Решение № 3092 от 14.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3092 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена И.ова

Членове:

Ивета М. А.а

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета М. А.а Въззивно гражданско дело № 20211100506688 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. М. Т. срещу решение № 20009032/12.01.2021г. постановено по гр.д. № 47049/2019г. на Софийски районен съд, ГО, 168 състав, с което са уважени предявените срещу нея установителни искове по чл.422 от ГПК от Е. А. В. и П. А. В. за сумата от 3484,60 лв., дължима на основание чл.284 ал.2 от ЗЗД и за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.04.2019г. по гр.д.№ 18234/2019г. на СРС, както и в частта, с която е осъдена да заплати разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че направеното в хода на съдебното производство възражение за прихващане с исковата сума е неоснователно, доколкото по несъмнен начин в производството е установено както наличието на договорни правоотношения между страните по договори за поръчка – адвокатско представителство и съдействие, които са изпълнени от въззивника, така и уговорения конкретен размер на възнаграждение, установен посредством ангажираните гласни доказателства. Отправя искане до въззивният съд да отмени обжалваното решение, поради прихващане с насрещните вземания, заявени с 1 възражение за прихващане в срока за отговор на исковата молба. Претендира разноски за въззивното и първоинстанционното производство.

Въззиваемите страни – Е. А. В. и П. А. В. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозират отговор, в който твърдят, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалваното решение - постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи. Считат, че възражението за прихващане е неоснователно, доколкото на първо място в хода на процеса не се доказа нито основанието, нито размера на вземанията, съответно дори и при установяването им е налице хипотезата на чл.103 ал.2 от ЗЗД, защото са погасени по давност.

Претендират присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части - допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск предявен по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.284 ал.2 от ЗЗД за сумата от 3484,60 лв.,представяваща непредадена сума от довереника след изпълнение на поръчката.

Според разпоредбата на чл.284 ал.2 от ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, които задължения ищецът твърди, че ответника не е изпълнил.

От текста на представения писмен документ – предварителен договор за продажба на недвижим имот от 13.11.2014г. – л.23 и сл. от делото на СРС и непротиворечивите гласни доказателства, а и от обявените за безспорни между страните факти с докада на пъровинстанционния съд реда на чл.146 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК, се устатновява, че между страние е съществувало мандатно правоотношение въз основа на устен договор за поръчка с предмет съдействие и представителство на 2 ищците от ответника в качеството им на продавачи при сключване на договор за продажба на недвижим имот - апартамент №28 в ж.к. ****, както и че трето неучастващо по делото лице – Д.С.Л. – купувач по посочени договор, е платила по банков път по сметка на ответника адв. Т. левовата равностойност на 2700 евро – 5280,74 лв. във връзка с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.11.2014г., сключен между Е. В. и П. В. от една страна и Д.Л. от друга.

От съдържанието на писмения договор от 13.11.2014г. се установява основанието, въз основа на което купувача по предварителния договор – Д.Л. е превела сумата от 2700 евро по сметка на ответника, а именно – чл.2 ал.1 от същия – авансово заплатена част от продажната цена на недвижимия имот.

Безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обявени също с докада по делото са обсстоятелствата, че ответника Т. от получените парични средства /левовата равностойност на 2700 евро/ по нейната сметка е заплатила сумите от 1056,15 лв. и 740,00 лв. – разходи по договор за продажба на описания по – горе недвижим имот – посредническо възнаграждение на трето лице и такси за документи.

Т.е. след извършване на посочените плащания от името и за сметка на ищците, в специалната адвокатска сметка на ответника е останала сумата от 3484,60 лв.

Предвид основанието, на което цялата сума е постъпила по специалната адвокатска сметка и след изпълнение на възложените от доверителите действия за погасяване на задължения, остатъка от сумата, представляваща авансово платената част от цената по сдЕ.та следва да бъде предадена на доверителите.

Задължението на довереника по договор за поръчка е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да отчете незабавно и без покана - задължение, следващо от естеството на мандатното правоотношение - в този смисъл решение № 98 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 520/2012 г., IV г. о., решение № 300 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2011 г., IV г. о., решение № 11 от 03.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2014 г., IV г. о. , определение № 66/11.02.2014г. на ВКС, по ч.гр.д. № 160/2014г. на I г.о.

Следователно от момента на получаването на сумата по банковата си сметка, респективно след извършване на плащанията като разходи по сдЕ.та, ответника е следвало да прехвърли полученото в патримониума на ищците – доверители. От съдържанието на електронно писмо, представено на хартиен носител, неоспорено като автентичност и съдържание от страните, се установява, че към дата 09.06.2015г. ответника е имала задължение за превеждане на остатъка от авансово получената цена по предварителния договор в полза на представляваните от нея продавачи, като горното е именно покана до кредитора за оказване на необходимото съдействие за изпълнение на задължението. /предоставяне на банкова сметка/.

3

Няма представени доказателства за обстоятелството дали и към кой момент доверителите са оказали нужното съдействие на довереника да изпълни задължението си по чл.284 ал.2 от ЗЗД, поради което следва да се приеме, че това е най – късно момента на получаване на препис от заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 18234/2019г. – 30.04.2019г., където е посочена банковата сметка на ищците.

Няма твърдения, че и след получаване на заповед аз изпълнение по чл.410 от ГПК ответника е извършила плащане на процесната сума, нито спор, че вземането на ищците не е погасено чрез плащане вкл. и към настоящия момент.

