Решение № 484 от 15.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Пловдив, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря С. Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20225001000538 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №39 от 24.06.2022г., постановено по т.дело №72/2021г. по описа на Окръжен съд-С., ЗД „Е.“АД – гр.С., ЕИК *********, е осъдено да заплати на С. Т. Н. с ЕГН:********** и адрес: гр.С., бул.“Б.“№ **, обезщетение за неимуществените вреди, причинени й от смъртта на нейната сестра Н. Т. Ж. с ЕГН:**********, настъпила в пряка причинно-следствена връзка с телесните увреждания, причинени й при ПТП на 13.08.2017г., в размер на 50000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 23.08.2018г. – датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното му изплащане, и сумата от 221,88лв., представляваща съдебни разноски по делото, съобразно уважената част от иска, който за разликата над 50000лв. до пълния предявен размер от 80000лв. като част от дължимите 120000лв. е отхвърлен, и ЗД „Е.“АД – гр.С., ЕИК *********, е осъдено да заплати по сметка на С. окръжен съд дължимата държавна такса в размер на 1

2000лв., а на адв.С. С. Ч. с ЕГН:**********, дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за защита на ищцата в размер на 2436лв. с ДДС, като С. Т. Н. с ЕГН:********** е осъдена да заплати на ЗД „Е.“АД – гр.С., ЕИК *********, съдебни разноски в размер на 470,63лв., съобразно отхвърления размер на предявения частичен иск.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „ЗД Е.“АД, който чрез пълномощника юрисконсулт С. К. го обжалва в осъдителната му част с конкретни доводи за неправилност, според които ищецът Н. не е сред изчерпателно посочения кръг лица в ППВС №4/61г., №5/69г. и №2/84г., които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, и Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК, с което кръгът на правоимащите е разширен, няма ретроактивно действие и не следва да се прилага спрямо ПТП, настъпило през 2017г., като поддържа и от събраните по делото доказателства да не са установени особено близки връзки между ищеца и починалата и действително претърпени от смъртта й вреди. Оспорва размера на присъденото обезщетение като незаконосъобразно надхвърлящ лимита от 5000лв., съгласно чл.493а от КЗ във връзка с пар.96 от ПЗР на КЗ, и завишен, с оглед действително претърпените вреди, принципа на справедливостта и икономическата обстановка в страната. Възразява и относно присъдената законна лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, считайки за приложима относно началната дата разпоредбата на чл.497 от КЗ.

Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноски за всички инстанции.

Въззиваемата страна С. Т. Н. е депозирала чрез пълномощника адв.С. Ч. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, подкрепящи приетото от първоинстанционният съд, и претендира за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски, включително адвокатски хонорар.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявен е като частичен от С. Т. Н. против „ЗД Е.“АД иск с правна 2 квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 80000лв. /след допуснатото с протоколно определение от 11.05.2022г. при условията на чл.214,ал.1 от ГПК изменение на иска досежно неговия петитум чрез увеличаване на първоначално заявения размер от 26000лв./ като част от дължимото такова от 120000лв. за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на нейната сестра Н. Т. Ж., настъпила вследствие ПТП на 13.08.2017г., около 15,15ч., на път *-* гр.С.-гр.В., виновно причинено от водача И. К. Т. при управление на МПС марка „Б**“, модел „****“, с рег.№********, за което е сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №**/**/*************, валидна от 26.06.2017г. до 22.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението.

С отговора на исковата молба ответникът „ЗД Е.“АД е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на лекия автомобил. Оспорил е материалноправната легитимация на ищеца с твърдения да не е от разширеният кръг правоимащи по Тълкувателно решение №1/2016г. поради липсата на изключителна и дълбока емоционална привързаност между нея и пострадалата от ПТП. Заявил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Н. Ж. с твърдения да е била без поставен предпазен колан. Оспорил е размера на претендираното обезщетение като завишен, с оглед стандарта на живот в страната и принципа на справедливостта. Позовал се е на предвидения в пар.96 от ПЗР на КЗ лимит от 5000лв. Оспорил е началната дата на претендираната законна лихва, считайки за приложима по отношение на нея разпоредбата на чл.497 от КЗ.

С допълнителната искова молба ищецът Н. е оспорила всички заявени от ответника възражения. Счита, че травматичните увреждания на Ж. биха настъпили и при поставен обезопасителен колан. Поддържа лимитът по пар.96 от ПЗР на КЗ да е в противоречие с чл.9,ал.1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009г. и тълкувателната практика на СЕС.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът е възразил по доказателствените искания на ищеца.

