Определение № 750 от 21.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 750 гр. Пловдив, 21.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500516 по описа за 2024 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Д.Г.Б., АК-Пловдив против Определение № 1148/ 29.01.2023г. по гр.д.№ 6843/ 23г по описа на ПРС – ХХІ гр.с., с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК вх.№ 2972/ 10.01.2024г. за изменение на постановеното по делото Решение №44/ 03.01.2024г. по същото гражданско дело в частта на присъдените разноски на пълномощника на ищеца по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв за настоящото производство. С жалбата се иска отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на постановеното решение в частта на разноските като се присъди възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 288,70 лв, съответно за разликата от присъдения от ПРС размер от 631,06 лв до 1 288,70 лв. Доводите се основават на решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело № С-438/2022г. , както и съдебна практика на ВКС - І ТО – ч.т.д.1202/ 2023г. , ІІ ТО- по ч.т.д.№ 526/2022г. и ч.т.д.№358/ 2022г.

Ответникът по частната жалба „Вива Кредит“ АД, редовно уведомено, не взема становище по частната жалба.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна , подадена е против подлежащ на обжалване валиден съдебен акт, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С обжалваното определение

ПРС за да отхвърли искането на молителя-ищец в първоинстанционното производство за присъждане на възнаграждение по чл.38 ЗА при условията на чл.2, ал.5 НМРАВ, е прието, че макар и да не е предявен един иск, то следва посочената разпоредба да бъде тълкувана корективно. Така именно прието е, че във всяко отделно производство следва да се вземат предвид характера на исковете- оценяеми/ 1 неоценяеми, обусловеността им, свързаността на фактическите състави за установяване на отделните вземания, характерът на съединяването на исковете- субективно и обективно. В конкретния случай е прието, че е реализирана защита по отношение на една страна, относно един договор за претенции, чиито фактически състави са свързани, а предметът на оказаната защита не предполага коренно разнопосочни действия. Така е мотивирано, че предвид цялостното развитие на производството, вида и свързаността на предявените искове, осъществената защита, конкретната фактическа обстановка и правна сложност, извършените процесуални действия, не са налице предпоставки за присъждане на по-висок размер от този, определен с крайния съдебен акт по делото.

С постановеното по делото на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 и 3 ЗА на представляващия ищеца по делото адв.Д.Б., е определено възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. и чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ в размер на 631,06 лева. Действително с изменението на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения , вкл. в частта на чл.2, ал.5 НМРАВ / изм. и доп., ДВ, бр.88 от 4 ноември 2022г./ за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете, която е действаща редакция към момента на представения пред първата инстанция Рамков договор за правна помощ от 04.05.2023г., към който принципно се явява обвързано определянето на адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че по аналогичен повод относно определяне на размер на адвокатско възнаграждение е прилагал установени в постановеното решение на СЕС по дело С - 438/ 22г. критерии за определяне размера на АВ от гледна точка на тези за обоснованост и справедлИ.ст, вкл. в частта, в която за се приема, че съдът не е ограничен от националната правна уредба при определяне на адвокатските възнаграждения чрез присъждане на такова под определения минимум. В този смисъл цитираното от жалбоподателя на частта от същото решение на СЕС относно указанието при определяне на адвокатските възнаграждения да не се прилагат правни норми, които могат да доведат до ограничаване на конкуренцията, не обуславя извод, че в тази част тези указания протИ.речат на приетото и постановено от СЕС съдът да не се счита ограничен от националната правна уредба при определяне на адвокатските възнаграждения чрез присъждане на такова под определения минимум. В този смисъл при прилагане на обективния критерии за справедлИ.ст и обоснованост би могло да се стигне до неприлагане на разпоредбата на чл.2, ал.5 НМРАВ / изм. и доп., ДВ, бр.88 от 4 ноември 2022г./, когато прилагане на посочените обективни критерии / справедлИ.ст и обоснованост/ е предпоставено от преценката на фактическата и правна сложност на делото, както и от необходимо извършените процесуални действия от процесуалния представител на съответната страна. В тази насока преценката на ПРС, основана на поглед върху цялостното развитие на конкретното производство, вида и свързаността на предявените искове, осъществената защита, както и извършените процесуални действия се възприемат от въззивната инстанция като покриващи критерия за обоснованост и справедлИ.ст при 2 определяне на конкретния размер на АВ по настоящото дело, съответно на фактическата му и правна сложност.

За пълнота следва да се отбележи, че в заявената от жалбоподателя насока съдебната практика, вкл. на ВКС не е еднозначна.

По така изложените съображения частната жалба се намери за неоснователна и като такава ще се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 във вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1148/ 29.01.2023г. по гр.д.№ 6843/ 23г по описа на ПРС – ХХІ гр.с., с което е оставена без уважение молбата на адв. Д.Г.Б., АК-Пловдив по чл.248 ГПК вх.№ 2972/ 10.01.2024г. за изменение на постановеното по делото Решение №44/ 03.01.2024г. по същото гражданско дело в частта на присъдените разноски на пълномощника на ищеца И. Х. Г. по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв за производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3