Решение № 336 от 04.07.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 2307/2023
- Вид
- Решение № 336
- Подписан
- 04.07.2024
- В сила
- 22.07.2024
- Състав
- Светослава Михайлова Цонева
Цитирани разпоредби
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.2 т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 16 ал. 2 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 16а, ал. 1 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 16а, ал. 2 · Закон за защита от шума в околната среда
РЕШЕНИЕ
№ 336 гр. Плевен, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20234430202307 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление № 28з от 28.08.2023 година на Началника на Първо РУ - Плевен, с което на основание чл. 34 А ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ на Д. А. Ч. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 16 а ал. 2 ЗЗШОС.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат И. Ц., ПлАК. Последният моли съда да отмени наказателното постановление като съобрази събраните по делото доказателства и законосъобразността на органите на полицията. Не претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в заседание и не взема становище по така депозираната жалба. съдебно
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
1
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.
Жалбоподателят Д. Ч. има постоянното си местоживеене в ***. През месец август на 2023 година същият полагал труд като управител на комплекс „ Мони Бийч“ град Плевен, находящ се в индустриалната зона на града, ул. „ Зографска „ № 11.
На 02.08.2023 година, собственикът на „ Мони Бийч“ град Плевен празнувал рожденния си ден. За празника били поканени различни изпълнители от и извън България с цел забавление на гостите на домакина.
На 02.08.2023 година, около 00:30 часа, частен клуб „ Мони Бийч“ в град Плевен бил посетен последователно от два полицейски патрула на Първо ОД на МВР- Плевен. На място пристигнали ***, Р. Г., Б. Г. и Р. В., изпратени по нареждане на своя пряк началник със сведение за нарушаване на нощната тишина. Действително пред обекта се чувала силна музика. *** помолил охраната да извикат управителя на заведението. На поканата се отзовал жалбоподателя Д. Ч.. Представил се на представителите на полицията, уведомил, че е управител, но не може да нареди спирането на музиката, тъй като в момента рожден ден празнувал собственика на клуба, който бил и негов работодател.
Представителите на наказващият орган решили, че отговорен за нарушаването на нощната тишина е жалбоподателят Ч.. На същия бил съставен акт за извършено нарушение по чл. 16 а ал. 2 ЗЗШОС, а именно: на 02.08.2023 година в 00:30 часа в ***, комплекс „ Мони Бийч“ нарушил нощната тишина и спокойствието на живущите в района, изразяващо се в пускане на силна музика от аудио озвучителна техника за времето от 14-16:00 ч. и от 22- 08:00 часа.
Жалбоподателят Ч. подписал акта, но възразил, че не бил отговорен в случая, тъй като бил служител в комплекса на трудов договор.
На 02.08.2023 година в 01:00 часа музиката в комплекс „ Мони Бийч“ била спряна.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение фактически констатации, на 28.08.2023 година е издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 16 а ал.
2
ІІ от ЗЗШОС.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства - акт за установяване на административно нарушение № 28з от 02.08.2023 година на старши полицай при Първо РУ - Плевен; наказателно постановление № 28з от 28.08.2023 година на Началника на Първо РУ - Плевен; докладна записка от полицейски инспектор в група ТП при Първо РУ, ОДМВР - Плевен; пощенски плик с дата на пощенското клеймо 26.10.2023 година.
В хода на въззивното производство е изискана и представена справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“, „Районен център 112“ – Монтана с регистрационен № 105830-496 от 18.12.2023 година . Съгласно същата на ЕЕНСП112 няма постъпили и регистрирани сигнали за нарушаване на нощната тишина в периода от 22:00 часа на 01.08.2023 година до 01:00 часа на 02.08.2023 година в комплекс „ Мони Бийч“ в ***.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и показанията на свидетелите Р. Г., Б. Г. и Р. В., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за установено от правна страна следното:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и съответствието му с процесуалният закон.
Съдът намери, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Спазени са изискванията по съставянето на АУАН . Същият е връчен на лично на жалбоподателя, на който е била дадена възможност да се защити във връзка с констатациите на наказващият орган и е направил своите възражения в деня на съставяне и връчване на АУАН.
Нормата на чл. 16 а ал.2 от ЗЗШОС забранява по императивен начин озвучаването от физически лица на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се 3 излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.
