Решение № 1508 от 05.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1508 гр. Пловдив, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330108219 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от ЗАД “Армеец“ АД против И. Б. Д. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 1707/17.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2768/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, за сумата от 450 лв., представляваща незаплатен остатък от изплатено от ищеца в полза на „ЕВН Електроразпределение“ ЕАД, застрахователно обезщетение, ведно с начислени ликвидационни разноски, която сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 23.02.2015 г., е управлявал лек автомобил „Рено 19” с peг. № ***** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата законова норма, и сумата от 137, 14 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.02.2018 г. до 15.02.2021 г. (след изменение на иска за обезщетение за забава чрез намаляване на неговия размер по реда на чл. 214 ГПК, прието с Определение от 08.02.2022 г.), ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 15.02.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 23.02.2015 г., около 15:00 часа, при движение в с.

В., лек автомобил „Рено 19” с peг. № *****, управляван от И. Б. Д., губи 1 контрол над автомобила, поради движение с несъобразена скорост и реализира пътно-транспортно произшествие, като се блъска в метален стълб, собственост на ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД. Вследствие на произшествието настъпили имуществени вреди, изразяващи се в повреда на стомано-бетонен стълб. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП № *****., в който е отразен механизма на произшествието, като е установено, че водачът на автомобила е управлявал последния с концентрация на алкохол в кръвта от 1.2 промила. Твърди, че гражданската отговорност на виновния водач е обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД със застрахователна полица № *****.

Вследствие на произшествието били нанесени щети на стойност от 604, 75 лв., които били заплатени на увреденото лице с платежно нареждане на 23.02.2016 г. Твърди, че към така заплатеното обезщетение били начислени и ликвидационни разноски от 10 лв., поради което общият размер на дължимото обезщетение от делинквента било в размер на сумата от 614, 75 лв. Причина за настъпване на ПТП било противоправно виновно поведение на длъжника, който след употреба на алкохол, установена в размер на 1.2 промила на хиляда, управлявайки лек автомобил „Рено 19“ с ДК № ***** с несъобразена скорост е изгубил контрол, излязъл от пътното платно и се ударил в металния стълб. Ищецът счита, че е встъпил в правата на увреденото лице с изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като причинителят на вредата, е управлявал лекият автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма. Сочи, че след изпращане на регресна покана до длъжника последният заплатил на 12.04.2016 г. сумата от 164, 75 лв. , като останало незаплатено задължение в размер на сумата от 450 лв., чието присъждане претендира, ведно с начислено обезщетение за забава. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И.

Б. Д. е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда особен представител адв. М.Х., в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на сумата от 223, 28 лв. за периода от 28.03.2016 г. до 15.02.2021 г., което се погасява с изтичане на кратката – тригодишна, погасителна давност. Оспорва Протокола за ПТП относно отчетената концентрация на алкохол от 1,2 промила, тъй като не ставало ясно как и с какво средство е отчетена алкохолната концентрация в издишания въздух, фабричния номер и показанията на техническото средство за измерване на алкохол. Сочи, че по делото са налице данни за издаден талон за кръвен тест, но от представените доказателства не се установява дали такъв тест е осъществен, в коя лаборатория, колко време след произшествието, както и какви са резултатите от последния. Поддържа, че употребата на алкохол следва да бъде доказана по надлежния ред, установен в Наредба № 2

30/27.06.2001 г. за реда за установяване на употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС, или чрез провеждане на административно-наказателно или наказателно производство срещу виновния водач. Твърди, че в случая липсват доказателства за наложено административно наказание на водача или произнасяне на наказателен съд. В този смисъл сочи, че пияното състояние на водача се установявало само от приложения Протокол за ПТП, който оспорва. Поддържа, че осъщественото от страна на ответника частично погасяване на задължението, не води до обосноваване на извод за липса на спор досежно отчетената в протокола концентрация на алкохол. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено застраховане застрахователно обезщетение, може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца, в случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при управлението на МПС след употреба на алкохол.

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно дружество да е платило обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на моторно превозно средство от делинквента и 4. делинквентът – ответник да е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма.

Съдът намира, че в производството по делото кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника се установяват.

За да възникне извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде установено по несъмнен начин настъпването на следните 3 юридически факти – противоправно деяние, респ. авторство на деянието, вреда и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и причинената вреда. Последният юридически факт, завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на увредения да претендира обезвреда на причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина на делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното.

По делото е представил препис на застрахователната полица № ***** със срок на валидност от 18.10.2014 г. до 17.10.2015 г. по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил “Рено 19” с рег. № *****, като са представени доказателства за заплащане на първата вноска от застрахователната премия, установена в полза на ищцовото дружество.

Следователно в производството по делото се установява, че между ищцовото дружество и собственика на лекия автомобил е възникнало валидно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на покритие обхващащ датата на настъпване на процесното произшествие.

По делото е представен Протокол за ПТП № 1490568 от 23.02.2015 г., съставен от ***** към РУ - Труд. От така приложения протокол за ПТП се установява, че след посещение на местопроизшествието от административен орган по контрол на движението, последният е установил, че управляваният от И. Б. Д., посочен като участник № 1, лек автомобил „Рено 19“, с рег. ***** при движение с несъобразена скорост в завой в с. В., на ул. *****, губи контрол над автомобила, излиза вдясно извън платното за движение и се удря в метален стълб, собственост на EVN. В протокола е отразено, че вследствие на произшествието са нанесени материални щети на автомобила и на стълб на EVN. Протоколът е подписан от страна на ответника, като в преклузивните това срокове по чл. 193, ал. 1 ГПК не е оспорена неговата формална доказателствена стойност, поради което и на основание чл. 180 ГПК следва да се приеме, че обективираните в него изявление, изхождат от лицето, сочено като техен автор.

В протокола за ПТП е налице отбелязване, че водачът е управлявал моторното превозно средство с наличие на алкохол в кръвта на 1, 2 промила, като е отбелязано, че е взета кръвна проба на водача.

Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в 4 случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. В първата хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.

Трайна е практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/ 201 1г. на ВКС, II ТО), в която се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.