокуратурата.
4.Срещу ищеца било водено освен процесното наказателно производство още три такива, две от които – по същото време, поради което не можело да се направи разграничение дали твръдяните вреди са в причинно следствена връзка именно с него или с останалите производства срещу З..
5.Не били представени доказателства за наложената мярка за процесуална принуда – забрана за напускане на страната,нито за конкретните обстоятелства, с които се свързват претърпени вреди във връзка с тази мярка.
6.Нямало доказателства за отнемане на оръжието му, а и тази мярка била в компетентността на друг орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност.
7.В средствата за масова информация не се съдържали изявления на органи на Прокуратурата по повод обвинението на ищеца, а ответникът не отговарял за действията на трети лица.
8.Ищецът не можел да претендира вреди, изразяващи се в негативните последици на обвинението за негови близки, а само за такива, които пряко е претърпял лично в пряка и непосредствена връзка с обвинението.
9.Продължителността на производството срещу ищеца се дължала на фактическата и правна сложност на делото и на поведението на участниците в него – обвиняем, свидетели, вещи лица.
Това възражение бе конкретизирано от участващия в производството прокурор в първото съдебно заседание, който заяви, че са изготвяни множество експертизи он голям брой вещи лица8от 5 до 7 научни сътрудници от Националния исторически музей, които са изследвали над 85 000 бр. вещи, предмет на обвинението. Това било причина за продължителността на досъдебното производство, както и поведението на друг обвиняем – Г.П., който не се явил пред разследващите отговори след получаване на две призовки – на 27.11.2013 г. и 02.01.2014 г., поради което производството било спряно за периода от 07.04.2014 г. до 17.04.2015 г., когато било окончателно прекратено. Не се посочиха действия или бездействия на самия ищец, с които Прокуратурата да твърди,че той е допринесъл за причиняване на вредите или поне - за увеличение на размера им.
10.Претендираният размер на обезщетението да неимуществени вреди бил завишен, в нарушение на чл. 52 ЗЗД.
11.Налице била изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихви, считано от датата на прекратяване на наказателното производство, което е станало на 17.05.2015 г. Чл. 111 ЗЗД предвиждал 3-годишна давност за вземанията за лихви, а исковата молба била подадена на 21.04.2020 г.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът приема за безспорно установено следното:
Безспорно е установено, че ищецът З. е бил привлечена като обвиняем първоначално на 23.10.2007 г. за престъпление по чл. 215, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а в последствие, с 3
Постановление от 24.03.2008 г. към това обвинение и прибавено и друго – по чл.321, ал.1 от НК за организиране и ръководене на престъпна група, като производството по второто е било прекратено още на 22.12.2010 г., но предварителното производство по първото е продължило до 17.04.2015 г. Прекратено с постановление на РП-Пазарджик от същата дата, без данни да е било проверявано и съответно – отменяно и потвърждавано от горестоящата прокуратура. Същото се отнася и за предходното постановление за частично прекратяване на наказателното производство.
Следователно безспорно се касае незаконно обвинение по смисъла на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, което е било повдигнато по отношение на ищеца за двете посочени престъпления, като наказателното производство е било прекратено без внасяне на обвинителен акт и образуване на съдебно такова. И двете обвинения са за тежки умишлени престъпления, като продължителността на производството за организиране и ръководене на престъпна група е била 2 години и половина, а за вещно укривателство на вещи под специален режим – 7 години и 8 месеца.
През този период наказателното производство е било спряно за срок от 1 година, поради невъзможността да се извършват процесуални-следствени действия по отношение на друг обвиняем, който не е явявал след редовното връчване на две поредни призовки.
Делото е било с фактическа и правна сложност, предвид предмета на вещното укривателство, в което е бил обвинен ищеца. Става дума за огромен брой вещи под специален надзор от различни видове /старинни монети, културни ценности и др., като сред иззетите като веществени доказателства вещи е имало и множество фалшификати/. Това е наложило събирането на множество доказателства, в това число – експертизи от специалисти в областта на нумизматиката, археологическите и културните ценности, като намирането на съответните специалисти и изготвянето на заключенията им е изисквало време, по-дълго от обичайното за разследване на вещно укривателство.
Прокуратурата обаче не твърди и не доказа виновно поведение на самия обвиняем, което да е допринесло за увеличаване срока на предварителното производство и по този начин – за увеличаване на претърпените от него вреди във връзка с незаконното обвинение.
За това на ищеца следва да се присъди пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди, който ще се определи като справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като вземат предвид на първо място: тежестта на двете обвинения и продължителността на наказателното производство, посочени по-горе, но и множество други обстоятелства, установени в хода на процеса:
Ищецът З. е бил обвинен в извършването на престъплението „вещно укривателство“, когато е бил на 30 г., семеен, с дете на 10-годишна възраст. В началото на наказателното производство е бил задържан за срок от 8 месеца. Едновременно с това му е било иззета сума от 120 000 долара, която му е била върната едва в началото на 2015 г. Още докато е бил ареста му е била наложена мярка „забрана за напускане пределите на Република България“.
Разпечатката съдържа 43 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c4fec07-64ef-4252-8b28-90479c86ccf9