Анализът на разпоредбите на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС налага извода, че с тях се забранява въобще озвучаването на обекти през посочените времеви отрязъци, без значение от нивото на шума, т. е. изпълнителното деяние се изразява в самото озвучаване на съответния обект, независимо дали звукът е силен или тих, стига да е във времето, в което нормата забранява това. За да е съставомерно деянието е достатъчно обектът, който се озвучава, да е сред обектите, изброени в чл. 16а, ал. 1 от ЗЗШОС и озвучаването да се е случило във времето от 14: 00-16: 00 часа и от 23: 00-08:
00 ч., както и обектът да се намира в описаните в чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС зони и територии.
В процесния случай по делото не са събрани писмени доказателства, че комплекс „ Мони Бийч“ в град Плевен се намира именно в такава зона. Не е спорно, че клубът представлява обект, в който се извършва търговска дейност в областта на услугите, т. е. попада в изброяването на чл. 16а, ал. 1 от ЗЗШОС. Озвучаването е установено в 00:00 ч. на 02.08.2023 г., което попада във времевите отрязъци, през които нормата забранява това действие, но твърдението, че попада в някои от зоните, посочените в законовата норма не намира опора в доказателствата по делото.
Съдът намери, че наказателното постановление е незаконосъобразно и поради неправилно определяне на субекта на нарушението. Според настоящия съдебен състав, субект на нарушението в случая е търговецът, който стопанисва търговския обект. Според посочената като нарушена норма на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, субекти на нарушението могат да са, както физически лица, така и обектите по ал. 1. От своя страна, в ал. 1 са изброени обекти за производство, съхраняване и търговия, обекти в областта на услугите. Въпреки непрецизната законова регламентация, несъмнено е, че се касае за търговци, които осъществяват дейност в съответните обекти на производство, търговия и предоставяне на услуги, тъй като самите обекти, като материална база, не могат да носят административнонаказателна 4 отговорност. В ал. 2 ясно е посочено, че озвучаването може да е извършено или от физически лица или от обектите по ал. 1, което означава във втората хипотеза, че озвучаването е извършено от търговците, които стопанисват и експлоатират съответните обекти. В процесния случай търговското дружество, което стопанисва конкретния търговски обект, е субектът, който отговаря за озвучаването и именно той е следвало да бъде наказан за конкретното нарушение.
Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление жалбоподателят Д. Ч. е санкциониран за това, че в качеството си на управител нарушил нощната тишина и спокойствието на живущите в района, изразяващо се в пускане на силна музика от аудио озвучителна техника за времето от 14-16:00 ч. и от 22- 08:00 часа. Съгласно нормата на чл. 10 от ЗАНН, допустителството се наказва само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Видно от разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС в същата не е предвидено такова нарушение, с оглед на настоящият съдебен състав намира, че поведението на управителя, формулирано като допускащ озвучаване на обекта, не може да бъде санкционирано и то при наличието на безспорни гласни доказателства за това, че в деня на извършената проверка в търговският обект собственика му празнувал рождения си ден със свои гости.
Съдът счита, че административнонаказващият орган не е определил правилно субекта на нарушение и незаконосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на Д. Ч., в качеството на управител комплекс „ Мони Бийч“ в град Плевен. За да бъде ангажирана такава отговорност на физическо лице, наказващият орган следва да докаже не само обективните елементи на деянието, които в случая са озвучаване в „ района“/ както е изписано и в самото наказателно постановление/ на 02.08.2023 година в 00:30 часа., но и да докаже наличието на субективен елемент – т. е. да ангажира категорични доказателства за виновността на конкретното физическо лице. В процесния случай липсват убедителни доказателства, че именно управителят на комплекса Д. Ч. е осъществил озвучаването, с което да е нарушил изискванията на чл. 16 ал. 2 от ЗЗШОС.
При така приетото за установено от фактическа и правна страна съдът намери, че Наказателно постановление № 28з от 28.08.2023 година на Началника на Първо РУ - Плевен, с което на основание чл. 34 А ал. 1 от 5
Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ на Д. А. Ч. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 16 а ал. 2 ЗЗШОС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което и следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 28з от 28.08.2023 година на Началника на Първо РУ - Плевен, с което на основание чл. 34 А ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ на Д. А. Ч. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 16 а ал. 2 ЗЗШОС.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6