С първоинстанционното решение е прието ищецът Н. като сестра на 3 починалата при процесното ПТП Н. Ж. да е материалноправно легитимирана, съгласно задължителните указания по Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, възпроизведени и в разпоредбата на чл.493а,ал.4 от КЗ, тъй като е доказано посредством заключението на СПЕ и показанията на свидетелите К. К., М. Т. и М. С., че е създала трайна и дълбока емоционална връзка със своята сестра, поради което е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, от внезапната й смърт, които следва да се обезщетят от застрахователя. Прието е, че разпоредбата на пар.96 от ПЗР на КЗ, с която е въведен лимит от 5000лв. на застрахователното обезщетение, противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда по-малка сума от посочените в чл.1§2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“, чийто чл.9,ал.1 предвижда минимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал и 5000000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите, в който смисъл е и тълкувателната практика на СЕС, обективирана в Решение от 24.10.2013г. по дело С-277/2012г. Прието е да са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното ЗД, тъй като с влязла в сила присъда по НОХД №533/2018г. на Ловешкия окръжен съд водачът И.

К. Т. е признат за виновен, че на 13.08.2017г., около 15,00ч., на главен път *-* /С.-В./, при км. 27+800, в землището на с.С., община Л., при управление на лек автомобил „Б**“ с рег.№******** е нарушил правилата за движение по чл.42,ал.2,т.3 и чл.43,т.4 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Ю., Н. Ю. и Н. Ж., както и средна телесна повреда на В. Ю., с което по обвързващ начин са установени фактите във връзка с механизма на процесното ПТП, предизвикано по вина на водача Т. и настъпилата вследствие получените при него травматични увреждания, съгласно заключението на КСМАТЕ, смърт на Н. Ж., като не е спорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил Б**. Прието е за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, тъй като от Констативния протокол за ПТП от 13.09.2017г. на РУ-У. и от заключението на КСМАТЕ е безспорно установено, че Ж. е била с поставен правилно обезопасителен колан, поради което и не е получила потежки наранявания в главата и предната част на гръдния кош. Прието е въз 4 основа на гласните доказателства и заключението на ЗПЕ ищецът Н. да е претърпяла силна мъка, болка и страдание от смъртта на нейната сестра, тъй като приживе между тях е била изградена много силна емоционална връзка, трайна и дълбока близост, заради съдържанието на която търпи морални болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с тези на найблизките – съпруг, родители и деца. Съобразявайки обективните критерии на чл.52 от ЗЗД относно принципа за справедливо обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на ищеца, икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия справедливост, намиращо израз в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът е приел за справедлив размер на дължимото обезщетение такъв от 50000лв. Относно началната дата на законната лихва са приети за приложими разпоредбите на чл.429,ал.1 и ал.2 от КЗ, с оглед на които такава да се дължи от датата на предявяване на застрахователната претенция – 23.08.2018г.

Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част относно присъденото обезщетение от 50000лв. и за допустимо.

Ищецът С. Н. е предявила претенцията си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди с представената молба рег.№15263/23.08.2018г., като с уведомление от 14.09.2018г. застрахователят й е съобщил, че счита да не е налице правно основание за заплащане на обезщетение, при което са налице процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.

При проверката относно правилността на обжалваното решение въззивната инстанция, съгласно чл.269,изр.2 от ГПК, е ограничена от посочените в жалбата оплаквания досежно фактическата страна на спора, като следи служебно за правилното приложение на императивна материалноправна норма.

Страните не повдигат спор и във въззивното производство относно установената фактическа обстановка във връзка с настъпването и механизма на процесното пътно-транспортно произшествие, възникнало вследствие виновното противоправно по смисъла на чл.45 от ЗЗД поведение на водача на лекия автомобил „Б** ****“ с рег.№******** И. К. Т., признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №533/2018г. по описа на Окръжен съд-Л. в 5 извършване на престъпление по чл.343,ал.4 във връзка с ал.3,б.Б, предл.2 във връзка с чл.342,ал.1,предл.3 от НК, чийто съставомерен признак е настъпването на смърт на три лица, сред които и сестрата на ищеца Н. Ж., и средна телесна повреда. Не се оспорва установеният с констативния протокол и КСМАТЕ факт, че пострадалата Ж. е била с правилно поставен обезопасителен колан, което обосновава неоснователност на своевременно заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Не е спорно и наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на произшествието за лекия автомобил, управляван от виновния водач, с ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обосноваващо отговорността му по чл.432,ал.1 от КЗ.

Спорът и във въззивното производство се концентрира около материалноправната легитимация на ищеца Н. като правоимащо лице, наличието на претърпени от нея неимуществени вреди и размера на дължимото за такива обезщетение.

С Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата по ППВС №4 от 21.05.1961г. и №5 от 24.11.1969г., които имат право да претендират и получат обезщетение за неимуществени вреди от загубата на близък човек, като е указано, че право на такова по изключение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите е посочено, че най-близките на починалия по смисъла на двете цитирани Постановления се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения те са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова 6 силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчно само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в двете Постановления, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките родственици на починалия.