Предвид горното, настоящият състав изцяло споделя извода на първоинстанционни съд, че в полза на ищците е налице изискуемо и ликвидно /установено в настоящото производство/ вземане за сумата от 3484,60 лв. на основание чл.284 ал.2 от ЗЗД и представляващо непредадена сума по изпълнена поръчка – получена авансово цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот, която сдЕ. ответника е представлявала ищците – продавачи и е получила от тяхно име и сметка сумата.

Доколкото се е сбъднало вътрешното-процесуално условие, а именно – основателност на иска и уважаването му, то съдът следва да разгледа и да се произнесе по направеното по реда на чл.298 ал.4 от ГПК възражение за прихващане от ответника.

Ответникът основава своите вземания на претенции за неплатени възнаграждения по мандатни договори и направени разходи във връзка изпълнение на поръчката - платени парични суми от довереника с лични средства.

Прихващането като способ за погасяване на задълженията е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД. За да се извърши прихващане на насрещни вземания, същите следва да отговарят на следните изисквания:

-да са за пари или за еднородни заместими вещи;

- вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо, задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо, а едостатъчно да е изпълняемо;

-активното вземане да е ликвидно вземане, определено по основание и размер;

-надлежно изявление от страна на прихващащи достигнало до насрещната страна, в хода на съдебен процес – при условията на евентуалност и съответните процесуални срокове /отговор на исковата молба/;

-при съдебно прихващане – активното вземане към момента на въввеждането на въдражението да не е погасено по давност /чл.103 ал.2 от ЗЗД/.

Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до 4 размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо – чл.104 ал.2 от ЗЗД, като за ретроактивния ефект на погасяването е ирелевантно кога е настъпиа ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса или извън него.

Първата група вземания, които ответникът въвежда с възражението за прихващане са за неплатени възнагражедния по мандатни договори.

Кумулативните предпоставки, обуславящи притезателното право на ответника въз основа на соченото основание са: съществуване на валидни мандатни договори и тяхното съдържание вкл. и уговорен размер на възнаграждение; изпълнение на поръчката от страна на довереника.

Договорът за правна защита и съдействие е мандатен договор.

Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата.

За разлика от пълномощното, за процесуално представителство изявлението следва да е в писмена форма /устното упълномощаване е само по изключение – чл. 25 ал. 1 и ал.2 ЗАдв/, договора между адвокат и клиент не е предвидена писма форма и съгласието между адвокат и клиент е валидно и ако не е оформено писмено т.е. договърт е консенсуален, неформален. За разлика от мандатния договор по ЗЗД и разпоредбата на чл.286 от ЗЗД, която предвижда, че възнаграждение се дължи само ако е изрично уговорено, възнаграждение по договор за правнта защита и съдействие вкл. и процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги и за всяка инстанция – чл. 36 ал. 1 ЗАдв, като е предвидено размера на същото да бъде увоворен между страните в договора. /чл. 36 ал. 2 ЗАдв/.

В тази връзка не е налице забрана за установяване както съществуването, така и съдържанието на договори за правна защита и съдействие със свидетелски показания с оглед разпоредбата на чл. 164 ал.1 т.1 от ГПК, като предвид посочения като договорен между страните размер на адвокатско възнаграждение от ответника по всеки един договор, не следва да се прилага и ограничението по чл.164 ал.1 т.5 от ГПК.

В настоящият случай се установява:

-наличие на правоотношение по договор за поръчка между ищците от една страна и ответника от друга, в качеството й на адвокат за подготвяне и сключване на договор за продажба на недвижим имот /виж горното изложение относно иска с правно основание чл.284 ал.2 от ГПК/. Съдът изрично посочи, че същия е включен в устна форма. Тежестта за установяване на съдържанието на конкретните клаузи от договора е върху страната, която черпи благоприятни правни последици от същите. В случая – 5 размерът на уговореното адвокатско възнаграждение ответникът твърди страните да са уговорили 1000,00 лв. По делото е представена писмена електронна кореспонденция, от която не може да се изведе съвпадащата воля на страните относно размера на възнаграждението по този мандатен договор. На л.58 от делото на СРС е представено електронно писмо изпратено от ответника до ищеца Е. В. /няма спор, че същата е изпращала и получавала имейли от имейл адрес: [email protected]/, в който адв. Т. уведомява ищеца В., че размера на адвокатското възнаграждение по „това дело“ ще бъде 1000,00 лв. „Това дело“ очевидно е различно от предмета на мандатния договор за подготвяне и извършване на продажба на ап.28, тъй като от текста на цитираното писмо ясно се разбира, че се касае за съдебно производство и по което предстои от името на ищеца да бъде подаден отговор на искова молба. За договореният размер на възнаграждението по мандатния договор с описан по – горе предмет, ответникът е ангажирал гласни доказателства, като само показанията на свидетеля И.В. се установява същата да е чувала телефонни разговори - „специално за сдЕ.та на имота, мисля, че чух да се договарят за 1000 лв. хонорар“. Показанията на свидетеля М.И. съдът кредитира, но същите не установяват конкретен размер на договорено адвокатско възнаграждение по този мандатен договор. Посочените доказателства, съдът счита, че изпълняват изискването при условията на пълно и главно доказване да се установи съдържанието на договорната клауза за адвокатско възнаграждение, доколкото е спорна между страните. Показанията на свидетелят В. установяват предложението или процеса на договоряне на размера на адвокатското възнаграждение, но не и постигнатото съгласие между страните за същия.