Присъда № 112 от 11.08.2022, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда №112/11.08.2022г. по НОХД

№2002/2021г. по описа на РС- ПЛЕВЕН

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение срещу ЮЛ. ЕМ. АНГ. ЕГН: ********** – за това, че на 18.05.2021 година, в село ***, Плевенска област, при условията на опасен рецидив и при управление на МПС - лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна дързост - престъпление по чл.325, ал.5, вр.с ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.29 ал.1 б.„а“ НК.

Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа обвинението, като счита същото за доказано по несъмнен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание около една година лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Подсъдимият ЮЛ. ЕМ. АНГ. се явява лично. Не се признава за виновен и се ползва от правото да даде обяснения, в които излага собствена версия за случилото се. Счита, че обвинението не е доказано, защото не е извършил престъплението, в което е обвинен, а самото дело представлява една манипулация на свидетеля Г.Х.Д., който е повлиял върху показанията на другите свидетели по делото. Подчертава, че единственото, отговарящо на истината в повдигнатото му обвинение е това, че е стартирал двигателя на процесния лек автомобил, за да чуе как работи, но нито е отправял закани спрямо Д., нито – е въртял гуми или по друг начин е нарушавал обществения ред. Пледира да бъде признат за невинен и да бъде оправдан, а в случай, че бъде признат за виновен – да му бъде наложено наказание „глоба, условно, пробация“, защото работи, има пет деца и се грижи за семейството си.

След като задълбочено обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:

ЮЛ. ЕМ. АНГ. е роден на *** г., в гр. Плевен, живее в с. ***, обл.

Плевен, ул. „***“ *** българин, български гражданин, основно образование, работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.

Подсъдимият Ю.А. е многократно осъждан за различни престъпления от общ характер, като съдимостта датира от 2003г.; неправоспособен е да управлява МПС съгласно ЗДвП. Относимо към предмета на доказване по настоящото дело е неговото осъждане с Определение по ЧНД №2732/2016г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, съобразно което, на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК, на Ю.А. било определено едно общо, най-тежко наказание измежду наложените по НОХД №3235/2014г., НОХД 1249/2015г., НОХД №506/2016г., - всичките по описа на РС-ПЛЕВЕН, а именно – ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА

1

ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Във връзка с това осъждане, Ю.А. бил освободен по изтърпяване, на 07.12.2018г.

Подсъдимият живее в с.*** /където му е постоянния адрес/, но и в с.***. В късната вечер на 18.05.2021 г., същият се намирал в кафене „***“, находящо се в централната част на с.***, разположено в непосредствена близост до площада пред Кметството. В заведението имало и други посетители, сред които и свидетелите И.Н.А., Б.Н.А., Г.К.А., Р.А.Р., Т.А.В., а барман била Г.С.И.А. Свидетелят В. предложил да „продаде“ на подсъдимия А. /без съответна нотариална заверка на подписите/ лек автомобил „***“ с регистрационен № ***. Между двамата било постигнато съгласие и малко покъсно, св.Т. В. и подсъдимия отишли пеша до дома на В., където той предоставил автомобила, ведно с ключовете, на А..

Малко след това, около 23:00 – 23:15ч., въпреки че бил неправоспособен да управлява

МПС, подсъдимият предприел демонстративно управление на автомобила в близост до кафене „***“ – форсирал силно двигателя, „въртял гуми“, предприемал резки маневри на площада пред Кметството. При тези действия на подсъдимия се вдигнал силен шум. Наблизо обаче се намирал кмета на селото – свидетелят Г.Х.Д., който като бивш служител на МВР, познавал криминалното минало на подсъдимия, а също така му било известно, че Ю.А. е неправоспособен по ЗДвП. Същият пеша се приближил на известно разстояние до управлявания от подсъдимия автомобил и се уверил, че водач на превозното средство е именно А., а на предна дясна седалка забелязал малолетния му син - Р.Ю.Е.. В изпълнение на задълженията си по опазване на обществения ред в населеното място, Д. поискал от подсъдимия да преустанови действията си - които освен че били в нарушение на ЗДвП, нарушавали нощната тишина.

Подсъдимият обаче нямал желание да се съобрази с обществения ред и разпорежданията на Д.. Вместо да преустанови описаните действия, Ю.А. започнал показно да се държи агресивно и неуважително към св.Д. – нарекъл го „педераст“, казал му, че ще си прави каквото иска и дори му казал, че като слезе от автомобила - ще го убие. Присъствието на кмета и отправените бележки не смущавали по никакъв начин А., който продължавал да форсира двигателя на автомобила и да извършва резки маневри, като при една от тях, подсъдимият демонстративно насочил предната част на автомобила към Д., отправяйки псувни и закани, че ще го убие. По описания вече начин, подсъдимият правел „кръгчета“ в ***а на село ***, а на свой ред, св.Д. потърсил съдействие от органите на ВТОРО РУ-ПЛЕВЕН.

