Решение № 229 от 05.04.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Пазарджик , 05.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20205220103200 по описа за 2020 година взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. А. Т. от с. Мало Конаре, общ.

Пазарджик, срещу „Д.СА.Н.“ООД – гр. С., за признаване за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищцата сумата 610 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (съкращаване на щата) в продължение на един месец, заедно със законната лихва, считано от подаването на заявлението – 28.08.2020 г., и разноските по делото. Ищцата твърди, че работила по трудово правоотношение с дружеството ответник на длъжност шивач до 28.01.2020 г., когато било прекратено трудовото и правоотношение. Със заявление от 09.06.2020 г. тя поканила с писмено заявление бившия си работодател да и заплати сумата, като приложила и доказателства за времето на оставането си без работа. Поканата била получена от работодателя на 09.07.2020 г., но обезщетението не било заплатено. Ищцата подала до районния съд в гр. С., по седалището на работодателя, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но работодателят подал възражение. Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска по основателност. Той не отрича, че между страните е имало трудово правоотношение, прекратено на посочената в исковата молба дата и посоченото основание, но заявява, че е превело сумата с платежно нареждане от 18.12.2020 г., заедно със законната лихва, изчислена от 28.08.2020 г. до плащането.

Ответникът счита, че не дължи разноски, тъй като не е ставал повод за завеждане на делото – той не е имал до завеждането му основание да изплати обезщетението, тъй като ищцата не е била представила декларация или доказателства за оставането си без работа, а е била 1 уведомена, че следва да ги представи. Представила е единствено служебна бележка от Дирекция „Бюро по труда“, която обаче не установява, че тя е била без работа в продължение на месец след уволнението, а само – че към 28.01.2020 г. се е регистрирала като безработна. Трудовата книжка на ищцата е била оформена и и е била върната, и до представянето и като приложение на исковата молба ответникът не е знаел дали в нея има последващи вписвания на друг работодател.

С последваща отговора писмена молба и в открито съдебно заседание пълномощникът на ищцата заявява, че наистина сумата на обезщетението е изплатена в хода на делото, поради което искът следва да бъде отхвърлен, но разноски се дължат. Неоснователни са възраженията, че от служебната бележка става усно единствено, че ответницата се е регистрирала на 28.01.2020 г. като безработна – от нея е видно и че към датата на издаването и – 08.06.2020 г., тя продължава да бъде безработна.

Съдът споделя напълно доводите на ищцовата страна по отношение на разноските. В служебната бележка, издадена на 08.06.2020 г., е посочено, че лицето е регистрирано като безработно за периода „28.01.2020 г. -“. Предвид това изписване на периода и датата на издаване е ясно, че лицето към 08.06.2020 г. продължава да бъде регистрирано като безработно. Това е достатъчно доказателство за оставането на ищцата без работа за период от един месец след уволнението от 28.01.2020 г. и не е необходимо, нито пък се изисква от закона представяне и на декларация или на други доказателства за това. След като е разполагал със служебната бележка, удостоверяваща нужните факти, и не е изплатил обезщетението преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК на 31.08.2020 г. или преди завеждането на иска на 17.11.2020 г., а едва на 18.12.2020 г., работодателят е станал причина за завеждането на двете дела и следва да понесе разноските по тях.

РЕШИ:

Отхвърля иска за признаване за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че ответникът "Д.СА.Н" ООД, ЕИК ***, със седалище в гр. С., дължи на ищцата С. А. Т., ЕГН **********, от с.

Мало Конаре, общ. Пазарджик, сумата 610 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (съкращаване на щата) в продължение на един месец, заедно със законната лихва, считано от подаването на заявлението – 28.08.2020 г., за което е издадена заповед за изпълнение № 901705 от 03.09.2020 г. по ч.гр.дело 726/2020 г. на Районен съд - С., поради плащане след подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Осъжда "Д.СА.Н" ООД - гр. С. да заплати на С. А. Т. разноски по заповедното производство в размер 300 лв., както и разноски по исковото производство в размер 300 лв.

Осъжда "Д.СА.Н" ООД - гр. С. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд държавна такса в размер 50 лв.

2

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

3