Междувременно, подсъдимият отпътувал в неизвестна посока, но след десетина минути се върнал на ***а на селото, управлявайки споменатия лек автомобил, като този път, на задната седалка на автомобила пътувала свидетелката А.Р.Р. /намираща се във фактическо съжителство с подсъдимия/, а на предна дясна седалка, отново бил малолетния по това време, Р.Е.. Подсъдимият продължил с демонстративното си и нахално 2 поведение, форсирайки двигателя на автомобила, извършвайки резки маневри, като на моменти обръщал предницата срещу св.Д., спрямо когото отправял псувни и обиди.

Описаните по-горе действия на подсъдимия били възприети от охранителите от „***“ ЕООД, ангажирани с частна охрана - В.И.Г., С.Г.Н., бармана в питейното заведение Г.И.. Свидетелите И.Н.А., Б.Н.А., Т.А.В. междувременно били напуснали кафенето, а Г.К.А., Р.А.Р. били вътре, но се черпели с алкохол и не обърнали внимание на случващото се.

От друга страна, в отговор на поисканото съдействие от св.Д., в района пристигнал патрулен полицейски автомобил - АП 210 в състав М.Д.Б. и Г.Р.Г.. Подсъдимият обаче, забелязвайки приближаването на полицейския автомобил, отпътувал с висока скорост в неизвестна посока, като по този начин натрупал преднина, която впоследствие не позволила на свидетелите Б. и Г. да го настигнат; същите загубили визуален контакт с превозното средство и преустановили преследването.

С първо действие по разследването – разпит на свидетеля Г.Х.Д., извършен при условията на чл.212 ал.2 НПК, започнало досъдебно производство пр.пр. №2800/2021г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, в хода на което, ЮЛ. ЕМ. АНГ. ЕГН: ********** бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.325, ал.5, вр.с ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.29 ал.1 б.„а“ НК.

Възприетата по – горе фактическа обстановка почива върху следните доказателствени материали: показания на свидетелите Г.Х.Д. - дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК; В.И.Г. - дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК; С.Г.Н. - дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК; Г.С.И.А - дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК;

И.Н.А. - дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК; Б.Н.А.- дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК; Т.А.В. прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1, т.1 и т.2 НПК; М.Д.Б. – дадени в хода на съдебното следствие; Г.Р.Г. - дадени в хода на съдебното следствие. Показанията на изброените свидетели способстват за цялостно изясняване на фактите и обстоятелствата на случая, в т.ч. инцидента между подсъдимия и св.Г. Д., извършените от Ю.А. действия /в т.ч. – псувни, закани, вдигане на шум чрез форсиране на двигателя на превозното средство, резки маневри, „въртене на гуми“, показно насочване на предницата на автомобила към кмета/ в хода на инцидента, до неговото приключване с напускане на местопроизшествието в неустановена посока. Съдът не намира основание да прецени като недостоверни показанията на тези свидетели – напротив, същите са 3 убедителни, относително подробни, взаимно се потвърждават и се ползват с достоверност, поради което им отдава вяра. Тъй като прочетените по реда на чл.281 НПК показания на свидетелите Г.Х.Д., В.И.Г., С.Г.Н., Г.С.И.А, И.Н.А., Б.Н.А. са по-подробни и дадени по-скоро след събитията, подлежащи на изясняване, както и доколкото тези свидетели се солидаризират с дадените в хода на досъдебното производство показания, Съдът отдава известно предпочитание на същите, пред дадените показания в хода на съдебното следствие; експертно заключение по съдебно-психиатрична експертиза /л.6 – 16 от ДП/, от което се установява, че Г.Х.Д. не страда от психично заболяване и не е страдал от такова в миналото; при същия не се установяват личностови особености, които да обхващат базови сфери на личностовата му структура и да са изразени в степен на личностово разстройство; свидетелят има съхранени спомени, които възпроизвежда последователно, логически свързано и хронологически правилно, поради което е могъл правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за наказателното производство; при Г. Д. не се установяват страхови преживявания, свързани с отправените закани, а на преден план излизат други емоции – обидата и възмущението, поради което експертът счита, че отправените му закани с убийство, не са възбудили страх от осъществяването им; при свидетеля не е настъпила психична дезорганизация, т.е. психично разстройство, в резултат на евентуално упражнено насилие върху него. Съдът преценява експертното заключение като обективно, пълно и обосновано, поради което му отдава вяра; справка за нарушител от региона /л.95 – 96 от делото/; справка за автопатрул и посещение на адрес в с.***, ведно с препис на Информационна карта за дейността на наряда АП-210 за дата 18.05.2021г./л.98 – 100 от делото/; справка за собствеността и регистрацията на л.а. „***“ с рег.№*** /л.116 – 118 от делото/; характеристична справка /л.14 от делото/; справка за съдимост /л.29 - 45 от делото/.

Съдът намира, че в доказателствената съвкупност са налице противоречия, които налагат обсъждане в съответствие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК. Видно е, че от доказателствена гледна точка, предвид естеството на случая, от изключително значение за неговото изясняване, са гласните доказателствени средства, а те на свой ред, се разделят условно на две групи.

От една страна – такива с преимуществено „обвинителен“ характер: показания на свидетелите Г.Х.Д., В.И.Г., С.Г.Н., Г.С.И.А, И.Н.А., Б.Н.А., Т.А.В. /специално неговите – дадени в досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1, т.1 и т.2 НПК/, М.Д.Б. и Г.Р.Г.. От друга – такива с преимуществено „оправдателен“ характер: обяснения на подсъдимия ЮЛ. ЕМ. АНГ., показания на свидетелите Р.Ю.Е., А.Р.Р., Е.А.Б. и Т.А.В.

4

/специални неговите – дадени в хода на съдебното следствие/. Още тук е мястото да бъде отбелязано, че към никоя от двете групи не могат да бъдат отнесени показанията на свидетелите Г.К.А. и Р.А.Р.. Същите са изключително ниско информативни и на практика се свеждат до това, че двамата свидетели се намирали в питейното заведение „***А“, пиели бира, но не обърнали внимание дали нещо се случва извън заведението. Поради това, Съдът не намира основание да лиши от кредитиране показанията на свидетелите Г.А. и Р.Р., но същевременно държи сметка, че на практика, те не способстват за разкриване на обективната истина, поради отбелязаната им вече, твърде ниска информационна стойност.

Що се отнася до „оправдателните“ гласни доказателствени средства, според обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, на 17. или 18.05.2021г., около 21:30 – 22:00 часа, същият отишъл в питейното заведение на ***а в с.***, където се срещнал със свидетеля Т. В. и се уговорили А. да от него л.а. „***“ с рег. № ***. След това, малолетният Р.Ю.Е., заедно с Т.А.В., напуснали заведението и отишли до дома на св.В., откъдето се върнали на ***а, заедно с договорения за продажба лек автомобил. Подсъдимият подчертава, че именно св.В. започнал да „ прави сцени“ – да „върти гуми“, за да покаже възможностите на моторното превозно средство. Същевременно обаче, свалил акумулатора на автомобила и оставил друг, стар акумулатор, при който обаче превозното средство можело да запали само „на бутане“. След това В. си тръгнал, а подсъдимият решил да изпробва автомобила. Бутнали го свидетелите И. и Б. ***, но автомобилът не могъл да запали. Откъм Кметството дошъл св.Д., заедно с двамата охранители Г. и Н., започнал да обижда подсъдимия /„ майка ти да еба, сега ми падна вече, прошка няма“/ и ударил подсъдимия в областта на врата; обвинил А., че „върти гуми“, при което подсъдимият се опитал да обясни, че гумите ги е „въртял“ Т. В., обаче Г. Д. не искал да чуе – и продължавал да обижда Ю.А., при което, последният му отвърнал. В тази част от обясненията си, подсъдимият прави отклонение и посочва, че четири месеца по-късно бил задържан в гр.ПЛЕВЕН, без причина и без да му бъде дадено някакво обяснение от полицейските органи, при което неустановен полицейски служител със собственото име „С.“, започнал да нанася на подсъдимия побой и му отправил закани - „напускай ***, до една седмица даси си направил регистрация в ***, иначе за теб живот няма“. След този случай, при завръщането си в ***, подсъдимият бил посетен от кмета Д., който също започнал да му отправя закани – „„продавай и двете къщи, защото за теб, няма живот в ***“. Подсъдимият счита, че е на това „ дередже“, тъй като отказал да свидетелства срещу лицето М.Р.А. – за което бил подтикван и притискан от кмета, полицейски служители и дори - неустановен прокурор.